Решение № 6047 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6047 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110147837 по описа за 2022 година

Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу З. Д. Б. следните обективно кумулативно предявени искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4 894,80 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора, ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 160,08 лева - представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата от 504,28 лева /съобразно уточнителна молба с вх. № от 11.10.2022 г./ - представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2021 г. до 04.04.2022 г. включително, сумата 245,02 лева - представляваща лихва за забава в за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, и осъдителен иск по чл.

79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане следните суми: сумата 1207.12 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата 2236.11 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора. Претендира законна лихва и върху възнагражденията за допълнителни услуги. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г., въз основа на който му предоставил сумата от 5000 лв., със срок на договора от 36 месеца и размер на вноската от 241.87 лв., при ГПР 49,28 % и годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден – 0.11 %. С Анекс от 05.03.2021 г. страните постигнали съгласие за отлагане на 1 погасителни вноски и бил определен нов погасителен план. Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като задължение в деня на подписване на договора, като страните уговорили заплащането разсрочено във времето в рамките на погасителния план. При сключване на договора били договорено ползването на услуги Фаст и Флекси. Съгласно т.

15.1 услуга „Фаст“ представлява услуга, която дава право на кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора пък е предвидено, че при закупуването на услуга „Флекси“ клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания за това. Позовава се на настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит.

Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил изпаднал в забава. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, редовно уведомен, е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за давност. Оспорва да е уведомен за предсрочна изискуемост. Договорът бил сключен при крайно неизгодни условия. Твърди да е погасил всички задължения. Моли за отхвърляне на исковете

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД;

По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че страните са подписали договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства.

На 17.12.2020 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и З. Д. Б. е сключен договор за кредит № 400024566041, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД се задължил да предостави сумата 5000 лв. Уговорено е кредита да се върне на 36 равни месечни вноски по 241.87 лв. за всяка вноска при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 49,28 %, съгласно погасителен план към договора.

Ответникът е подписал и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги съгласно т. 15 от Общите условия към договора, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е заплащането на възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 1250 лв. за услуга „Фаст“ и 2300 лв. за услуга „Флекси“, които също следва да се заплатят на равни месечни 2 вноски в размер на 98.61 лв. всяка, съгласно погасителния план. Общият размер на задължението по договора е 6080.03 лв., а на погасителна вноска 340.48 лв. Първото дължимо месечно задължение е уговорено, че е с падеж 15.01.2021 г., а последното на 15.01.2024 г. В т. 12.1 от Общите условия към договора е предвидено в случай на просрочие на всяка месечна вноска да се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10%, а в т. 12.2 възможността кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане с писмено уведомление до клиента.

В декларация към договора /л. 8 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.

Част от сумата по договора за кредит в размер на 2499.60 лв. е използвана за рефинансиране – виж т. V от договора за кредит, а останалата сума в размер на 2500.40 лв., видно от приетото по делото извлечение от банков превод /л.17/ е преведена на ответника по посочената в договора банкова сметка на 18.12.2020 г.

На 05.03.2021 г. е подписан Анекс № 1 към договора, с който е отложена вноска по погасителния план и е променен ГПР в размер на 45.38 %, за което е подписан и нов погасителен план.

С Уведомително писмо от 09.06.2022 г., изпратено по пощата до ответника, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ е обявило договора за предсрочно изискуем. От представената обратна разписка, се установява, че същото не е получено от ответника, а е върнато като непотърсено.

Ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: 4 894,80 лева - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 400024566041/17.12.2020 г. и Анекс № 1 към договора, ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 160,08 лева представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата от 504,28 лева - представляваща мораторна лихва за период от 16.01.2021 г. до 04.04.2022 г. вкл., сумата 245,02 лева - представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват 3 настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което същите са процесуално допустими.

С разпореждане ч. гр. д. № 35055/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е отхвърлено заявлението в частта за сумата 1207.12 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата 2236.11 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“. За тези вземания ищецът е предявил осъдителни претенции.

Приета е по делото ССчЕ. От същата се установява, че ответникът е платил една единствена погасителна вноска на 27.02.2021 г. в размер на 390 лв., с която са погасени 105.20 лв. – главница, 136.67 лв. – договорно възнаграждение, 106.77 лв. – възнаграждение по пакет, 11.36 лв. – лихва за забава и 30 лв. – такси по Тарифа. Заключението в частта относно размера на ГПР, ако към него се прибавят сумите за услуги „Фаст“ и „Флекси“, не се кредитира от съда, доколкото при изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 21.03.2023 г., същото е уточнило, че в заключението е пропуснало да отбележи, че срокът на договора е 3 години. При изчисляването за 3 години, излиза че ГПР-то, евентуално при включването на съответните такси „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 145 %, като проверката е направена така – 5000 лв. кредит х 145 % х 1095 дни:365 дни х 3 години (периода) = 7257,21 лв. натрупани разходи. Оттук и съдът намира, че при включване на сумите дължими за услуги „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР, то същото ще възлиза на 145 %.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител /чл. 10, ал. 1/, която в настоящия случай е налице. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Представени са общи условия към договора.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изсикуемост. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т.

18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване 4 от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д.

№ 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.

Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.