Решение № 336 от 21.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Стара Загора, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ш. А. М. против решение №149/21.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2017/2022г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 497, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД срещу ЗАД „Д.“ за изплащане на сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат М. А. М., настъпили с пряка причинно–следствена връзка с телесните увреждания, причинени му при ПТП от 10.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2021г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

Във въззивната жалбата са изложени подробно оплаквания и доводи за незаконосъобразност на решението, допуснати съществени процесуални нарушения, посочена е съдебна практика.

Направено е искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи иска за сумата от 20 000лв., частичен иск от 25 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия брат М. А. М..

Претендира се законна лихва, както и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съобразно заявеното във въззивната жалба искане, съдът приема, че предмет на въззивния контрол е решение №149/21.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2017/2022г. по описа на Районен съд – К. в частта, в която е отхвърлен предявения от Ш. А. М. иск за сумата от 20 000 лв., като в частта, в която е отхвърлен иска от 20 000 лв. до предявените 25 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия “Застрахователно акционерно дружество Д. АД ”, в който въззиваемият оспорва изцяло 1 въззивната жалба, взема становище по всички направени във въззивната жалба оплаквания.

Излага становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди първоистанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 432 от КЗ, предявен от Ш. А. М. против ЗАД „Д.“ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия брат М. А. М., настъпила в резултат на ПТП на 10.10.2021г. по вина на водача на МПС л. а. марка „Мерцедес“, модел „А 170“, с рег. № СТ 2866 ВС, управляван от водача С. Ш. С., като в тази връзка е зачетена задължителната сила на влязлата в сила присъда от 14.06.2023 г., постановена по НДОХ № 882/2023 г. по описа на ОС-П..

Безспорно е между страните по делото наличието на сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното застрахователно дружество „ЗАД

Д.”

АД по отношение на увреждащия автомобил, полица

№BG/30/121000884636/26.03.2021 г.

Не се спори, а и от Удостоверение за родствени връзки изх. №0113/22.08.2022 г. на Община П. се установява, че ищецът Ш. А. М. е брат на загиналия в ПТП на 10.10.2021 г. М.

А. М..

По отношение претърпените болки и страдания от ищеца вследствие смъртта на неговия брат М. А. М. в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че са израснали заедно с починалия, като ищецът се възхищавал на по-големия си брат, приемал го като пример, на който да подражава и който да следва в своето житейско развитие. Загиналият от своя страна с удоволствие помагал на родителите си в гледането на по-малкото си братче, когато те не са имали такава възможност да го правят. Дори и след като двамата пораснали и станали пълнолетни, връзката помежду им не отслабнала, тъй като се чувствали един друг не само като братя, но и като хора, които били най-добри приятели, които живеели в пълна хармония и разбирателство, можели да се доверят и да разчитат напълно един на друг.

Поддържали близки и редовни контакти, грижели се един за друг, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа, останали силно привързани помежду си. Мъката от внезапната загуба на М. предизвиквала силни емоционални изживявания в ищеца, а от друга страна търпените болки и страдания се отразявали изключително негативно и на здравословното му състояние. М. бил опора за родителите си и за по-малкия си брат, грижил се всеотдайно за тях и винаги им помагал, когато имали нужда от него.

Във връзка с отношенията, съществували преживе между ищеца и починалия му брат, по делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката Ш. С.

Е., която живее на семейни начала с ищеца, както и показанията на св.С. М.Е.. Първата свидетелка в показанията си посочва, че при процесния инцидент на 10.10.2021 г. при който е загинал М. А. М., неговият брат също се е возил в автомобила. Братята били от с. О..

Техните родители през 2007 г. заминали за Г., като братята останали в Б., за да учат. Живеели заедно сами. Имали баба и дядо, но ходели за малко при тях. М. завършил образованието си и заминал за Г.. Ш. останал в Б., като ходел през летните и зимните ваканции в Г.. М. също си идвал в Б.. След това свидетелката и Ш. учили заедно висше образование в Б.. След завършването си решили да отворят магазин. Майката и брата на Ш. се върнали от Г., за да му помагат. Около година и половина продължил бизнеса, но не потръгнал. След като 2 приключили бизнеса, свидетелката, детето и Ш. се преместили при нейните родители в с.

Д.И.. М. и майка му заминали за с. О.. Впоследствие Ш., М. и майка им заминали отново за Г.. Ш. искал да се установи там, а след това и съжителката му с детето да отидат. През 2019 или 2020 г. /свидетелката не е сигурна точно кога/ от м. март до м. септември, когато всички си дошли в с. О.. След като Ш. се прибрал, живели в с. Д.И., а М. бил в с. О.. Постоянно братята се чували по телефона, всеки ден. В седмицата на ден по 7-8 пъти се чували братята, а се виждали почти всеки ден. В края на септември или началото на октомври 2021 г. родителите им заминали отново за Г.. Братята останали тук. Техният полет бил на 10-ти октомври. Било неделя, тръгнали доста рано за С., поне пет часа преди полета, за да стигнат навреме. Като тръгнали се минало време и Ш. се обадил, че се случил инцидентът.

След инцидента на Ш. му било много тежко, променил се, затворил се в себе си.

Въпреки, че са минали две години от инцидента, безсънието му продължавало, вдигал кръвно, събуждал се вечер и ставал. Виждала, че на Ш. много му липсвал брат му, те били много близки и често го виждала да плаче.

Ш. вземал лекарства. В началото идвал лекар от с. О., който им поставял успокоителни. Този лекар изписал „Атаракс“, лекарства за кръвно и „Реламакс“, вече го пиели цялото семейство. В момента Ш. не работел, отразил му се инцидентът, бил затворен в себе си, не желаел да разговаря. Той много помагал с детето, защото нямало на кой да го оставят. Ходел на сезонна работа, когато имали. Живеели при родителите на свидетелката в с. Д.И.. Ш. пробвал няколко пъти да работи, но му било трудно сред хората. Трудно му било да се вози в кола, макар че минали две години. Бил напрегнат, когато свидетелката шофира, той също бил шофьор.

След смъртта на брат си Ш. не посещавал специализирана психиатрична и психологична помощ. Приемал лекарствата, изписани от лекаря в с. О.. Родителите на Ш. се върнали от Г. след смъртта на сина си.

Свидетелят С. М.Е. посочва в показанията си, че познава Ш. повече от десет години.

Леля му и Ш. живеели заедно. Първо живеели в К., след това в с. Д.И. при тях. В момента не живели с. Д.И., но от време на време идвали. Свидетелят познавал и М.. Посочва, че М. бил в чужбина, не живеел с тях. Живеел в Г.. Свидетелят не можел да посочи дали е познавал М. преди да замине за Г.. Според свидетеля, братята били много близки, всеки ден говорили по телефона, всичко си споделяли. Помагали си заедно. М. се прибрал в Б., за да помогне за бизнеса на Ш.. Били много близки. Ш. всяка година ходел при брат си през лятото и зимата.

Около 3-4 месеца оставал през лятото, а зимата ходел на Нова година. Свидетелят нямал спомен дали М. се прибирал. Преди катастрофата, доколкото знаел, Ш. нямал здравословни проблеми и проблеми с психиката. След инцидента станал по-затворен, по-малко споделял и повече стоял вкъщи, по-малко излизал навън. Не знае М. коя година е заминал за Г.. М. живеел при родителите си в Г., а Ш. живеел в Б. в с. Д.И.. След ПТП-то живели в с. О., преди това били в с. Д.И..

В производството пред РС е назначена и приета съдебно-психологична експертиза, от чието заключение се установява, че претърпеният пътен инцидент от 10.10.2021 г. е довел до развитие у ищеца на травматичен стрес с основни симптоми: тревожност, сериозно разстройство на съня, загуба на апетит и редуциране на телесното тегло, раздразнителност, дълбока тъга, избягване на всякакви комуникации. Вещото лице е установило, че травмата все още не е напълно преработена и че са налице симптоми и от трите групи, характеризиращи посттравматично стресово разстройство: натрапчиво припомняне на травматичното събитие, разстройство на съня, раздразнителност, избягване на хора, които му говорят за преживяната травма, напрежение при возене с кола. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че безсънието е отключено от катастрофата. Ищецът споделил, че дължи живота си на брат си, защото той му е предложил да седне отпред, тъй като Ш. бил по-висок и това е причината единият да оживее, а другият да загине. Той го приема, като че 3 му е спасил живота и според вещото лице най-вероятно се чувства и виновен. Заключението на експерта е, че на подсъзнателно ниво има нужда от сериозна психотерапия.

Вещото лице е посочило, че не може драстично да се разграничи дали състоянието на Ш. е следствие на преживяното от него самия при процесното ПТП, в което и той е участвал или това е предизвикано от смъртта на брат му. Липсата на брат му, обаче, била очевидна, тъй като те са били постоянно във връзка.

От приложената в първоинстанционното производство справка №016479829.12.2023 г. се установява, че в регистрите, поддържани от НЗОК, за ищеца няма данни за извършвана медицинска дейност за периода 13.11.2021 г. до 13.11.2023 г.

От представения като доказателство от ищеца амбулаторен лист от 07.11.2023 г. се установява, че същият е с диагноза неорганично разстройство на съня, неуточнено след преживяна катастрофа през 2021 г.

С оглед коментираните по-горе доказателства, настоящият въззивен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между братята по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, определящо кръга на материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Според същото, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.