Решение № 150 от 23.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100501233 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Ч. Д. А. въззивна жалба против Решение Рег.№ 1475 / 03.11.2025 , постановено по гр. д. № 511/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е осъден Ч. Д. А. с ЕГН: ********** от с. П., общ. В. Търново, ул. „О., на основание чл. 50 от ЗЗД, да заплати на Д. Н. Й. с ЕГН: ********** от гр. В., ул. „С.ф.” №......, по сметка с IBAN: ........................... в „Общинска банка” АД, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди от ухапване от куче, настъпило на 02.10.2024г. около 18:00 часа в района на ул. „О.”, намираща се в с. П., общ. В. Търново, като и сумата от 720 лв.

/седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението се обжалва в неговата цялост, като се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, както следва :

Неправилно съдът е приел, че кучето, ухапало ищцата, е било под надзора на ответника, сега жалбоподател. Според жалбоподателя от показанията на свидетелите В.,В.,П.,Л., и А. не се установява това обстоятелство, а първоинстанционният съд не е посочил на кои доказателства дава вяра, за да достигне до горния извод. Неясно е и как съдът е достигнал до извода, че процесното куче е било дресирано от ответника, предвид липсата на доказателства в тази насока.

Според жалбоподателя всички доказателства по делото сочат, че процесното куче е бездомно , обитава определена територия, където е популярно и може 1 лесно да бъде описано от лицата, живеещи в района. Показанията на свидетелите по делото, според жалбоподателя, сочат именно на този факт.

Съдът е игнорирал и факта, че самата ищца има изключителна вина за настъпване на инцидента, което се установява от показанията на свидетелката – очевидец на същия.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата – ищец в първоинстанционното производство, заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че процесното куче е било под надзора на жалбоподателя и той носи отговорност за причинените от него вреди. Сочи, че кучето е хранено от ответника и членове на семейството му, ,било е обект на дресировка и не е маркирано като безстопанствено, поради което ответникът е възприеман като негов собственик от местната общност. Сочи се , че възражение за съпричиняване не е въведено своевременно от ответника в първоинстанционното производство и затова не следва да се взема предвид от въззивния съд.

Отправя искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно.

Съображенията за този извод са следните :

2

С исковата си молба ищцата Д. Й. твърди, че на 02.10.2024г. в с. П. е пострадала от нападение на куче, което излязло от дома на ответника Ч. А. , като то я нападнало и я ухапало по лявото бедро. Дни след инцидента ищцата посетила дома на ответника и поискала да постигнат споразумение, но той предложил 200 – 300 лв. и до такова не се стигнало . При посещението си ищцата видяла в двора на ответника кучето, което я е ухапало, и го снимала.

Твърди, че в следствие на ухапването от кучето е получила моравосиньо кръвонасядане в областта на брадичката, под десния устен ъгъл и долна челюст, отзад на ляво бедро- две разкъсно контузни рани с дължина от по 0,4 см. в средата на мораво виолетово окръглено кръвонасядане с диаметър 6 см. , блед център , с диаметър 3 см. И изразен оток. Възстановителният период от травмите продължил повече от месец. Събитието предизвикало трайна промяна в психологичното състояние на ищцата –изживяла е силна уплаха и страх, стрес, проблеми със съня, тревожност, депресия и е формирана фобия към кучета. Във връзка с това ищцата посетила и психотерапевт.

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от кучето на ответника, в размер на 2 000 лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.

Твърди, че кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено и той не е негов собственик, нито към момента на инцидента то се е намирало под негов надзор. За кучето полагали грижи много от жителите на селото, като и самият ответник му е давал храна.

Твърди, че при посещението си в дома му ищцата сама е завела въпросното куче.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото имат имоти в село П. и пребивават на територията на селото. Ищцата живее там, за да се грижи за своята майка. По делото е установено по несъмнен начин, че на 02.10.2024г. ищцата е била нападната от животно- куче в село П., на улица О. и животното я е ухапало, като твърдените в исковата молба физически травми , са й причинени именно в следствие нападението от животното.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показаният на свидетелите Д.А., Ц.Л., П.В., П.П. и Д.В.

Единствен очевидец на инцидента, при който ищцата твърди да е получила физически травми от ухапване от куче, е св. В.. С показанията си тя установява, че на 02.10.2024г. в село П., на улица О. е видяла кучето, чиято снимка е приобщена като доказателство по делото, да стои на тревната площ на улицата. На тази улица се намирала и къщата на ответника, но кучето не е било пред дома му. Ищцата вървяла срещу свидетелката по улицата и се насочила към кучето, плашейки го, пляскайки с ръце и съскайки срещу него.

Животното се уплашило и отишло към ищцата, като я захапало за левия крак 3 под коляното, след което избягало.

Свидетелите А., Л., В., П.. и В. безпротиворечиво установяват, че кучето, чиято снимка е приложена към делото, се разхожда свободно из селото .

Свидетелят А. го е виждала пред своя имот, свидетелят Л. също е виждала кучето да се движи свободно на територията на селото ( тя не знае къде живее ответникът), свидетелят В. е виждала кучето из цялото село, като сочи, че много хора го хранят, включително и ответникът.Свидетелят В. също установява, че кучето живее на улицата, като го е виждала из селото, включително и пред дома на ответника. Нито един от разпитаните по делото свидетели не твърди да е виждал кучето в двора на ответника .Свидетелите В. и П.А.., които са посещавали дома на ответника, сочат, че той има в двора си две кучета, черни на цвят, но че в двора му не са виждали процесното куче.

Свидетелят П.А.. посочва и че самият той също е хранил кучето.

По делото като доказателство са приобщени снимки на жена в гръб, с куче, водено от нея на повод. По повод тези снимки ответникът, по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че на тях е снимана съпругата му, но той нито разпознава кучето на снимките, нито знае къде са направени снимките или какво е правила съпругата му в този момент.

При тези данни от фактическа страна се налага извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

За основателността на този иск следва да бъде доказано, че е налице нанесена вреда на ищеца от вещ ( в случая животно), която е собственост или се намира под надзора на ответника.

За да обоснове претенцията си, ищцата твърди, че животното, което я е нападнало, е собственост на ответника.

Това обстоятелство е отречено от ответника и по делото няма установени факти, удостоверяващи негово поведение, което да обективира собственическо отношение към кучето - то да живее в дома му, да има име, на което да отговаря при повикване от ответника, да се полагат специфични грижи от страна на ответника за него, като например разходки, хранене при определен режим, обезпаразитяване или дресировка. Няма доказателства, които да удостоверяват и факта, че кучето е било под надзора на ответника към момента на инцидента. Разпитаните по делото свидетели не са възприели факти, от които да се направи извод, че ответникът е проявявал дори внимание към животното, което да надхвърля обикновената проява на хуманно отношение спрямо безпризорно животно. Животното, според показанията на разпитаните свидетели, е хранено на улицата както от ответника, така и от други жители на селото, включително и от някои от свидетелите. Няма данни то да е примамвано пред дома на ответника от самия него и така по някакъв начин да е демонстрирано дори намерение за придобиването му или поставянето му под надзор. То е живеело на улицата и се е разхождало на територията на цялото село, включително и пред дома на ответника.

Горните обстоятелства са установени безпротиворечиво от показанията на всички, разпитани по делото свидетели. Съдът кредитира показанията им именно поради липсата на каквото и да било противоречие при 4 възпроизвеждането на възприетите лично от тях обективни факти.

Единствено свидетелката Л. посочва, че процесното куче е собственост на ответника, но заявява, че това й е било споделено от самата ищца. Това, че животното не е маркирано като кастрирано от общинските власти по съответния ред, не обосновава извод, че то има стопанин, още по- малко, че този стопанин е ответникът. В представения по делото списък за преброяване на безстопанствените кучета на територията на Община Велико Търново за 21024г., в който липсва описание на животните, по отношение на село П. е установено наличието на седем кучета, от които само пет са маркирани като кастрирани. Тоест, в селото през 2024г. е удостоверено наличието на две безстопанствени кучета без маркировка. При това положение не може да се изключи възможността едно от тях да е процесното животно.

Не се установява и твърдението на ищцата, че животното е излязло от двора на ответника и я е нападнало. Напротив, от показанията на св. В. се установява, че към момента на инцидента кучето е било на улицата и то дори не пред дома на ответника.

При това положение, след като не е доказано от ищеца, в чиято тежест е да стори това, че процесното куче е било собственост на ответника или се е намирало под негов надзор по време на инцидента, при който тя е пострадала, липсва една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 50 от ЗЗД. Този иск, насочен спрямо ответника, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост, поради което същото следва да се отмени.