Решение № 911 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Н.а

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502945 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260704 от 11 май 2023г. по гр. д. № 1788/2020г. Софийски градски съд, ГО, 12 състав, е отхвърлил предявения от ищеца И. Н. Н. срещу ответниците К. Н. Н. и Р. С. Г. – Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.III ЗЗД относно прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №199, том VII, рег. №47465/19.07.2018г., дело №1174/2018г. по описа на нотариус с рег. № ** съгласно регистъра на Нотариалната камара, сключен между ответника К. Н. Н. като купувач и М. В. Т. като продавач, поради нарушаване на добрите нрави; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 5 000 лв., представляваща разноски по делото; осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата от 2000 лв., представляваща разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Н. Н. срещу решението по гр. д. № 1788/2020г. на СГС, ГО, 12 състав. С доводи за нищожност на решението, концентрирани върху твърдения, че е лишено от „рационална годност“, евентуално за неговата неправилност поради допуснати процесуални нарушения, необосновани 1 констатации и като резултат нарушение на материалния закон, се иска съответна на изтъкнатия порок защита срещу решението.

Насрещните страни К. Н. Н. и Р. С. Г. - Н. са оспорили въззивната жалба, с доводи, че решението е правилно.

За да постанови решението си при приета правна квалификация на предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не прави сделката нищожна на предявеното основание – противоречие с добрите нрави, но, когато едната от престациите е незначителна и практически нулева, ако сделката не е симулативна, прикриваща дарение, тя е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Преследваната от страните цел е определяща за преценката дали нееквивалентността е значителна. За процесния договор съдът е формирал извод, че нееквивалентността на престациите по него не е значителна, макар пазарната стойност на имота да е над двадесет пъти по-висока от заплатената цена, съгласно заключението на изслушаната по делото СОЕ, защото преследваната от страните цел е била да се прикрие чрез договора за покупко-продажба договор за дарение в полза на ответника Н. – син на прехвърлителката, което също представлява основание за нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД поради това, че е привиден и представлява симулативна сделка. Ищецът обаче не се е позовал на тази нищожност и не е предявил такъв иск, поради което съдът е посочил, че не може да се произнесе по този въпрос с решението си.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, защото то е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Оплакванията, че приетото от съда е „абсолютно неясно и неразбираемо“, лишено от „рационална годност“, че съдържа „квази – съждения“ и пр., белязани от „кънтяща ентропия“, касаят съществото на спора, съответно правилността на решението.

Обжалваното решение е частично недопустимо (порок, за който съдът следи и служебно), защото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви 2 иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, с който със сила на пресъдено нещо иска да бъдат отречени правните последици на атакувания договор, вкл. вещно-прехвърлителният ефект на договора, само до размера, съответстващ на наследствения му дял от наследството на майка му. Поради липса на признат от закона правен интерес, въпреки че се позовава на житейски такъв, който е ирелевантен, предявеният иск е недопустим в частта му, с която се претендира нищожност относно идеалните части на останалите наследници на прехвърлителката, чийто права ищецът не може да упражнява, още повече, че в случая единият от наследниците е и приобретател по договора за продажба. Това правно положение е изводимо и от мотивите към ТР № 5/12.12.2016г., постановено по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, макар и касаещо непредявен в настоящото производство иск. Ето защо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК в недопустимата част – относно 2/3 ид. части, прехвърлени с атакувания договор от процесния имот (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), първоинстанционното решение, което е предмет на въззивен контрол, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в същата част. В този смисъл процесуалната защита, провеждана от ответниците по иска, обсъдена по-нататък в мотивите, е в съответствие с процесуалния закон.

По съществото на спора, косвено по правилността на обжалваното решение в допустимата му част с оглед и посоченото (доводите) срещу правилността на обжалваното решение, съответно насрещните доводи, в приложение и на императивните норми на материалния закон, регулиращи спорното правоотношение, за които въззивният съд следи служебно, САС намира следното:

Ищецът И. Н. е поискал от съда да прогласи за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт за покупкопродажба № 199, том VII, рег. № 18215 , дело № 1174/2018г., вписан в АВп с рег. № 47465/19.07.2018г., дело №1174/2018г., по описа на нотариус с № ** съгласно регистъра на НК, сключен между ответника К. Н. Н. като купувач и 3

М. В. Т., като продавач, поради нарушаване на добрите нрави. Предмет на договора е апартамент с идентификатор ***, находящ в гр.***, район *** на „***“ № * откъм южната страна на пететажна масивна сграда на първи партерен етаж със застроена площ от 70 кв. м, състоящ се от една стая, хол, кухня, санитарни помещения, входно антре, заедно с принадлежащите му източна половина от таванско помещение и от избено помещение откъм дворчето, заедно с 1/10 ид. част от общите части на сградата и от дворното място. Поддържа, че в договора, сключен чрез пълномощник И. П., е посочена продажна цена от 9 900 лв. Продавачката починала на 31.07.2018г. и ищецът, ответникът К. Н. и вторият съпруг на майка им са нейни наследници по закон.

Счита, че има правен интерес от прогласяване на нищожността на договора изцяло, тъй като имотът би се върнал в наследствената маса и съответната идеална част в неговия патримониум. Поддържа, че договорът противоречи на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване като лишен от търговска логика и несъобразен с изискването за еквивалентно съотношение на престациите, при драстична нееквивалентност на насрещните престации и грубо несъответствие между фактически уговорената цена по договора и действителната му пазарна цена при данъчна оценка в размер на 98 829, 40 лв., т.е. 10 пъти по-висока. Сочи, че процесният имот е изключително атрактивен с оглед сградата, в която се намира на идеалния център в София на ъгъла на ул. „***“ и ул. „***“. Договорената продажна цена не съответства и на запазеното пожизнено право на ползване на продавачката, починала 12 дни след извършването на продажбата, като недоброто физическо здраве на продавачката се предполага според ищеца да е било известно на пълномощничката и на купувача.

Ответникът К. Н. е оспорил иска с отвод за недопустимостта му за 2/3 ид. части от имота, предмет на продажба, които принадлежат на другите наследници по закон на продавача, поради което поддържа, че ищецът има правен интерес да предяви иска само за 1/3 ид. част от имота. По същество е оспорил иска в допустимата му част като неоснователен. В тази връзка се е позовал на саморъчно завещание, съставено на 24.05.2018г., с което продавачката е изразила волята си апартаментът да остане в негова собственост и съображенията си за това, като именно на мотивите й се позовава ответникът, за да се покаже каква е била волята на майката на 4 страните. Именно продавачката е настоявала за сделката, поддържа ответникът, което личи и от писмата й до помощник – нотариус да бъде посетена в дома си, за да подпише пълномощни във връзка с това. За сметка на това ответникът е изпълнил волята на майка им да отстъпи правата си върху наследството на бащата на страните. Същевременно ответникът е възразил, че ищецът се е възползвал от доходи от имот на майка им за 10 годишен период, както е и получавал големи суми като парични помощи. Възразил е, че преценката за нарушаване на добрите нрави следва да е конкретна и да се преценят действителните отношения между страните, а в случая действителната воля на прехвърлителката е да се гарантира, че апартаментът ще остане в собственост на ответника, като преследваната цел е изяснена в завещанието й, като цената за нея е без значение. Не е оспорил твърдението на ищеца, че цената на имота не отговаря на действителната пазарна стойност на имота, видно и от данъчната му оценка.

Идентични отвод за недопустимост и възражения срещу основателността на иска, е релевирала и ответницата Г. – Н., съпруга на ответника, по време на брака, с която ищецът е посочил, че е сключен договорът за продажба, атакуван от него, заедно с която ответникът е прехвърлил имота на трето лице срещу цена от 110 000 eвро през 2019г.

(представен е такъв договор, извършен с нотариален акт през 2019г. ).

Ответницата е доразвила съображения за неоснователност на иска, като е акцентирала на това, че релевантната преценка следва да е конкретна, а не да се концентрира върху сравнение на стойности, като следва да се оцени и правото на ползване, запазено от продавачката.

Ищецът от своя страна е оспорил отвода за недопустимост на иска за 2/3 ид. части от имота, като е поддържал, че има правен интерес от прогласяване нищожността на цялата сделка, тъй като това “ще има за резултат връщане на целия имот в наследствената маса“, от която той има право на 1/3 ид. част.

Процесният договор, чиято недействителност се претендира от един от наследниците на продавача, е извършен на 19.07.2018г. с нотариален акт за покупко-продажба №199, том VII, рег. № 18215 , дело № 1174/2018г., вписан в АВп с рег. № 47465/19.07.2018г., дело №1174/2018г. по описа на нотариус с № ** съгласно регистъра на НК. Той е сключен между ответника К. Н. Н. като 5 купувач и М. В. Т. като продавач, чиято воля е изявена чрез пълномощник И.

П.. Посочената продажна цена на описания в исковата молба имот – апартамент с идентификатор ***, е 9 900 лв., като в НА е удостоверено изявление на пълномощника, че продавачът е получила цената напълно и в брой от купувача. Продавачът е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на сделката. В НА е посочено, че данъчната оценка на имота е 98 829, 40 лв.

В пълномощното с нотариална заверка на подпис и на съдържание от 04.07.2018г.,удостоверени извън нотариалната кантора, на чието съдържание ищецът не се позовава в исковата молба, е записано, че пълномощникът П. се упълномощава от М. Т. да продаде на ответника Н. процесния имот при цена и условия, каквито договори, да получава капаро и продажната цена по банкова сметка на упълномощителката.

Това пълномощно е представено от ищеца за илюстрация на твърдението му, че към момента на продажбата и запазването на пожизнено право на ползване майка му действително е била със сериозно влошено здраве, „щом е била принудена да се довери на пълномощник, за да се осъществи покупко-продажбата“. В съдебно заседание на 10.11.2022г. ищецът е посочил, че „действителната воля досежно покупко-продажбата … следва да се търси единствено в обхвата на даденото пълномощно „ ,в неговата рамка и „извън тази рамка има само предполагаема воля“. В хода на устните състезания ищецът е заявил, че покупко – продажбата има специфичен характер, поради факта, че е извършена от пълномощник и свободата на договаряне е рамкирана в пълномощното и, че очакванията на майка му били съвсем различни от онова, което е получила, - има очакване за капаро и продажна цена; изказва предположение, че майка му е починала не от онкологичното заболяване с бавна прогресия и прогноза за преживяемост, а от сърдечно недостатъчност именно като е разбрала след сделката за реално осъщественото зад гърба й договаряне. Обобщил е отново в устните състезания, че пълномощникът и ответникът са постигнали резултат, който не е бил официално онова, което пълномощното очертава.