Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1311 от 11.03.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4800/2019
Вид
Решение № 1311
Подписан
11.03.2020
В сила
27.06.2020
Състав
ТАТЯНА АНДОНОВА ЛЕФТЕРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Варна, 11.03.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Татяна Лефтерова-Савова разгледа гр. дело №4800 по описа на ВРС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 и сл.

ГПК.

По делото е постановено решение №4884/13.11.2019/17.12.2019 г., с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, по заповед за изпълнение на парично задължение с № 9168/10.12.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 18520/2018г., по описа на ВРС сумата в размер на 2396,85 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 3007709/14.08.2017 г., сключен между Л.И.Г. и „Изи Асет

Мениджмънт“ АД; сумата от 306,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2017 г до 12.04.2018 г.; сумата от 36 лева, представляваща такса разходи; сумата от 1917,72 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на поръчител, за периода от 14.09.2017 г. до 12.04.2018 г., сумата от 213,90 лева, лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018 г., които вземания са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Приложение № 1/01.05.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сторените разноски в общ размер на 147,42 лева, от които 97,42 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 18520/2018 г. на ВРС, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********,***

ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в размер от 225,16 лева (двеста двадесет и шест лева и 16 ст.), за заплатена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С молба по делото ищецът, чрез упълномощен представител, е поискал да бъде поправена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението, като навсякъде, където погрешно са вписани наименованието и ЕИК на търговското дружество, което не е страна по делото - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, да бъдат заменени с тези на ищеца, а именно – „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********.

Препис от молбата с указване възможността за представяне на отговор в едноседмичен срок, е връчен на ответника на 19.02.2020 г. В срока по чл.247, ал.2 ГПК отговор на искането не е постъпил по делото.

Съдът констатира, че в диспозитива на съдебния акт действително е допусната очевидна фактическа грешка, като за ищец е вписано дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, вместо действителния такъв - „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, чиято основателност на претенцията съдът е обсъждал в мотивите на решението.

Налице е противоречие между формираната от съда воля и изразената такава в диспозитива, поради което искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е основателна и същата следва да бъде поправена.

Водим от горното и на основание чл.247 ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА

ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение №4884/13.11.2019/17.12.2019 г. по гр. дело №4800 по описа на ВРС за 2019 г., като след извършената поправка, същото да се чете:

„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, по заповед за изпълнение на парично задължение с № 9168/10.12.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 18520/2018г., по описа на ВРС сумата в размер на 2396,85 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 3007709/14.08.2017 г., сключен между Л.И.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 306,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2017 г до 12.04.2018 г.; сумата от 36 лева, представляваща такса разходи; сумата от 1917,72 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на поръчител, за периода от 14.09.2017 г. до 12.04.2018 г., сумата от

213,90 лева, лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018 г., които вземания са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Приложение № 1/01.05.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски в общ размер на 147,42 лева, от които 97,42 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 18520/2018 г. на ВРС, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********,***

ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК

*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в размер от 225,16 лева (двеста двадесет и шест лева и 16 ст.), за заплатена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.“.

Решението, с което се поправя очевидна фактическа грешка е неразделна част от решение №4884/13.11.2019/17.12.2019 г. по гр. дело №4800 по описа на ВРС за 2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд

- Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: