Решение № 186 от 27.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пазарджик, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 182/12.09.2025 г. постановено по гр.д. № 918/ 2023 г. Панагюрски районен съд , е отхвърлен предявеният от Т. М. К., с ЕГН -**********, с адрес: гр. П., ул.

„С.“ № 27, чрез адв. К. Г. – Г. от АК – П. със съдебен адрес: гр. П., ул. „Д.“ 6, ет.1, срещу С. Р.

Д., с ЕГН- **********, от гр. П., ул. „Ш.“ № 15, иск да се приеме за установено по отношение на ответницата С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. П., ул. „Ш.“15, че дължи на ищцата Т. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ 27, сумата от 5700,00лв. (пет хиляди и седемстотин лева), представляваща част от вземане по запис на заповед от 04.10.2017г., с падеж дата 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.417 ГПК - 28.01.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №76/2022г. на ПнРС, поради изтекла давност. Осъдена е С. Р. Д., с ЕГН-**********, от гр. П., ул. „Ш.“ № 15 да заплати на Т. М. К., с ЕГН -**********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 27 сумата от 5700,00лв. /пет хиляди и седемстотин лева/ , представляваща част от вземане по запис на заповед от 04.10.2017г., с падеж 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.417 ГПК 28.01.2022г. до окончателното й изплащане.Съдът е разпределил и отговорността за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата С. Р. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания са формулирани в няколко пункта, като основно се твърди, че съдът не е обсъдил всички твърдения на ответницата за наличието на каузална сделка, които твърдения били изложени своевременно още в отговора на исковата молба. Не е обсъдил изложените доводи за други дължими суми по насрещни задължения и по- специално сума наложена като глоба , по издадено наказателно постановление. Не бил обсъдил и не бил взел предвид изложените доводи, че записът на заповед бил подписан след като ответницата била заплашена и принудена от ищцата и от нейния адвокат да подпише ценната книга. В жалбата се излагат доводи и възражения , като се твърди липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 534 от ТЗ. Жалбоподателката моли съда да отмени постановеното съдебното решение, с което осъдителната искова претенция е 1 била уважена, вместо него да постанови друго такова , с което тя бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по въззивната жалба, която чрез своят процесуален представител поддържа становище, че решението на РС, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно. Съдът е приложил правилно закона, след като е анализирал всички събрани по делото доказателства. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Пазарджишкият окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въз основа на Заповед № 45/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 76/ 2022 г. по описа на Районен съд-П., е разпоредено длъжникът – С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. П., ул. „Ш.“ 15, да заплати на заявителя Т. М. К. сумата от 5700 лева, представляваща част от вземане по запис на заповед от 04.10.2017 г., с падеж 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.417 ГПК - 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 76/2022 г. на ПнРС.

Тъй като е постъпило в срок възражение от ответницата по реда на чл. 415 ГПК , на основание чл. 422 ГПК в указания от съда срок , заявителката е предявила установителен иск за съществуването на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. На основание чл. 210 от ГПК във вр. с т. 11, б. „б“ от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при условията на евентуалност ищцата Т. М. К., ЕГН:

********** е предявила със същата искова молба против С. Р. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за сумата от 5700 лева/ като разлика между сумата посочена като дължима в процесния запис на заповед от 11700,00 лв. и извършените частично плащания от 6000, 00 лв./, с която ответницата като издател по записа на заповед се е обогатила за сметка на приносителя. Твърди се , че този остатък от дължимата главница не е платен нито на падежа , нито в срока по чл. 531 ТЗ , а ищцата е пропуснала да реализира своевременно правата си по ценната книга.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Р. Д. е депозирала писмен отговор , в който поддържа , че исковите претенции са неоснователни и недопустими. Не се отрича ,че е извършено частично плащане по процесния запис на заповед , но се излагат доводи , че това плащане е скрепено с допълнително споразумение за разсрочено плащане или текущо плащане, чиято давност е тригодишна. С. Д. сочи, че през 2017 г. в качеството си на управител на представляваното от нея търговско дружество „Елмет“ ЕООД, същото е кандидатствало по програма към Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и тя е подписала договор.

Трябвало е да вземе банкова гаранция, за да преведе ДФЗ първия транш и да започне оборудването за ново производство. Пречиствателната станция не работела добре. Това довело до съставяне на акт от РИОСВ. Сочи , че това била причината, ЮЛ, чиито управител тя е била да не плати на фирмата, на която ищцата е била материално отговорно лице, а баща й - инженер и пряк изпълнител по договора. Уговорката с него била - когато той си довърши нещата и изпълни договора, ще му бъде заплатена сумата по договора.

Междувременно баща на ищцата починал и тя се прибрала от Германия, като започнала да търси тези пари.Ответницата С. Д. сочи, че ищцата е дошла с някаква нахакана адвокатка,заплашили я, че ако не подпише записа на заповед, е приготвила документи, които веднага ще носи до ЧСИ. С. Д. се е изплашила, че могат да й запорират сметката на дружеството и действайки под страх, натиск и заплаха от страна на двете, подписала записа на заповед под заплаха и принуда, даже неосъзнавайки в момента, че го подписва като физическо лице. Би следвало да бъде подписана запис на заповед от нея като управител на търговско дружество, тъй като в качеството си на такова е имала търговски правоотношения с дружеството и в частност с баща и като изпълнител, а не с ищцата, и то като физически лица. Поддържа , че поради изложените причини изцяло не дължи плащане на

2 претендираната сума по записа на заповед.Наред с посоченото по-горе възражение за недължимост поради неизпълнени задължения по каузални правоотношения , както и това че същият е подписан от нея под заплаха, страх и принуда, се поддържа, че исковете по запис на заповед срещу длъжника се погасяват с изтичането на 3 години от настъпването на падежа по документа. По евентуалния иск - моли същият да бъде отхвърлен от съда като неоснователен и недопустим, имайки предвид посочените по-горе основания. В случаяправи възражение за изтекла погасителна давност.

По делото между страните не са спорни следните обстоятелства :

От приложения по делото Запис на заповед се установява, че С. Р. Д. с посочен ЕГН и номер на лична карта, се е задължила безусловно да заплати сумата от 11 700,00 лв. с падеж 28.02.2018 г., в гр. П. на поемателя Т. М. К., като за дата на издаване е посочена датата 04.10.2017 г., а за място на издаването е посочено гр. П.. Допълнителната клауза от записа на заповед е „без протест“ – съгласно чл. 500, ал. 1 от ТЗ. Издателката С. Д. е написала саморъчно трите си имена и датата на падежа на ценната книга.

Не е спорно и се установява от представеното извлечение от банкова сметка на името на ищцата Т. М. К. , че на 27.02.2018 г. по тази банкова сметка е постъпило плащане на сумата в размер от 5000,00 лв. от ответницата С. Р. Д. с посочено основание „ за погасяване на заем „ , както и на 19.11.2018 г. е извършено плащане на сумата в размер от 1000,00 лв. с наредител С. Р. Д. и основание за плащане „ възстановена сума“.

По делото са представени писмени доказателства – копия от документи в незаверени от страната преписи, но неоспорени от ищцовата страна , от които се установява, че на 30.08.2013 г., между две търговски дружества – „Елмет ЕООД представлявано от ответницата С. Р. Д. като негов управител и „Мотив -1“ ЕООД представлявано от управителя В.С.И. е подписан договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на „Предприятие за преработка на риба“ .Предмет на договора , по който ЮЛ управлявано от ответницата е възложител е – изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „ Предприятие за първична преработка и филетиране на риба „ в с. Б. , общ. П., с краен срок на извършване – 30.09.2013 г. Общата стойност на възложените СМР е 139 573,63 лв. с ДДС, с краен срок на плащане до 15.10.2013 г.

Представени са и два други документа – отговор на нотариална покана и приемопредавателен протокол – без дата или подпис , от които документи се установява единствено че на 25.09.2013 г. между „Мотив 1“ ЕООД и „БЕС –ИНЖЕНЕРИНГ „ ЕООД е бил сключен друг договор – за проектиране, доставка и монтаж на машини за пречиствателно съоръжение за отпадни води в гр. П., като в отговора на поканата са изложени доводи възражения за договорно неизпълнение по договора и според неподписания протокол „БЕС – Инженеринг „ е представлявано от инж. М. К.. Данни за изпращане или получаване на отговора не са представени по делото.

От другите представени от ответната страна писмени доказателства – извлечение от кореспонденция на имейл адрес от 19.09.2016 г. , две писмо с изх. № 70-2788/12.07.2017 г.и № 70-2669/29.09.2017 г. адресирани от заместник- министъра на ЗХГ до ответницата С. Д. в качеството й на управител на „Елмет „ ЕООД гр. П., се установява, че ЮЛ управлявано от ответницата е кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ в размер на 339 226,57 лв. по европейска програма „ Преработване на продуктите от риболов и аквакултури „.

Установява се от тези писмени доказателства , че през 2016 г. между „БЕС – ИНЖЕНЕРИНГ „ ЕООД и ответницата С. Д. е водена кореспонденция по повод пускане в експлоатация на пречиствателна станция и необходимостта от извършване на проби с определен химически реагент.

От представената преписка по писмо изх. № АНД-01-440 /02.02.2018 г. и Наказателно постановление № 36 / 31.01.2018 г. , се установява, че на 19.09.2017 г. е бил издаден акт № 36 за установяване на административно нарушение от страна на „Елмет „ ЕООД с управител ответницата С. Д. за обект „Предприятие за отглеждане и преработка на риба „ в с. Б., във връзка с извършена проверка по подаден сигнал на тел. 112 , като установеното нарушение от административно наказващия орган – РИОСВ е – „… Дружеството зауства непречистени отпадъци в р. Луда Яна без разрешително за заустване…“. Наложена е на ЮЛ имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. Липсват данни същото наказателно постановление да е влязло в сила.

3 изводи:

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни Както се установява от материалите по делото вземането на ищцата произтича от запис на заповед, като въпросът за редовността на процесния запис на заповед е разглеждан от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тези правни изводи и приема, че представеният по делото запис на заповед с дата на издаване 04.10.2017 г., по силата на който ответницата С. Р. Д. се е задължила безусловно и неотменимо срещу представянето му да заплати на ищцата Т. М. К. „ без протест“ сумата от 11700,00 лв. с падеж 28.02.2018 г. - е действителен, отговарящ на изискванията на материално-правната норма на чл.535 ТЗ за форма и съдържание на ефекта. Той съдържа изискуемите се по чл.535 ТЗ реквизити – наименование „запис на заповед”, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето на което трябва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя. По делото не се спори, че ответницата С. Д. го е подписала лично, от което следва , че е поела по него валидно менителнично задължение.Нещо повече – ищцата твърди и доказва , а ответницата не оспорва , че последната е извършила две частични плащания на задължението по записа на заповед – първото в размер на 5000,00 лв. извършено преди падежа на записа / на 27.02.2018 г./ , а второто на 19.11.2018 г.