Решение № 250 от 26.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000503037 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК Въззивно обжалване.

Срещу решение № 4637/03.08.2024г., постановено по гр.д. № 4539/22 г.

Софийски градски съд, Първо г.о., 23 състав, с което са отхвърлени исковете на М. Т. Д., В. И. Д., Т. В. В. и И. Н. В., предявени на основание чл.108 ЗС срещу М. С. А., В. Д. А., М. Д. В. и Т. Ж. Б., за собственост върху подробно описан недвижим имот, е подадена въззивна жалба от ищците с пространни оплаквания за незаконосъобразност. Въззивните жалбоподатели молят обжалвания съдебен акт за бъде отменен и да се постанови нов по същество, с който исковете да бъдат уважени. Въззиваемите оспорват жалбата и моля решението да бъде потвърдено. Страните претендират разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.В настоящото производство са ангажирани гласни доказателства.

Решението е валидно, но е недопустимо в частта, относно предявените искове за собственост спрямо ответниците В. Д. А. и М. С. А.. Ищците нямат правен интерес да предявят ревандикационен иск срещу правни субекти, които не осъществяват фактическа власт върху спорния обект към момента на предявяване на иска и които са се разпоредили със спорната собственост в полза на ответниците М. Д. В. и Т. Ж. Б.. В тази част решението следва да бъде обезсилено и исковото производство прекратено на основание чл. 130 от ГПК.

В останалата част, по исковете за собственост срещу последните двама ответници, а именно М. Д. В. и Т. Ж. Б. решението е допустимо. По неговата 1 правилност и обоснованост, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, ограничен от изложеното във въззивната жалба, приема, че същата е неоснователна, предвид следното:

Претенцията на ищците е основана на разпоредбата на чл.108 ЗС.

Въведеното от ищците придобивно основание е покупко-продажба от 16.03.1995 г., обективирана в нот. Акт н.а. № 146, том XXII, дело 4347/95г. с продавач „Пирин Турист" ООД. Ищците са изложили, че праводателят им е придобил собствеността на 20.10.1994г. също с договор за покупко- продажба - н.а. № 62, том 113, дело 23123/94 г. с продавачи С. И. К. и Р. Л. К.. Правният си интерес да предявят ревандикационен иск, обосновават с твърдението, че на 10.09.2010г. между В. Д. А. и М. С. А. като „продавачи" и М. Д. В. като „купувач" бил сключен договор за покупко-продажба - н.а. № 115, том 5, рег.

22381, д. №785/2010г., вписан като акт № 46, том 104, н.д. 23509, вх.рег.40868, дв.вх.рег.40508 от 10.09.2010г. При изповядване на сделката продавачите В. и М. А. са се легитимирали като собственици на спорния имот с констативен нотариален акт № 39, том 3, н.д. 406/09г., вписан като акт № 87, том 90, н.д.

19679 от 21.07.2009г., и констативен нотариален акт № 2, том 1, рег.305, н.д. № 2/2010 г., вписан като акт № 3, том 3, н.д. 432 от 26.01.2010г.

Ответниците са оспорили исковете и са претендирали право на собственост възоснова на правната сделка покопко-продажба

(индивидуализирана по-горе, а в евентуалност са поддържали и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

За да е основателен ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е придобил собствеността на основанието, заявено с исковата молба, че ответникът владее имота, а предвид възраженията на ответниците, в тяхна тежест е да докажат, че осъществяват фактическа власт на правни основания (заявени с възражения в отговора на исковата молба в съответната последователност).Безспорно между страните е, че претендираните в условията на пряка конкуренция касаят един и същ имот.

На 04.05.1994г. между Р. Л. К. и С. И. К. като продавачи и В. Д. А. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на вилно място с площ от 1000 кв.м. ооставллозщо парцел IV - 1ОЮ, от кв.т по плама ма гр.София, вилна зона „Малинова долина I първа част, „Американски колеж I", отразен в протокол от11.10.1990 г. на СРС за делба със започнат строеж на вилна сграда с изграден приземен и първи етаж.

Договорената продажна цена е в размер на два милиона петстотин и петдесет хиляди лева, платима както следва: капаро от 255 000 лв., 2 295 000 лв. в деня на нотариалното изповядване на сделката. Срокът за подписване на окончателния договор е 30 дни след предаване на всички необходими документи за сделката. Владението на имота се предава в деня на подписване на договора. Тъй като по този договор сделката не е била изповядана нотариално в уговорения срок, купувачът В. А. е поискал обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал.З ЗЗД чрез налагане на възбрана върху описания в посочения горе предварителен договор имот. Издадена е била обезпечителна заповед от 06.10.1994 г. по гр.д. № 4400360/1994 г. на СРС, и е вписана в Служба по вписванията на 06.10.1994 г.

2

На 07.11.1994 г. в Служба по вписванията е вписана искова молба на В. А. срещу Р. К. и С. К. по иск по чл. 19, ал.З ЗЗД с искане да се обяви за окончателен описаният по-горе предварителен договор. Образувано е било гр.д. № 12439/1994 г. на СРС и с решение от 11.03.2002 г. предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че В. А. заплати остатъка от дължимата продажна цена на продавачите в размер на 2295 неденом.лв. С решението е постановено да се впише възбрана върху имота.

Същото е обжалвано и потвърдено по в. гр. д. № 5587/2002 г. по описа на СГС и гр.д. № 1173/2005 г. по описа на ВКС, като влиза в сила на 27.02.2007 г.

На 21 07.2009 г. е съставен нотариален акт №39, том III, рег. № 5801, дело №406/2009 г. за собственост на недвижим имот на В. Д. А. и съпругата му М. С. А. въз основа на влязлото съдебно решение по гр.д.№12439/1994 г. по описа на СРС за вилно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо парцел IV 1516 от кв.7 по плана на гр. София, вилна зона „Малинова долина I първа част, „Американски колеж I", при съседи: от двете страни улици, И. и Е. С., парцел 7-1514 заедно със сутеренен и първи етаж на находяща се в мястото двуетажна монолитна вилна сграда, изградена в груб строеж съгласно одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж № 944/05.05.1989г. на ТОА „Младост" - София, състояща се от: Сутерен състоящ от гараж с площ от 27 кв.м. и складови помещения /зимници и котелно/, с площ от 49.13 кв.м., първи етаж състоящ се от дневна, столова, кухненски бокс, ателие и обслужващи помещения с обща застроена площ на етажа от 100.13 кв.м.

На 26.01.2010г. е съставен н.а. № 2, том I, рег. №305, дело №2/2010г. за собственост на недвижим имот на В. Д. А. и съпругата му М. С. А., с който са признати за собственици по приращение на следния недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно втори етаж от двуетажна монолитна вилна сграда, със застроена площ от 100.13 кв.м., състоящ се от: дневна, три спални, коридор, баня с тоалетна, стълбище, две лоджии и килер, изградена в вилно място, цялото с площ от 1000 кв.м., съставляващо парцел IV - 1516 от кв.7 по плана на гр.София, вилна зона „Малинова долина I първа част, „Американски колеж I", при съседи: от двете страни улици, И. и Е. С., парцел V - 1514. На 10.09.2010г.

В. Д. А. и М. С. А. са продали на М. Д. В. собствените си недвижими имоти - вилно място, цялото с площ от 1000 кв.м. съставляващо парцел IV — 1516, от кв.7 по плана на гр.София, вилна зона „Малинова долина I първа част, „Американски колеж I", при съседи: от двете страни улици, И. и Е. С., парцел V -1514, заедно с двуетажна монолитна вилна сграда, изградена в груб строеж съгласно одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж № 44/05.05.1989г. на ТОА „Младост" - София, състояща се от: Сутерен състоящ от: гараж с площ от 27кв.м. и складови помещения /зимници и котелно/, с площ от 49.13 кв.м., първи етаж състоящ се от: дневна, столова, кухненски бокс, ателие и обслужващи помещения с обща застроена площ на етажа от 100.13 кв.м., втори етаж от двуетажна монолитна вилна сграда, със застроена площ от 100.13 кв.м., състоящ се от: дневна, три спални, коридор, баня с тоалетна, стълбище, две лоджии и килер за сумата от 166755 лв.

По делото няма спор, че към момента на осъществяване на сделката 3 обективирана в нот . акт № 119, том V, рег. № 22382, дело № 9785 от 2010 г. ответницата М. В. е в била в брак с ответника Т. Б.. В акта е посочено, че владението на имота се предава в деня на подписване на договора10.09.2010 г.

С н.а. № 62, том 113, дело 23123/1994 г. на 10.10.1994г. Р. и С. К. са продали спорния имот на „Пирин Турист“ ООД, като сделката е извършена след вписване на възбраната по гр.д. № 4400360/1994 г. на СРС на 06.10.1994 г. и преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал.З ЗЗД по гр.д. № 12439/1994 г. на СРС.

В. А. е предявил иск срещу страните по сделката на основание чл.

135 ЗЗД, по който е образувано гр. д. № 12455/1994 г. на СРС, с решението по което е обявен за недействителен по отношение на ищеца по договора, но това решение е обезсилено.

На 16.03.1995 г. с нотариален акт № 146, том XXII, дело 4347/95 г.

„Пирин Турист“ ООД продава спорния имот на М. Д. и Т. В., за които по делото няма спор, че към този момент са в граждански брак съответно с В. Д. и И. В..

На 11.03.2013 г. Р. и С. К. са предявили иск на основание чл. 362, ал.2 ГПК за обезсилване на решение от 11.03.2002 г., постановено по гр.д. № 12439/1994 г. на СРС, с което предварителният договор, сключен на 04.05.1994г. между Р. Л. К. и С. И. К., от една страна, и В. Д. А. като купувач, от друга, поради неплащане на дължимата продажна цена в законоустановения срок. С решение от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 12439/1994 г. на СРС е обезсилено решение от 11.03.2002 г., постановено по гр.д. № 12439/1994 г. на СРС. Решението е влязло в сила на 16.11.2016 г.

Исковата молба по чл. 362, ал.2 ГПК е вписана в служба по вписванията на 08.08.2014 г.

По делото е установено документално, че в периода 2010 г. - 2013 г. М.

В. и съпругът й са предприели успешни действия за присъденяване на имота към електрическата мрежа, изградили са външно електрическо захранване, включили са го към водоснабдителните и канализационни системи, открили са партиди към ЧЕЗ и към Софийска вода, вложили са средства за СМР за пригодяване на имота за ползване по предназначение. В посочения смисъл са и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Я. С., Д. А.П., Г. Г..В настоящото производство е разпитан по искане на ищците жалбоподатели свидетелят Б. С., работник във фирмата на ищеца М. Д..

Свидетелят сочи, че имотът е придобит от М. през 1995 г., когато започнали ремонтни дейности, продължили около една година. Светителят не е участвал в ремонта, ходел само да наблюдава, не знае дали е имало в имота електромер и въобще дали през 1995 г. в имота е имало ток, „...тогава не беше пусната ВиК...“ Свидетелят обаче, не сочи какви точно ремонтни дейности са били осъществени. Допуснат е в надоящото производство е и преразпит на свидетелката Д. А. - П., която потвърждава показанията си, дадените от нея пред първата инстанция. Сочи още, че имотът не се обитава за живеене, но в него са складирани старинни мебели от ответницата М., която ги реставрира там на втория етаж от вече изгладената сграда.

Съдът възприема показанията на свидетелите като основани на 4 непосредствени впечатления, като значението на фактите изложени чрез тях, цени по същество като противоречиви относно коя от страните осъществява фактическа власт. В съвкупност, настоящият състав на САС приема, че фактическата власт се осъществява от ответницата М., която демонстрира своене, чрез действията си и, че владението, което осъществява не е било смущавано от ищците.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съставът на САС намира предявените искове за неоснователни, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, защото: