Определение № 3514 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3514 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502992 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485 против определение № 986/15.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1561/2024г. на РС – Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл.

248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 226/13.06.2025 г. в частта за разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо него да измени решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна в първоинстанционното производство да бъде определено в размер под минималния по Наредба № 1/2004г. за МРАВ и без да се присъжда ДДС върху него.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адвокат М. В. М. – пълномощник на ищцата Г. В. Х., ЕГН: **********, с който се оспорва претенцията за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от Г. В. Х., чрез адв. М., против „Макроадванс“ АД, установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с 26, ал. 1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК. С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло така предявения иск. Освен това с отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация по чл.79, ал.1 от ЗЗД и евентуален по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил частично предявения насрещен иск за сумата от 953,60 лв., като го е отхвърлил за разликата над уважения до пълния претендира размер. Тъй като ищцата е била представлявана 1 безплатно по делото от адв. М. М., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС по първоначалния иск и 150,58 лв. с ДДС по насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част. По молба на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 986/15.08.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. Настоящият съдебен състав намира, че Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне на възнаграждения. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. М. правилно и законосъобразно са присъдени 630,58 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т. 2 от ЗАдв. на ищцата Х.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първостепенният съд е определил адвокатското възнаграждение с ДДС. По въпроса следва ли да се начислява ДДС върху присъдения адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв., отговорът се намира в постановеното на 23.10.2025 г. решение на СЕС по дело C744/23 г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, според което член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Поради това възражението на жалбоподателя, че не следва да се начислява ДДС върху присъдения адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв. е неоснователно.

2

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 986/15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1561/2024г. на Районен съд –Карлово, II гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3