Акт от 18.05.2017, Окръжен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е N 71 гр.

Сливен, 18.05.2017 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. НИНА КОРИТАРОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 193 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 120/14.02.2017г. по гр.д. № 2962/16г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 26 ал. 2, предложение последно от ЗЗД, вр. чл. 17 ал. 1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба, поради привидност, тъй като с него е прикрито дарение, като покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт от 25.10.2005г., № 75, т. VІІ, рег. № 8697, д. № 1072 от 2005г. на нотариус Д.Н., с район на действие СлРС, предявен от М.С.Д. и Р.Г.Д., като наследници на Г.Ц.Д., срещу купувачите по договора за покупко-продажба на недвижими имоти Ц.Г.Д. и Л.А.А., за покупко-продажба на следните три недвижими имота, находящи се в с. Трапоклово, община Сливен:1. ЛОЗЕ в м. „Голям юрт“ с площ 1 дка, ІV категория, представляващ п-л 63 от масив 20, съставляващ имот 020063 по плана за земеразделяне, с описани граници, 2. НИВА в м. „Соленка“ с площ9, 616 дка ІV категория, представляваща п-л ХV от масив 37, съставляваща имот 037015 по плана за земеразделяне, с описани граници и 3. ЛИВАДА в м.

„Бъзака“ с площ 1, 099 дка, ІІІ категория, представляваща п-л ХІ от масив 56, съставляваща имот 056010 по плана за земеразделяне, с описани граници, и са присъдени на втория ответник разноските по делото.

Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, обжалват цитираното решение на СлРС изцяло, като неправилно. Твърдят, че не е съобразена фактическата и правна обстановка, не са обсъдени в цялост всички приложени по делото документи и доказателства, не са взети под внимание твърденията и не са обсъдени задълбочено доводите на страните, както и техните обяснения. Въззивниците твърдят още, че съдът не е отделил спорните от безспорните факти, не е ценил правилно писмените доказателства, като е игнорирал значението на представената декларация от ответницата. Заявяват, че съгласно установената практика на съдилищата тя е следвало да се възприеме и цени като обратно писмо, а съдът е игнорирал това й качество. Освен това в противоречие със законовите разпоредби е счел за недопустими свидетелските показания, разкриващи симулативността на продажбата.

Развиват детайлна аргументация във връзка с правното значение на декларацията, съдържаща признание на страна по сделката, заявяват, че свидетелските показания убедително са доказали действителната воля на страните и съдът необосновано и неправилно не ги е ценил. Също така без сериозни мотиви е счел за доказано плащането на продажната цена, отразено в н.а., не е отчел правилно значението на представения от ответника договор за заем и не се е съобразил с противоречията между твърденията му и показанията на свидетеля, които сочат, че договорът е създаден да обслужи целите на спора. Въззивниците считат също, че не са представени никакви годни доказателства от втория ответник за действителното плащане на продажната цена и начина, по който то е извършено, но въпреки това съдът е приел, че това е сторено. В обобщение въззивниците заявяват, че исковете им са подкрепени с годни и убедителни доказателства, поради което молят въззивният съд да отмени изцяло решението на СлРС като необосновано и неправилно и вместо него постанови ново, с което признае за установено по отношение на двамата ответници, че извършената на 21.10.05г. сделка за покупко-продажба на недвижими имоти е нищожна поради привидност на сделката, на основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД.

Във въззивната жалба няма направени други нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от първата ответница, въззиваема в това производство, с който заявява, че счита въззивната жалба за основателна и моли тя да бъде уважена. Развива доводи, аналогични с тези на въззивниците. Няма процесуални или доказателствени искания за въззивното производство. Не претендира разноски.

В същия срок не е подадена от тази въззиваема насрещна въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпил и писмен отговор от другия въззиваем – втория ответник в първоинстанционното производство, с която оспорва като неоснователна въззивната жалба. Заявява, че настоящият процес е симулативен, тъй като чрез него ищците и ответницата се стремели по неправомерен начин да създадат основание за отмяна на съдебно решение относно допусната делба между него и ответницата на прекратена СИО, в която са и процесните имоти. Развива подробни съображения, с които оборва последователно инвокираните с въззивната жалба доводи. Твърди, че имотите са придобити възмездно, сумата е заплатена чрез заем, получен от него по договор, сключен със сестра му, и това обстоятелство е доказано надлежно както с писмени, така и с гласни доказателствени средства. Освен това заявява и, че е придобил по давност имотите, като е направил своевременно възражение както за кратката, така и евентуално – за пълната придобивна давност. . анализира събраните доказателства и счита, че от тях не може да се изведе категоричен извод за наличие на симулация, каквато ищците е следвало да докажат в условията на пълно главно доказване. Обратното, установява се, че сделката е действителна продажба.

Преповтаря аргументацията си, изложена както в отговора, така и в защитата си по същество пред първоинстанционния съд. В обобщение моли въззивния съд да не уважава въззивната жалба и да постанови решение, с което потвърди атакувания съдебен акт. Претендира разноските за въззивното производство, представя списък.

В същия срок не е подадена оттози въззиваем насрещна въззивна жалба.

Представени са допълнителни писмени бележки от втория въззиваем, с които допълва отговора си по отношение на декларацията на Ц.Д., като заявява, че тя няма характер на обратно писмо, защото той не я е подписал и изцяло оспорва симулацията. Представя съдебна практика.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично, поддържат въззивната жалба и искат тя да бъде уважена. Оспорват отговора на втория въззиваем, молят атакуваното решение да бъде отменено и да бъде признат договорът за симулативен поради привидност на продажбата. Претендират разноски.

В с.з. първата въззиваема, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител, който да изрази становище. Представила е писмени бележки, с които моли да се уважи въззивната жалба и да се отмени атакуваното решение, като се постанови ново решение, с което бъде обявена симулацията на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти, като прикриващ дарение.

В с.з. вторият въззиваем, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който оспорва въззивната жалба и отговора на първата въззиваема и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Развива подробна аргументация с доводи, аналогични на тези, поддържани в първоинстанционното производство.

Претендира разноските за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК и документи, установяващи направени във връзка с процеса разходи.

В дадения срок, съгласно чл. 149 ал. 3 от ГПК, вторият въззиваем чрез процесуалния си представител, е представил и писмена защита, в която изтъква идентични на горепосочените съображения относно неоснователността на исковете и стремежа на страните да създадат по неправомерен начин основание за отмяна на постановено решение за допусната между ответниците - бивши съпрузи, делба на прекратена СИО. Излага подробни аргументи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковете, които извлича от факта, че с прекратяването на брака между него и другата ответница, е утвърдено споразумение между тях, съгласно което придобитите по време на брака недвижими имоти ще бъдат поделени в отделно делбено производство. Споразумението обвързва страните и всички имоти придобити възмездно по време на брака се считат съсобствени и не може по-късно да се установява пълна трансформация. Поради това по-късно между тях е допусната делба върху процесните имоти при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях. Преповтаря съображенията във връзка с придобиването по възмезден начин на имотите, посредством заем, получен от ответника от неговата сестра, че е направил възражение за изтекла кратка, а евентуално – пълна придобивна давност. Счита, че всички негови твърдения са надлежно доказани чрез събраните доказателства. Твърди, че заявената симулация не е доказана от ищците, доводите по тези въпроси са напълно тъждествени с тези в отговора и допълнителните бележки. Иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на доказаните разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, доколкото я намира за правилна от фактологична и хронологична гледна точка.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, тъй като те са необосновани и не са в хармония с приложимите материално и процесуалноправни норми.

Първостепенният съд е допуснал непрецизно извършване на правната квалификация на предявените искове. В доклада си той е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, като в решението си е добавил и „във връзка с чл. 17 ал. 1 от ЗЗД“. Прието е в съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК, че исковете за обявяване на привидността по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет – единият - нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материалноправна страна разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка.

Първият иск е винаги приложим когато се касае за абсолютна симулация, а при наличие на относителна симулация заинтересуваният може да упражни правата си, използвайки и двете възможности, съобразно целения резултат. Ако цели само прогласяване нищожността на привидната сделка - ще предяви иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ако обаче цели разкриване на прикритото съглашение и прилагане правилата именно на това съглашение, то тогава интересите му налагат да предяви и иск с правно основание чл.17 от ЗЗД.

Но това не е задължително, доколкото вторият самостоятелен иск може да бъде предявен в отделно производство при наличие на правен интерес от това. Изложеното до тук обаче не опорочава решението, тъй като съдът е обсъдил относимите към предявения иск факти и е отговорил на искането, макар неправилно.

Въззивният съд констатира, че предявените при условията на активно и пасивно субективно съединяване установителни искове са за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти като привиден, прикриващ договор за дарение, с правна квалификация чл. 26 ал. 2 изр. 1 пр. последно от ЗЗД.

С него не са съединени искове за обявяване действителността на прикрития договор за дарение на недвижими имоти по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД.