Решение № 235 от 04.09.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. *******, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100864 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Т. В. Б.а- К., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул.

„*********” № 7, вх. Б, ет. 4, ап. 25 за постановяване на мерки за защита срещу брат й К. В.

Б., роден на **********г. с адрес гр. *******, ул. „*********” № 7, вх. Б, ет. 4, ап. 25.

Твърди се в молбата, че с ответника са брат и сестра. Понастоящем ответникът обитавал със семейството си жилище, което било на сина на молителката, но което преди 6г. тя му предоставила да ползва, тъй като тогава трайно живеела в ******. Понастоящем се прибрала със семейството си в България.

По непонятна за нея причина брат й започнал да й иска пари за това жилище, тъй като смятал, че и той има част от него и че така е справедливо. Тъй като считала, че не дължи нищо на никой, по този въпрос била говорила многократно с брат си, които разговори в един момент прераснали в скандали съпроводени с обиди и заплахи. Твърди, че ответникът станал изключително нервен, агресивен, започвал да крещи и да не се съобразява с нищо. Молителката се страхувала, че може да й посегне физически. Съпругът й се опитвал да стои настрани от семейните им отношения, но ситуацията излязла извън контрол след поредните заплашителни съобщения отправени от брат й в социалните мрежиче в понеделник „ще дойде и ще има заря“.

Конкретните актове, в срока по чл. 10 ЗЗДН, които молителката сочи да са извършени, са както следва: На 07.08.2023г. в 08.15ч. брат й я чакал на работното й място.

Пред клиентите започнал да й крещи, да я обижда и заплашва „ че ще я смачка, ще я убие“ и прочие. Взел един пластмасов стол и го запратил в оградата. Съпругът й се опитал да го успокои неуспешно. Извикала полиция. Счита, че причина за тези проблеми е и факта, че брат й употребявал редовно алкохол в количества, което го правело още по- агресивен.

Пишел й в малките часове, звънял й по телефона.

Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

1

В съдебно заседание молителката се явява и чрез процесуален представител поддържа молбата. Посочва, че преди този инцидент не е подавала жалби срещу брат, защото е нямало повод да го прави. Като причина за настоящата молба изтъква поведението му в него ден- избухване, хвърлянето на стола и това, че се е отнесъл зле с мъжа й и едва не се е стигнало до бой помежду им, въпреки че те не са го предизвиквали с нищо.

Потвърждава, че в него ден съпругът й е казал на клиент на пункта за годишни технически прегледи /*****/ да не махат стола от паркомястото им, защото е предвидено за техни клиенти. Тогава брат й се е намесил, хвърлил стола, започнал да крещи. Друг път такива неща не се били случвали. След този случай двамата не си говорели, а преди това водели елементарни разговори.

Ответникът отрича да е искал от сестра си 15хил.лева за апартамента, в който живеел от 6години и който по уговорка с племенника си щял да освободи след Нова година.

Посочва, че сестра му му дължала въпросните 15хил.лева от продажбата на къщата на баща им.

В съдебно заседание ответникът също се явява лично, с процесуален представител. С писмено становище оспорва молбата. Не оспорва, че живее и продължава да живее в жилище дарено от майка му на неговия племенник, като по уговорка помежду им следвало да го освободи след Нова година. Оспорва обаче да е искал пари за това жилище. Оспорва и твърденията със сестра си да са били в обтегнати отношения, да й е посягал, както и да е отправял заплахи за живота й. Твърди, че работи в пункт за *****, където се намира и автомивка стопанисвана от сестра му и нейния съпруг. На въпросната дата посочва, че е започнал работа в 7,30ч. Имало много коли за преглед наредени една след друга в халето и пред него. Към момента на инцидента пред автомивката е имало един автомобил, а второто хале от автомивката е било празно и пред него е бил поставен пластмасов стол. Понеже пристигнал един автомобил за преглед, за който е нямало място и е останал на улицата да изчаква затруднявайки така движението, ответникът му казал да премести стола и да паркира там, за да изчака реда си. Опитът му да премести стола бил посрещнат с недоволство от страна на молителката и съпруга й, който започнали да се карат на човека и да го гонят. В този момент, ответникът се намесил, като отишъл при тях и им казал „За две минути ли? Ай стига ве“, избутвайки стола настрани, след което се прибрал към пункта. В този момент съпругът на молителката започнал да му търси сметка за действията и да го заплашва. Счита, че поведението му не може да се определи като акт на домашно насилие, поради което и отправеното искане е било за отхвърляне на молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т.6 ЗЗДН, доколкото страните не спорят, че са брат и сестра.

Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 07.08.2023г. , поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани като акт на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителката декларира акт, идентичен на изложеното в молбата й.

За доказване твърденията на молителката по делото са ангажирани и гласни 2 доказателства- показанията на свидетеля Данаил К. /съпруг на молителката/.

От разказаното от свидетеля се установяват следните релевантни за спора факти:

Стопанисват със съпругата си автомивка под наем, в общ двор с пункт за *****, на който работи брат й К.. Помежду им имало неписано правило относно разпределението на паркоместата за автомобилите търсещи услуги на автомивката с две халета и пункта за ГПТ.

Плащайки наем, паркоместата пред автомивката били предвидени за нея, така че когато отивали хора за ***** и паркират на място за автомивката, те им казвали да си преместят автомобила на мястото за изчакване за прегледи. Във въпросния ден на 07.08, отишли на работното си място сутринта и на мястото предназначено за паркиране на техни клиенти сложили, както обикновено един пластмасов стол. В този момент пристигнал един автомобил да паркира, при което свидетелят му казал да си премести автомобила, тъй като местата били за автомивката. В този момент пристигнал К. и в изблик на ярост хванал стола и го запратил настрани в посока паркирани автомобили, без да цели да ги удари с него, нито пък ги е ударил. След тези му действия, свидетелят се приближил до него и се опитал да го успокои, вкл. напомняйки му че има и видеокамери, за да не последва нещо друго.

Ответната реакция била „махай се оттук, ще ви избия, разкарай се, вие вече не съществувате за мен“, след което започнал да си обслужва автомобил за преглед. Отдалечавайки се от него му казал да се махне и влязъл на работното си място. В този момент съпругата му стояла на около 6-7метра от тях пред едното хале на автомивката. Свидетелят се притеснил за нея, поради което и се обадил в полицията. Не са искали да навреждат на К., а само да бъде предупреден, за да се чувства сестра му по- спокойна. Според свидетеля такива неща не са се случвали до него момент. Когато се е случвало някоя от колите за преглед да спре на тяхното място, К. отивал и го премествал, без изобщо да си казват нещо по този въпрос.

Определя К. като тих и спокоен човек. Дори и след инцидента продължавало всичко да е спокойно.

Счита случилото се да е моментно предвид предисторията от предния ден, когато К. си писал със съпругата му по повод минало кръщене на племенника им, на което те се почувствали непоканени. В деня на инцидента, свидетелят казал на К., че не са били поканени на кръщенето, което било в събота, а К. казал на сестра си, че ще е в четвъртък. К. пък се чувствал обиден, че те не са отишли. Станало някакво недоразумение по този повод.

Вечерта К. писал на сестра си, че тя повече не съществува в неговото семейство и свидетелят предполага, че афектиран от всичко това, на следваща сутрин К. е постъпил по този начин. Скандалът помежду им станал и заради наследствения апартамент, за който К. искал пари от тях.

С цел опровергаване изложеното в декларацията по чл. 9 ЗЗДН, по делото бе разпитан свидетелят А.Б., без родствена връзка със страните по делото. Свидетелят посочва, че работи в сервиза и на ***** при К.. На 07.08 е бил на работа. Сутринта станал скандал между К. и съпругът на сестра му. Чул викове, но нищо повече. К. бил ядосан, защото казал на човек чакащ за преглед да спре пред автомивката на свободното място за 5-10минути да изчака там, понеже имало много коли. Сестра му и съпругът й се развикали на човека да не паркира там и тогава К. отишъл и хвърлил стола към оградата, в посока противоположна на тази, където били сестра му и съпругът й. Посочва, че преди това не е присъствал на конфликтни отношения помежду им, а работел там от около 5-6години. Разбирали се, пиели кафе заедно, носели му закуски, купували му фланелки. Друг път К. не бил реагирал по този начин и не е имало проблеми за паркинга, който бил общ, като и друг път се е случвало техни клиенти да спират на местата за автомивката. В него ден К. бил ядосан. Не го е чувал обаче да псува, а само думите му „какво ще ви стане, ако човекът спре за две минути“ и последвалото ги хвърляне на стола. В него момент се намирал на 5-6метра от случващото се.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея 3 обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в молбата за извършено домашно психическо насилие от брат й.

Анализирайки гласните доказателства, съдът приема, че на посочената дата- 07.08 действително ответникът е имал поведение, неприемливо от гледище на общоприетите в обществото морални норми на поведение.

От разказаното от св. К., чийто показания съдът кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че между него и ответника е възникнал конфликт, причина за който е станал фактът на паркиране на автомобил изчакващ за ***** на място, възприето от страните като такова за клиентите на автомивката стопанисвана от молителката и съпругът й. Отправянето на забележка за това от страна на св. К. е провокирало и действията на ответника по хващане на стола и неговото хвърляне, а след това и отправяне на думите към свидетеля „махай се оттук, ще ви избия, разкарай се, вие вече не съществувате за мен“. Показанията на св. Б. не може да разколебаят достоверността на казаното от св. К. относно изречените от ответника думи, защото сам той един път казва, че не е чул какви реплики са се разменяли между двамата, а малко след това, че не е чувал псувни и обидни думи, което противоречие дискредитира обективността на думите му в тази им част. Несъмнено обаче, от показанията и двамата свидетели се установява, че реално действията на ответника по хвърляне на стола не са били насочени срещу телесната неприкосновеност на молителката. Напротив, изрично св. К. посочва, че ответникът не е имал за цел да ги удари, а само в яростта си е запратил стола, при това в посока противоположна на тази, където е била молителката. А в него момент, тя се е намирала на значително разстояние от 5-6м. от брат си и реално „диалогът“ и изречените от него думи, е протекъл само между ответникът и съпругът на молителката, и са провокирани от пререканието между тях двамата. Няма данни ответникът да се е обръщал директно към сестра си с конкретни думи или целенасочено да ги е изричал към нея. Няма доказателства и да е изричал спрямо нея твърдяните думи „че ще я смачка, ще я убие“.