Решение № 220 от 30.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501603 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на Жалба от Районен съд – Бургас в качеството му на взискател с вх. № 8041/17.07.2025г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в изготвяне на Постановление от 01.07.2025г. по изпълнително дело № 269/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас, по силата на което е прекратено изпълнителното производство по делото.

С жалбата се претендира атакуваното действие на съдебния изпълнител да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се посочва, че не са основателни мотивите на съдебния изпълнител, че след като дружеството – длъжник е с прекратена търговска дейност от 17.01.2020г. то е изгубило своята процесуална правоспособност и дееспособност. В жалбата се посочва, че юридическите лица – търговци са процесуално правоспособни до момента на заличаването им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като вписването на това обстоятелство има конститутивно действие. Посочва се, че 1 видно от изготвената справка в регистър Булстат длъжникът е със състояние „неактивен“, което вписано обстоятелство не води автоматично до извода, че дружеството е материално и процесуално неправоспособно, респективно – че липсва правен субект.

Депозираната жалба е против акт на съдебния изпълнител, който на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Депозираната жалба е постъпила в преклузивния срок за атакуване на изготвеното постановление (съобщение е връчено на страната на 03.07.2025г., а жалбата е депозирана на 17.07.2025г.), поради което и съдът счита, че е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна по жалбата – „Сичес и енд си С.А.“ – Швейцария не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Държавен съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК депозира мотиви, в които се посочва, че при служебна справка е констатирано, че дружеството няма секвестируемо имущество, поради което и е прекратила производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, но не е отчела обстоятелството, че дружеството не е заличено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, че изпълнително производство № 269/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас е образувано въз основа на възлагателно писмо, изпратено от Районен съд – Бургас в качеството му на взискател и представен към него Изпълнителен лист от 12.02.2021г., издаден от Районен съд – Бургас въз основа на влязло в законна сила Решение по гр. дело № 308/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на който е осъдено „Сичес и енд си С.А.“ – Швейцария с Булстат 176756082 със седалище гр. Бургас да плати по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер от 1 125, 94 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото, от които сума в размер от 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, сума в размер от 975, 94 лева, представляваща държавна такса, както и 190 лева, представляваща разноски за превод на документи по делото, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас.

2

С Протокол от 12.03.2021г., ДСИ при Районен съд – Бургас е разпоредил образуването на изпълнително производство против длъжника и е постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и справка от НАП по чл. 74 и чл. 191 от ДОПК.

Още на същата дата – 12.03.2021г., ДСИ е изготвил и служебна справка относно данните, съдържащи се в Регистър Булстат по отношение на юридическото лице, от които е видно, че се касае за длъжник, който е чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност в страната, като за основание за възникването му е вписано – международна договореност.

Видно от изготвената справка като основание за вписване в Регистър Булстат е посочен чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, посочен е и адрес на дружеството поради регистрацията по ЗДДС в гр. София, видно е и че е вписано и дерегистриране на това юридическо лице отново на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС въз основа на отправено искане от страна на ТД на НАП - Бургас. От изготвената справка, ДСИ при Районен съд – Бургас е констатирала и обстоятелството, че в характеристиките на дружеството относно активността му е вписано – „неактивен“.

По делото са получени и справки от НАП относно липсата на движимо и недвижимо имущество, което да принадлежи на дружеството – длъжник, както и относно липсата на открити банкови сметки и търговски обекти за това дружество.

След изготвената служебна справка и получената справка от НАП, ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 269/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас с Постановление № 11168/01.07.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК – поради липса на секвестируемо имущество, както и поради обстоятелството, че не е налице длъжник, по отношение на който да продължи производството. С атакуваното постановление, ДСИ е посочила, че са налице условия за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело поради липса на длъжник, тъй като е посочено, че дружеството – длъжник е неактивно юридическо лице с прекратена търговска дейност от 17.01.2020г.

Съдебният изпълнител е посочила, че за да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от съда в изпълнителния лист страни следва да разполагат с процесуална правоспособност и дееспособност, която за 3 юридическите лица е ограничена от регистрирането им до заличаването им като търговци в търговския регистър. Отделно в мотивите е посочено и обстоятелството, че видно от получените справки от НАП, юридическото лице не е притежавало движимо и недвижимо имущество, банковите му сметки са закрити в периода от 2017г. до 2019г., което е основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.

На основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон. На основание ал. 5 от цитираната разпоредба правото по ал. 1 и 2 може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на Глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

На основание чл. 101, ал. 1 от ЗДДС регистрацията се извърша, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.

В този смисъл – настоящата инстанция намира, че регистрацията на дружеството - „Сичес и енд си С.А.“ – Швейцария в регистър Булстат е направена по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и не касае самата правосубектност на това дружество, тъй като тя се урежда от нормативната уредба на държавата, в която дружеството е създадено, а именно – Швейцария.

Отбелязаното дерегистриране на дружеството отново касае единствено регистрацията на дружеството по ЗДДС, а не неговата правосубектност.

От друга страна – безспорно е, че се касае за чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната и за наличие на публични задължения на това лице спрямо Районен съд - Бургас и при положение, че това дружество няма регистрирани клонове в страната, не развива дейност на територията на страната и няма имущество, от което би могъл кредитор на дружеството да се удовлетвори, изпълнението по отношение на такова лице следва да стане по реда на Глава 27б от ДОПК – Взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори и е от компетентността на Изпълнителния директор 4 на Националната агенция за приходите, който съгласно разпоредбата на чл.

269щ от ДОПК осъществява взаимна помощ при обезпечаване и събиране на публични вземания, както и връчване на документи съгласно влезли в сила международни договори, по които Република България е страна.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид обстоятелството, че дерегистрацията на това чуждестранно юридическо лице по реда на чл. 100 от ЗДДС е станала на 17.01.2020г. – тоест преди да бъде издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително производство, то е следвало изначално изпълнението на дължимите публични вземания да бъде насочено по реда на ДОПК и в частност – по реда на чл.

269щ от ДОПК и нормите, визирани в ДОПК, към които тази норма препраща, тъй като ДСИ не разполага с такава компетентност.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление на Държавен съдебен изпълнител, по силата на което е прекратено изпълнителното производство е законосъобразно и депозираната частна жалба против това действие на съдебния изпълнител е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба от Районен съд – Бургас в качеството му на взискател с вх. № 8041/17.07.2025г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас против действията на Държавен съдебен изпълнител, изразяващи се в изготвяне на Постановление с изх. № 11168/01.07.2025г. от 01.07.2025г. по изпълнително дело № 269/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас, по силата на което е прекратено изпълнителното производство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6