Определение № 260183 от 24.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е №260183 гр. Пловдив 24.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

ЧЛЕНОВЕ:

Румяна Андреева

Бранимир

Василев като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №1715/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е определение № 2099/14.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. с., постановено по гр. д. № 20814/19г., с което се връща искова молба вх.№ 82676 от 17.12.2019 г. на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София в частта относно предявените претенции за сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 209,32лв.- незаплатени лизингови вноски; обезсилва издадената по ч.гр.д. № 11166/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с., заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 6614/ 22.07.2019 г. в частта относно сумата от 623,06лв. – главница и 70,82лв. – лихва за забава и се прекратява производството по гр.д.№ 20814/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.

Частният жалбоподател „Теленор

България“ ЕАД, ЕИК ********* моли съда да отмени определението на районния съд и да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Другата страна М.А.Х. не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

„Теленор България“ ЕАД е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 4410 от ГПК за сумата от 623.06лв. представляваща дължими е незаплатена месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги със съответните лихви за периоди, конкретизирани в заявлението.

Със

Заповед № 6614/22.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.- 410 от ГПК съдът е разпоредил длъжникът М.А.Х., да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД същата сума на същото основание.

На кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си в хипотезата по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В подадената искова молба ищцовото дружество е поискало да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 413.74лв. представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги и да осъди М.Х. да му заплати сумата 209.32лв. представляваща незаплатени лизингови вноски. В тази част исковата молба е оставена без движение като е указано на ищеца на уточни правния си интерес от предявяване на осъдителен иск за вземане, за което не е издадена заповед за изпълнение.

С допълнителна молба от 23.01.2020г. ищецът е уточнил, че предявява иска за сумата от 209.32лв. кумулативно с установителния иск.

Няма забрана в процесуалния закон да се предяви установителен иск за сума, която е в по – малък размер от този, за който е издадена заповедта за изпълнение в заповедно производство. Затова няма пречки съдът да разгледа установителния иск за сумата от 413.74лв., ведно със съответните лихви.

Предявяването на осъдителния иск за сумата от 209.32лв. при условията на кумулативност в настоящия процес обаче е недопустимо. Това е така, защото в т. 11.б от ТР № 4/18.06.14г. постановено по тълк. д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че осъдителен иск може да се предяви в производството по чл. 422 от ГПК на основание, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, но при условията на евентуалност, какъвто не е настоящия казус. В последното изречение от обсъжданата точка на тълкувателното решение е указано, че може да се предяви осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед, но само за разликата между размера на вземането по издадената заповед и пълния размер на вземането. В разглеждания случай заповедта е издадена да сумата от 623.06лв. и следователно е допустимо да се предяви осъдителен иска за сума над този размер на същото основание, на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но по делото ищецът е направил друго – той е заменил основанието за една част от сумата, за която е издадена заповедта с друго основание и едновременно с това е изменил и искането си, като е предявил осъдителен иск, а това е недопустимо по изложените по изложените по – горе съображения.

Ето защо, обжалваното определение ще се отмени в частта, с която е върната исковата молба и е обезсилена заповедта за изпълнение, като е прекратено производството за сумата от 413.74лв. главница и 70.82лв. лихви за забава, а делото ще върне на районни съд за разглеждане на тази претенция, а в останалата част – относно сумата 209.32лв. определението ще се потвърди.

Воден от горното съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №

2099/14.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. с., постановено по гр. д. № 20814/19г.в частта, с която се връща искова молба вх.№ 82676 от 17.12.2019 г. на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София относно предявените претенции за сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за 70,82лв. – лихва за забава; обезсилва се издадената по ч.гр.д. № 11166/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с. заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 6614/ 22.07.2019 г. за посочените суми и се прекратява производството по гр.д.№ 20814/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. за разглеждане на предявените претенции за сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за 70,82лв. – лихва за забава.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2099/14.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. с., постановено по гр. д. № 20814/19г. в частта, с която се връща искова молба вх. № 82676 от 17.12.2019г. на „Теленор

България“ ЕАД, ЕИК

*********, със седалище гр.София в частта относно предявената претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 209,32лв.- незаплатени лизингови вноски; обезсилва се издадената по ч.гр.д. № 11166/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с., заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 6614/ 22.07.2019 г. и се прекратява производството по гр.д.№ 20814/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.

2.