Присъда № 2 от 03.02.2025, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 2

20242320200080/2024 г. от 03.02.2025 г. по НОХД

№

Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Елхово по обвинение в престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, предл.1, т.4, т.5, т.6 и т.7 вр. ал.1 от НК против подс.С.К. - гражданин на Р.Турция, живущ в *********** Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на задочно производство.

Обвинението се поддържа в съдебно заседание от представителя на РП – Ямбол, с предложение на подсъдимия да се наложи наказание по чл.54 от НК-„лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, както и наказание „глоба” в размер на по 5000 лева, както и да му се присъди равностойността на управляваното от него МПС.

Подсъдимия – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява служебно назначеният му защитник – адв.В.Д. от АК – Ямбол.

В съдебно заседание служебно назначеният му защитник – адв.Джондрова от АК – Ямбол не оспорва, че подзащитния й е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем, не възразява да бъде наложено наказанието предложено от представителят на прокуратурата, като моли съда приложи чл.55 НК и да постанови наказание под минимума поради многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия С.К. от гр.Едирне, Република Турция получил информация, че в района на община Тополовград, област Хасково се намират чужденци, които били влезли нелегално през границата на страната ни от Република Турция в Република България и които трябвало да бъдат извозени до гр.Харманли срещу парично заплащане. Подсъдимия с цел да набави за себе си имотна облага, решил да подпомогне чуждите граждани да преминат и пребивават в страната ни като им осигури и извърши превоз до гр.Харманли, като знаел, че за това ще получи парични средства. В изпълнение на намеренията си подсъдимия С.К. пристигнал на територията на Република България, като се установил в гр.Бургас. На 21.05.2024 година, около 05.00 часа предприел пътуване от гр.Бургас в посока района на община Тополовград, обл.Хасково управлявайки товарен автомобил, марка «МАН» с рег.№ *********** с прикачено към него полуремарке, марка „***********“ с рег.№ ***********, собственост на ***********. Около 07.00 часа достигнал до мястото на което се намирали нелегално преминалите границата ни чужди 1 граждани. Подс.С.К. преустановил движението на товарния автомобил, отворил вратите на прикаченото за него полуремарке и изчакал в него да се качат чуждите граждани

—

**********************************************************, които били влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България без надлежно разрешение на органите на властта. След като всичките петнадесет афганистански граждани се качили и седнали в полуремаркето на товарния автомобил подсъдимият потеглил по път II-79, в посока град Тополовград. На този път в района на разклона за село Мамарчево бил разположен екип от гранични полицаи – св€П.П. и неговия колега М.И..

Св.П. забелязал товарния автомобил и му подал сигнал за спиране със стоп палка, но подсъдимият не спрял. Тогава П. уведомил оперативния дежурен на ГПУ – Болярово и е поискал съдействие, като е последвал управлявания от подсъдимия товарен автомобил.Междувременно П. и колегата му са подавали светлинни и звукови сигнали, но водачът отново не спирал. На кръстовище между път II-79 и I-7 се намирали служители на РУ – Елхово, които също подали сигнал със стоп палка, но водачът отново не се подчинил и продължил движението си в посока ГКПП – Лесово, като бил последван от втори полицейски патрул, управляван от свидетеля Д.Т.. Малко по-късно в района на бензиностанция „Круиз“ към двата полицейски автомобила се присъединил и трети, управляван от св.Г.П.. Всички са подавали звукови и светлинни сигнали за спиране и въпреки това подсъдимият продължавал да не се подчинява, като продължил движението си по път I-76 в посока град Тополовград. Достигайки до разклона за село Синапово, подсъдимият рязко преустановил движението на товарния автомобил, напуснал кабината и побягнал в крайпътните пасища.

Полицейските служители му разпоредили да спре, но той отново не се подчинил и продължил да бяга. След един-два километра бил застигнат и задържан от последвалите го полицейски служители. При извършената проверка били установени и задържани и афганистанските граждани.

Видно от заключението на назначена и изготвена автооценителна експертиза, пазарната стойност на товарния автомобил към момента на деянието възлиза на 25 000 лева, а на прикаченото към него полуремарке – 12 000 лева. Установено е, че и двете са собственост на „***********.

В хода на съдебното заседание бе разпитани свидетелите П. и Т., които подробно описват горепосочената фактическа обстановка и обстоятелствата при които е заловен водачът и са установени бежанците.

На основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелите, които са разпитани пред съдия по ЧНД в ЕРС.

От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал – от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, прочетени по съответния ред, както и от свидетелските показания, които са обективни и безпротиворечиви и съдът им дава вяра, както и от приложените по делото писмени доказателства, които 2 съдът кредитира изцяло, включително и от заключенията на вещото лице.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.281, ал.2, т.1, 4, 5, 6 и 7, вр. ал.1 от НК, тъй като по делото по безспорен начин е установено, че от обективна страна подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно е подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз чужденци да преминат в страната ни в нарушение на закона, нарушавайки разпоредби от Закона за чужденците в Р.България.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е последиците и ги е целял. Предприемайки пътуването, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в България или в друга държава от Европейския съюз, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница.

Подсъдимият е съзнавал, че чужденците са влезли в страната ни без знанието на граничните власти. И въпреки това е подпомогнал тяхното придвижване като им осигурил превоз в нарушение на законовите разпоредби. И това, че е съзнавал обществената опасност на деянието и е действал умишлено се потвърждава от неговото поведение, а именно, че е бил преследван от няколко екипа полицейски служители, не е спирал, не се е подчинявал и накрая е побягнал, напускайки шофьорското място, като е предизвикал затруднения при залавянето му.

За подсъдимия са налице квалифициращи обстоятелства на ал.2 на горепосочения текст като са налице обстоятелствата по т.1, 4, 5, 6 и 7, тъй като е безспорно е установено, че той е използвал МПС, деянието е извършено по отношение на малолетни лица, по отношение на повече от едно лице – 15 лица, с цел дееца да набави за себе си имотна облага и е съпроводено с неподчинение спрямо орган на властта.

Затова съдът го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид високата обществената опасност на деянието,поведението му при залавянето и задържането от полицейските служители и от друга страна наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно пълните признания на подсъдимия, факта, че същия способства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, мотивите и подбудите за извършването му, както и незначителността на вредните последици, и му определи наказание „лишаване от свобода” под минималния размер, предвиден в чл.281, ал.2 от НК на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно една година „лишаване от свобода“, като счита че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Тъй като, видно от справката за съдимост, подсъдимия не е осъждан към момента на извършване на деянието, и съдът 3 намира, че за поправянето му не е необходимо да изтърпи така наложеното наказание, и целите на наказанието биха могли да се постигнат по този начин, приложи чл.66 ал. 1 от НК, като отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

На основание чл.55 ал.2 от НК, съдът наложи на подсъдимия кумулативно и наказание „глоба” в размер по 2500 лева, като слезе с ½ под най-ниския предел предвиден в текста на чл.281 ал.2 от НК.

Съдът намира, че така наложените наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

За подсъдимия съдът приложи и разпоредбата на чл.281 ал.4 от НК, тъй като се установи че МПС-тата не са негова собственост и му наложи „глоба“ в размер пазарната стойност на товарния автомобил и полуремаркето съобразно оценката на вещото лице в съдебнооценителните експертизи по делото общо в размер на 37 000 лв.

Съдът присъди подсъдимия да заплати направените разноски от досъдебното производство по сметка на ГПУ – Елхово в размер 615,78 лева и разноските от съдебното производство по сметка на ТгРС в размер на 170 лева.

Причините и условията, способствали за осъществяване на деянието се съзират в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане от негова страна на правилата и нормите в страната ни.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _____________

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№2 гр. Тополовград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева

Съдебни

Я.А.Т. заседатели: С.Т.Б. при участието на секретаря К.П.П. и прокурора С. Г. С., Я. Д. Д. и В. К. Б. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Наказателно дело от общ характер № 20242320200080 по описа за 2024 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс.С. К./S.K./ – роден на ********** г. в гр.Едирне, Република Турция, гражданин на Р.Турция, с постоянен и настоящ адрес:

*********** със средно образование, неженен, международен шофьор, с персонален номер№ *********** и паспорт № U ***********, изд. на 25.11.2022 г. в Република Турция, неосъждан.

ЗА ВИНОВЕН за това, че

На 21.05.2024 г. на път II-76 в района на северния разклон за с.Синапово, обл.Хасково, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и 1 извършване на превоз на петнадесет лица, чужденци /граждани на Афганистан/, а именно:

**************************************************************** да преминават и пребивават в страната в нарушение на закона – Закона за чужденците в Република България: чл.8 ал.1 – „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“; чл.19 ал.1 т.1 – „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“ и чл.22 ал.1 – „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1.Издадена виза по чл.9а, ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3.Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „***********“, с рег.№ *********** с прикачено към него полуремарке, марка „*********** с рег № ***********, по отношение на три непълнолетни лица – З*************************************, извършено по отношение на повече от едно лице – пет надесет лица, с цел да набави за себе си имотна облага и съпроводено с неподчинение спрямо орган на властта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.281, ал.2, т.1, 4, 5, 6 и 7, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.