Решение № 469 от 12.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН кАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАкАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Д. като разгледа докладваното от Светла Букова касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200433 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПк.

Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура –София срещу решение № 20 от 22.01.2024 г. на САС по внохд № 971/2023 г., с което е потвърдена оправдателна присъда на СГС от 17.03.2023 г. по нохд № 5707/2018 г. спрямо подсъдимия С. Г. Л. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,вр. чл.26, ал.1 от НК.

В протеста се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, конкретно изразяващи се, според прокурора, в игнорирана от въззивния съд липса на мотиви към постановената оправдателна присъда; в доказателствена оценка, която не е основана на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото; в превратно и неправилно интерпретиране на фактите и правната им оценка, довело до неправилен извод за липсата на съставомерно деяние. Тези доводи са подробно доразвити, като на първо място се сочи, че при констатираната липса на мотиви за съществени белези от състава на престъплението е следвало съдебният акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от първата инстанция, за да се гарантират в пълен обем правата на страните. Неправилно било оставено без уважение 1 искането на прокурора за назначаването на експертиза, установяваща дали повисоките лихви по процесните депозити са спомогнали за влошаване финансовото състояние на банката след като и самият съд е приел значимостта на това обстоятелство съобразно чл.7, параграф 2, вр. Приложениe I от Директива 94/19/ЕО.

По същество е оспорена правната преценка на съдилищата за липсата на необходимото длъжностно качество на подс. Л. на служба във Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, както и направения за пръв път от въззивния съд извод за липсата на предоставени привилегировани лихвени условия по процесните договори. Въз основа на това се предлага да бъде отменено атакуваното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

Постъпило е писмено възражение срещу протеста от защитника на подсъдимия Л.. В него е акцентирано на правомощията на въззивния съд като такъв по фактите и правото да изложи собствени мотиви, когато изводите му се различават от тези на първата инстанция дори при споделен краен резултат, какъвто е процесният случай.

Оспорена е сочената възможност за връщане на делото за ново разглеждане с оглед евентуално изменение на обвинението при поддържана и във въззивния протест фактология по внесения обвинителен акт и без разкрита в хода на съдебното следствие съществена промяна в обстоятелствената му част. По същество се изразява съгласие с решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на оправдателната присъда, свеждащи се до неосъществено изпълнително деяние на престъплението. В тази връзка се твърди, че е било безпредметно изследването на въпроса за влошаване финансовото състояние на КТБ чрез изплатени високи лихви по процесните депозити, които не могат да се считат в драстично отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към вложителите си. С най-съществено значение за несъстоятелността на касационния протест се сочи погрешно приетия правнорелевантен момент, към който следва да се преценява дали един депозит е привилегирован. На основание чл.5, ал.3 от ЗГВБ /отм./ в редакцията му до 28.11.2014 г., действала за времето на квестурата, това обстоятелство се установява към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, а не към това за поставянето й под надзор. Последвалата законодателна промяна на нормата /с ДВ, бр.98/14 г., в сила от 28.11.2014 г./ - за преценка към датата на сключване на договора, няма обратно действие и не намира приложение за банки, на които вече е отнет лиценза и са приключили преценките кои са гарантираните и подлежащи на изплащане депозити.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява становище, че поддържа депозирания протест по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия оспорва протеста със заявените в подаденото възражение доводи, като акцентира основно на този за изначално неправилно 2 обвинение, почиващо на погрешно посочен момент, към който е следвало да се преценява характеристиката на влога като привилегирован, а именно към датата на поставяне на банката под специален надзор. Поради това се иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Подсъдимият С. Л. също счита за правилно решението на СГС и моли за потвърждаването му, тъй като не е извършил престъпление.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 17.03.2023 г. по нохд № 5707/2018 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия С. Г. Л. за невиновен и на основание чл.304 НПК го е оправдал за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на неустановени дати в периода от 20.08.2014 г. до 14.01.2015 г. в гр. София, в сградата на Централно управление на „Корпоративна търговска банка“ /КТБ/, действайки като длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ от Нк – квестор на КТБ, като извършител в съучастие с Е. З. К. /извършител/, при условията на продължавано престъпление с девет отделни деяния, не положил достатъчно грижи съобразно чл.112, ал.1 от Закон за кредитните институции за стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му като квестор работа, като в нарушение на Решение № 73/20.06.2014 г. и Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ писмено разпоредил осчетоводяване на предсрочно прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ лихвен процент, вследствие на което депозитите били прехвърлени за изплащане към Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ в нарушение на чл.5, ал.1 от Закон за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ, отм. ДВ, бр.62/15 г./ и от това са последвали значителни щети за предприятието – ФГВБ, представляващи трансферираните на 03.12.2014 и 14.01.2015 г. от ФГВБ към обслужващите банки суми за изплащане по деветте договора в общ размер на 1 070 383.83 лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и причинените вреди са в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай.

Въззивен съдебен контрол е упражнен върху постановената присъда по повод протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, като с атакуваното понастоящем решение № 20 от 22.01.2024 г. по внохд № 971/23 г. на САС първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК в протеста не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за стриктно спазване правомощията на въззивната инстанция за цялостна проверка на атакуваната 3 присъда, включително и в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. Така, независимо, че е отчел недостатъчно прецизна и ясна аргументация на съдебния акт, съдът е приел, че тя не препятства извършването на контрол, чийто параметри се очертават от депозирания протест. В последния не е направено позоваване на неяснота в мотивите на съда, приравнена на липсващи такива, а по-скоро е оспорен правният извод за неизвършено престъпление в очертаните от обвинителния акт предели. След като с атакуваната присъда са възприети неоспорени фактически положения, сочени и от прокурора пред апелативния съд, последният е бил в правомощието си да извърши цялостна преценка на законосъобразността на акта, давайки изричен отговор само на наведените доводи.

Сред тях липсва такъв за нарушено право на прокурора да измени обвинението в първоинстанционното производство или за неясни съображения за оправдаването на подсъдимия, а само за неправилността на последните. В изпълнение на задълженията си САС изрично е счел за правилно установена фактологията по делото и е направил собствени изводи, припокриващи се като краен резултат с тези на първата инстанция и налагащи потвърждаването на присъдата. Възможността за връщане на делото за ново разглеждане при това положение не е била налице с оглед разпоредбата на чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изискваща да са нарушени правата на страните. С оправдаването на подсъдимия неговите права са били спазени в пълен обем. От друга страна по отношение на прокурора също не би могло да се приеме, че по реда на инстанционния контрол е допустимо, без данни за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с ограничаване правото му да внася изменение в обвинителната теза при наличието на съответните предпоставки, да бъде предоставена възможност за това с исканото ново разглеждане на делото от първата инстанция. Така практически би се стигнало до недопустимо своеобразно поправяне на обвинението след неуспешното му поддържане, включително и с депозирания въззивен протест в първоначалния вид по обвинителния акт. В този смисъл, с основание от страна на защитата се възразява, че въззивният съд не е имал основание да процедира по сочения начин, а касационният такъв не би могъл да приеме наличието на такова съществено процесуално нарушение.

На следващо място действително САС не е уважил направеното доказателствено искане на прокурора за назначаване на експертно изследване по въпроса дали процесните депозити, описани от обвинението като такива с привилегирован лихвен процент, са допринесли за влошеното финансово състояние на банката, но с това не е допуснал да останат неизяснени въпроси от значение за предмета на делото и да провери направените изводи по фактите. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда и с оглед необходимостта от преценка основателността на направеното искане за отмяна на присъдата, въззивният съдебен състав е счел за ненужно провеждането на допълнително съдебно следствие, 4 като е споделил фактическите изводи на първата инстанция, по същество съвпадащи с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. От значение е, че в него липсват твърдения за обстоятелството, чието доказателствено установяване е било поискано впоследствие чрез неназначената експертна проверка. Използваният процесуален подход не търпи упрек, а е допустим при преценката на съда за постигната изясненост на делото в достатъчна за предмета му степен. Именно поради това е прието, че не е налице необходимост от експертно изследване на посочения въпрос, като в решението тя е обоснована и с това, че дискутираният въпрос не е от решаващо значение за крайното съдебно произнасяне.

Последвалото задълбочено обсъждане на доказателствените материали в съдебния акт с отговор на направените от страните доводи е ясно изведено и е в съответствие с изискването на чл.339, ал.2 от НПк, поради което и възраженията в касационния протест за липсващо пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и доводите в протеста за неспазване на материалния закон, следващо както от допуснати процесуални нарушения, свързани с изясняване на значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства, така и от неправилна преценка на съставомерните признаци на престъплението. Обсъденото вече процесуално издържано установяване на фактите по делото, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда или в нарушение на процесуалните правила, е обусловило и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно, като е прието, че с инкриминираните действия по разпореденото осчетоводяване на предсрочно прекратени - в периода след поставяне на банката под специален надзор, девет броя договори за депозит с привилегирован лихвен процент, впоследствие посочени като такива, подлежащи на възстановяване от ФГВБ, подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.