Решение № 6132 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6132 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100502922 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Х. П. срещу решение № 16690 от 11.09.2025 г., гр.д. № 48670/2022 г., СРС, 29 с-в в частта, с която се ОСЪЖДА Ю. Х. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 392,86 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с абонатен номер № 302507, сумата от 10,33 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане и сумата от 106,80 лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.

Въззивникът релевира оплаквания, че в първа инстанция не му е връчван препис от исковата молба и не му е било известно воденото дело. Неизвестно 1 му е, че наследодателката Г.К. Х. е била съсобственик на 5/6 идеални части от топлоснабдения имот. Не разбира защо от него се претендират суми съразмерно квота от 16/24 идеални части. Не е уведомяван и не са му известни, нито приема решения на ЕС, защото не е наследник на сочения в тях С. П. Х..

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелството, че ответникът по исковете Ю. Х. П. е клиент на топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от него право на собственост върху 16/24 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер № 302507. В тази насока е сключеният в полза на неговите наследодатели през време на брака им С. П.

Х. и Г.К. Х. договор за продажба на държавен недвижим имот от военно2 жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 18.03.1991 г.

Според УН от 01.11.2022 г. на СО район „Искър“ , С. П. Х., поч.

19.02.2014 г., оставя за законни наследници Г.К. Х. - съпруга, М. П. И. – сестра, И. П. Х. – брат, В. П. Б. – сестра, С. П. В. – сестра, И. П. Х. – брат, П.К.

Х. – племенник и Е. Х. – племенница.

М. П. И. на 29.12.2022 г. има вписан отказ в особената книга на съда, от наследството на С. Х. съобразно съдебно удостоверение изх. № 5086/20.01.2023 г., СРС, 80 с-в. При условията на чл. 53 ЗН отказът от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от нейното коляно, а именно на нейните братя и сестри.

Съпругата Г.К. Х. придобива общо 5/6 ид.ч., от които 1/2 ид.ч. на лично основание поради прекратяване на брака, когато правата на съпрузите са равни, съгласно чл. 28 СК и 2/3 по наследство - чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, предвид продължИ. брак повече от 10 години. Останалите братя и сестри, с изключение на отказалата се М. И., на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН получават равни квоти от останалата общо 1/3 ид.ч. от половината наследство, или по 1/30 ид.ч., а двамата племенника по право на заместване встъпват в правата на починалия преди наследодателя – чл. 10, ал. 2 ЗН, като получават по 1/60 ид.ч. от полагаемата се 1/30 ид.ч. за починалия.

Съобразно УН от 02.06.2025 г. на СО район „Искър“ Г.К. Х., поч.

01.12.2015 г., оставя за единствен наследник въззивнака и ответник в първа инстанция Ю. Х. П., който на основание чл. 5, ал. 1 ЗН изцяло наследява правата й в собствеността от 5/6 ид.ч.

Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение.

Въззивната жалба в останалата част е бланкетна. При липса на каквито и да е било оплаквания по отношение на кои точно релевантни за спора факти, доказателствени средства и приложими разпоредби, първоинстанционният съд формира необосновани и неправилни изводи за дължимост на стойностите по исковете, неуточненият характер на твърдения порок в решението води до 3 невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата.

Поради това, същото следва да се приеме за правилно в обжалваната част.

Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница за стойност на потребена топлинна енергия, главница за стойност на услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху цената за топлинна енергия, следва да се уважат като основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете спрямо Ю.

Х. П..

Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със спецификата на настоящия спор.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16690 от 11.09.2025 г., гр.д. № 48670/2022 г., СРС, 29 с-в в частта, с която се ОСЪЖДА Ю. Х. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 392,86 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с абонатен номер № 302507, сумата от 10,33 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната 4 лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане и сумата от 106,80 лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5