Решение № 19859 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19859 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110101592 по описа за 2024 година

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството е oбразувано по искова молба на М. С. С., ЕГН **********, с адрес:

********, срещу С. Редван Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск правна квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК) - за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето на страните – С. С. Р., ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.

В исковата молбата се твърди, че с решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като родителските права по отношение на малолетното им дете С. С. Р., ЕГН **********, са предоставени на ответника, а на ищцата е определен режим на лични отношения. Поддържа се, че страните са живяли заедно при условията на фактическо съжителсвоа, а след раздялата им и в периода от 2017г. до 2023г. ищцата е била тази която се е грижела и отглеждала детето. Сочи се още, че непосредствено след влизане в села на решението детето заживява с баща си, каквото е било и желанието към онзи момент, но бащата не се е справял с грижите и по тази причина е оставял често детето с месеци на майката на ищцата в гр. Добринище. Твръди се, че ответника не се е справял и чисто финансово с грижите по детето, тъй като често детето и се е обаждало и е казвало, че е гладно. Сочи се, че началото на декември 2023г. ищцата е разговаряла по телефона с детето, което и казало, че в апартамента в които е обитавало в ж.к. „Люлин“ с баща си сам с голямо куче от което много е страх. След това се твърди, че бащата е отказвал контакт на майката с детето, от класната на детето ищцата е разбрала, че детето е в болнични. Преди коледа 2023г.

1 ответника е оставил детето при майката на ищцата, от която разбрала, че детето е обезобразено от ухапвания от куче. Ищцата твърди, че е взела детето при себе си и се грижи за него, но ответника е заявил, че ще дойде да вземе детето. Самото детето споделило, че изпитва ужас от кучето и не иска да се връща при баща му. Предвид това се иска да бъде изменено съдебното решение с което е утвърдено споразумението между страните и родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти. Претендира се издръжка в размер на 400,00 лева, считано от завеждане на исковата молба.

В дадения преклузивен едномесечен срок от съда не е постъпил отговор от ответника, въпреки, че последния лично е получил съобщението с препис от исковата молба (л.26 от делото).

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на искoвете по чл. 51, ал. 4 СК.

Страните са родители на малолетното дете С. С. Р., ЕГН ********** (л. 8 от делото). С Решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като родителските права по отношение на малолетното им дете С. С. Р., ЕГН **********, са предоставени на ответника, а на ищцата е определен режим на лични отношения, като последната е осъдена да му заплаща издръжка (л. 9-11 от делото).

Видно от представения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО при УМБАЛС Н. И.

Пирогов ЕАД, детето С. Р. е било прегледано на 10.12.2023 г. като е постъпило в 10:48 часа и е напуснало в 11:46 часа на същата дата, като при прегледа са установени две разкъсно контузни рани по около 1 см. по дължина на кожата на дясната буза, както и две пунктиформе по съседство. Изписана е терапия с антибиотик, тъй като раната е нфектирана, като бащата е насочен за търсене на белезите на инфекцията и при появата на такива да бъде извършена консултация и е възможно хоспитализация. В анамнезата е посочено, че по сведение на бащата детето е било ухапана от домяшно куче питбул в областта на бузата. (л.

13 от делото).

По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП, съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Постъпило писмо от ДСП – Люлин от 12.11.2024г., както и социален доклад от 21.10.2024г. от ДСП Възраждане, в които е отразено, че момента на проверката и изготвянето им детето живее със своята сестра Никол Бодурова в кв. Люлин, която не е пожелала да съобщи точен адрес, поради което не е посетен адреса на сестрата. Последната е посочила, че не желае да съобщи последния, тъй като не желае ищцата да знае адреса . В хода на проучването от ДСП Люлин е проведена среща и разговор с детето С., което е съобщило, че между него и майка му е имало конфликт поради което е поискал да отиде при сестра си. В доклада на ДСП Възраждане детето също е съобщило за конфликт с майката, че 2 последната го е гонила и детето е разстроено и не желае да вижда и двамата си родители.

Детето е споделило, че се чува с майка си по телефона, но е обидено. Г-жа Бодурова

(сестрата на детето) е споделила, че родителите имат конфлик и желаяние да си отмъстят един на друг, което наранява и разстройва детето. В хода на социалното проучване ищцата е посочила, че бащата е отглеждал детето около три месеца, но не еимал сигурно жилище и се е местел. Детето е било изпратено при неговата баба по майчина линия Фиданка Смидчиева, която се е грижила за него около година, но детето иска да се върне в гр. София, тъй като в гр. София му харесва училището има и много приятели. В доклада е посочено, че детето има личен лекар в гр. София и учи в 17-то СУ „Дамян Груев“, гр. София. Посотено е жилището на ищцата, като е посочено, че жилището е тристаен апартамен на който е направен ремост, с добри хигиенно – битови условия и в коетото детето има самостоятелна стая и вещи.В доклада е посочено, че не е наблюдавана връзката майка детето, поради обстоятелството, че детето е било доведено от неговата сестра. След депозирана на доклада е получено и представено копие от доклада на класния ръководител на детето (л. 68-69 от делото), в които е посочено, че контакти и с двамата родители са трудни, обичайно са по телефона и обичайно са иницирани от класния ръководител, рядко майката търси класната. Посочено е, че на родителската среща тази учебна година се е явила майката, а бащата последно се е появявал миналата учебна година, преди преместването на детето в гр. Добринище. Сочи се, че от 15.09.24г. до 08.11.2024г. детето е отглеждано от сестра си Никол Бодурова, като преди това е бил в гр. Добринище. От 11.11. до 15.11. 25г. е бил при майка си, а през някои от уиекендите при баща си. Твърди се, че независимо при кого е детето идва подготвен за училище, има пари или храна за обяд е закуска, закупени са му необходимите помагала и пособия. Класния ръководител сочи, че детето е споделя, че родителите му се карат, няма наблудения за физическо насилие спрямо детето. Последното се справя много добре с учебния материал и е кумуникативен, но често си прави груби шеги, иска да е лидер и поддиква децата към неща които самия той не прави. Сочи се още, че от 18.11.24г. до датата на изговяне на доклада – 25.11.24г. детето не е посещавало училище. Бащата е съобщил намерения отново да премести детето в гр. Добринище. Представено е писмо от 02.12.2024г. на ДСП- Люлин в което се сочи, че от 26.11.24г. детето и сестра му се намират н гр.

Добринище, както и че детето е записано в Основно училище „Св. Климент Охридски“ гр.

Добринище където ще остане да завърши 4-ти клас през учебната 2024/2025 година. По данни на сестрата преместването се е наложило, тъй като детето много го объркано от случващото се между родителите му. Посочено е, че бащата бащата С. Хсеин злоупотребява с алкохола, непрекъснато заплашва майката и настройва детето срещу нея. Посочено е, че бащата има издадена огрничителна заповед.

Предвид данните за местоживеенето на детето в гр. Добринище съдът е изискал и по делото е постъпил социален доклад на 28.01.2025г. от ДСП – Добринище, в които е посочено, че детето живее при неговата баба по майчина линия Фиданка Смидчиева от 20.11.2024г. когато е бил предаден на бабата от неговия баща. Г- жа С. е посочила, че бащата се намира в трудно положение, няма жилище и доходи поради което не може да полага грижи за детето и да го води на училище. Г-жа С. е посочила, че майката на детето е в Португария и с нея 3 подържа служебни отношения, тъй като е разочарова от решението да предостави грижите по отоншение на С. на бащата. В хода на проучването е посетено жилището на бабата по майчина линия, която живее в двуетажна къща, като с детето обитават първия етаж състоящ се от четири стаи. За детето има обособена детска стая. Посочено е, че хигиенно битовите условия в са много добри. При проведения разговор с детето то е споделило положителни чувства и към двамата си родители, като не е изявило предпочитания при кого от тях иска да живее, както и е посочило, че общува и с двамата по мобилните телефони.

Постъпило е и писмо от ДСП Дулово, в което е посочено, че адреса на ответника в с.

Поройно е бил посетен, но не е установен никой. Бил е проведен телефонен разговор с барата на ответника, които е посочел, че последния е пребивав за кратко през м. декември 2023г. в с. Поройно, че няма информация къде се намира, тъй като не са в добри отношения.

По делото е постъпила писмо от 12.06.2025г. от ДСП- Разлог, в което е посочено, че детето продължава да се отглежда от бабата, която полага основни грижи за детето. На родителите на бабата на детето са били разяснени основанията за настаняване на детето извън семеството, както и на детето му е предоставена нужната информация преди да бъде изслушано в съдебно заседание. Детето отново е посочило, че контактува и с двамата си родители, с баща си по телефона, а на майка си гостува в гр. София.

Други относими по делото писмени доказателства не са представени.

От показанията на разпитаните по делото свидетел Н.З.Б., които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че детето към момента на разпита на свидетелката – 26.03.2025г. живее в гр. Добринище при неговата баба по майчина линия, както и че живее там от октомври 2024година, а преди това е бил при баща си. Свителката разказва, че бащата на С., често го е използвал, за да манупулира майка й за пари. Често С. и се е обаждал и е казвал, че е гладен, като свидетелката е отказвала да им дава пари, а им е носела храна. Твърди, че ответника е напускал апартаментите под наем без да заплати наема, като това се е случвало два пъти. Сочи, че ответника не й е давал да чува брат . Разказва, че е разговаряла с класната на брат , която ю е казала, че е все болин, потърсила е ответника в антомивката, където е работил и там е видяла брат си, които е бил с белег на бузата и шевове.

Свидетелката сочи, че брат е казал, че го е ухапало кучето на приятеля на ответника, което е порода питбул. Свидетелката сочи, че след този случай ответника е събрал багага на детето и го е закарал при баба по мачина линия. Твърди, че С. е живял при нея около два месеца, както и че е живял и при майка им. Свидетелката сочи, че когато ответника разбере, че брат

С. е при майка им започва да го иска и дори е ходил с полиция да го взима.

Разказва за случай при които С. я е помолил да говори с ответника, за да не идва да го взима с полиция, а да остане при майка си. (л. 82 гръб – л. 83 от делото).

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на св. Н.З.Б., като обективни, последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и събрани въз основа на лични впечатления. При преценка на показанията на свидетелката, съдът съобрази родствената връзка с една от страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се 4 твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече и че същите изцяло кореспондират на останалите събрани по делото както писмени доказателства.