Решение № 2042 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110217021 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Р. К., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 10889005, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и и се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че е налице противоречие между санкционната разпоредба във връчения на жалбоподателя електронен фиш и размера на наложената му глоба. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., която посочва, че поддържа жалбата и пледира издаденият електронен фиш да бъде отменен по изложените в нея съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно призован, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрк. П., с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред СРС.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Юридическото лице „Р и А К.и“ ЕООД, ЕИК 205045318, притежавало лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“ с рег. № ,,***''. Управител и законен представител на юридическото лице „Р и А К.и“ ЕООД бил жалбоподателят Р. Р. К..

На 30.05.2025 г. в 10:25 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH-CAM S1 заснела лекия автомобил марка „Ауди“, модел ,,***'' с рег. № ,,***'' да се движи по път Автомагистрала, номер А 1, на 14.1 км, обл. София ,общ. Елин Пелин, АК – Тракия 14+100 км с посока на движение към гр. Пловдив при ВОБД с превишена скорост – 113 км/ч при максимално разрешена за движение – 90 км/ч, въведена с пътен знак В-26.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР връченият на жалбоподателя електронен фиш (лист 4 и лист 21 от делото) серия К № 10889005 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Р. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, в качеството му на законен представител на юридическото лице собственик на автомобила „Р и А К.и“ ЕООД.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Налице е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере за какво нарушение е бил санкциониран. Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Задължително е в наказателното постановление, респ. в електронния фиш административното нарушение, вменено на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, 2 както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство между изведения фактически състав на нарушението и приложената спрямо него като накърнена правна квалификация.

Съдът констатира разлика в съдържанието между връчения на наказаното лице електронен фиш (лист 4 и лист 23 от делото), от който е видно, че в него нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и представеният от АНО с преписката електронен фиш със същия номер, в който вече нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В случая съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание, който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е идентично копие на връчения такъв. Реално АНО е представил по делото екземпляр от електронен фиш, чието съдържание по отношение квалификацията на нарушението и санкционната норма се различава от връчения на нарушителя.

Посоченото само по себе си представлява и съществен порок, тъй като екземплярите от издадения акт следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото на защита на наказания субект. Видно е, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от наказващия орган с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на нарушителя, което няма как да бъде изпълнено без човешка намеса, което пък води до съществено отклонение от правилата за издаване на електронния фиш. Съгласно § 63 от ДР на ЗДвП „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш има едно единствено съдържание и то се генерира към момента на неговото съставяне от самата система.

Недопустимо е съдържанието на електронния фиш да бъде допълвано/променяно, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. Следва да се отбележи, че в специалната процедура по издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, още повече, че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. Във въззивното производство, развиващо се пред районния съд, средство за саниране на пропуски в съдържанието на санкционния акт не е предвидено от законодателя. Не може да бъде игнорирано драстичното разминаване между цитираните разпоредби, служещи за основание за налагане на административната санкция, както и за 3 квалификацията на нарушението. Така оформен, вторият документ е приложен към преписката очевидно, след запознаване с аргументите в жалбата на К., като един от основните сред които се откроява именно неправилната правна квалификация на деянието, така както му е предявена с връчения електронен фиш.

По отношение именно на последната, съдът намира следното:

С чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН се въвежда изискването в основния процесуален акт, издаван в хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение и законовите разпоредби, които са накърнени с неговото реализиране. Този регламент съдържа в себе си и задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на „административното обвинение“ и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните рамки.

В случая е установено и в самия електронен фиш е посочено, че е допуснато нарушение, изразяващо се в управление на МПС извън населено място със скорост, превишаваща максимално допустимата за това (90 км/ч) с 23 км/ч. Това нарушение е въздигнато в състав на административно нарушение и за него е предвидено административно наказание в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева. В нарушение на материалния закон обаче, в ЕФ, връчен на жалбоподателя, е посочена като нарушена нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лева. и то в населено място.

В случая нито наложената глоба съответства на посочения в ЕФ текст, нито отчетеното и залегнало в ЕФ превишение на скоростта. Налице е съществено нарушение на материалния закон, което внася пълна неяснота коя е приложимата разпоредба от ЗДвП, за какво нарушение е наказан жалбоподателят и на какво основание. Макар изискването за пълнота на фактическото обвинение да не следва да се абсолютизира, между него и ангажираната правна квалификация е необходимо да има съответствие, което да позволява описанието да бъде припознато по своите основни белези именно като нарушение на посоченото позитивно правило за поведение. Посоченото единство обезпечава спазването на императивното изискване, установено с процесуалната норма на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че за нуждите на реализирането на административнонаказателната отговорност съставът на нарушението се формира от единство на хипотеза, диспозиция и санкция. Нормата на 4 чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, макар да визира реквизитите на наказателното постановление, е относима и към електронния фиш, доколкото с последния се налага наказание/санкция за извършено административно нарушение. Фактът на издаването на електронния фиш при съкратена процедура, улеснена откъм формалните изисквания по ЗАНН, не отменя задължението за пълно и точно описание на деянието.

Правната квалификация винаги съставлява самостоятелен реквизит на електронния фиш, в който смисъл са и императивните правила на ЗАНН.

Като не е конкретизирал санкционната норма, административнонаказващият орган е допуснал неяснота на застъпваната теза за извършено нарушение и порок във волята си, изразяващ се в противоречие между словесна и цифрова квалификация на деянието, доколкото съществена част от елементите на нарушението се извеждат именно от нея. Този порок повлиява пряко върху правото на защита на нарушителя, като отнема възможността му да се ориентира относно вида и обема на отговорността, която му бива вменена.

Съдържанието на окончателния правораздавателен акт, такова, каквото е действително предявено на нарушителя, е единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка.

Отделно от това и за пълнота следва се посочи, че връчения на жалбоподателя електронен фиш страда и от друг порок. Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, тъй като словесно е описано, че ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26, но квалификацията е по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която касае общовалидните ограничения на скоростта, а не по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато ограничението е въведено с пътен знак. Това съществено ограничава правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно за какво точно е наказан – за нарушение на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак или за нарушение на общовалидното ограничение на скоростта.