Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 05.05.2025, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Гражданско дело 486/2024
Вид
Решение № 87
Подписан
05.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 154 изр. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.155 ал.1 т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.36 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Павликени, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20244140100486 по описа за 2024 година

ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК

Постъпила е искова молба от „***“ ЕАД гр. Г. чрез адв. Д. Н. от ***АК по обективно съединени облигационни искове против М. А. М. от с. К., община П. В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлоснабден имот в гр. Г. ул. *** като е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.

153 ал. 1 от ЗЕ за периода м. 11.2021 г.-06.2023 г. и не е заплатил общо 542.86 лв. цена на топлинна енергия за съответните месеци. От забавата на плащанията е възникнало и правото на кредитора да претендира законна лихва от 46.89 лв. Сочи, че е образувано ЧГрД № ***/2024г на ***РС и е издадена заповед за претендираните в исковата молба суми като главница и законна лихва от 01.01.2022 г.-03.04.2024 г., както и законна лихва върху главницата от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане и направени разноски и че длъжникът е собственик на горепосочения имот, а дължимите суми са формирани от натрупани суми за топлинна енергия за отоплителни сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г. на основание чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. Уточнява, че за отоплителен сезон 2021/2022 г. от м.11.2021 г.-м.04.2022 г. ответникът дължи за използваната топлинна енергия 649.77 лв., а за отоплителния сезон 2022/2023 г. за м. 11.2022 г.-03.2023 г. сумата 124.25 лв. След края на отоплителен сезон 2021/2022 г. е изготвена изравнителна сметка, която е отрицателна, т. е начислената прогнозна топлоенергия е повече от реално консумираната и да се възстанови на ответника сумата от 430.98 лв. След края на отоплителен сезон 2022/2023 г. е изготвена изравнителна сметка, която е отрицателна, т. е. начислената прогнозна топлоенергия е повече от реално консумираната и да се възстанови на ответника сумата от 199.82 лв. и след 1 калкулиране на двете изравнителни сметки от реално изразходваната услуга следва да възстанови сумата 213.16 лв. и да се заплати от ответника на ищеца сумата от 542.86 лв. главница. Претендира се сумата от 542.86 лв. главница, 46.89 лв. от 01.01.2022 г.-03.04.2024 г. образувана като общ сбор от мораторните лихви по всяка от дължимите месечни суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда. Претендира за направени разноски по заповедното и настоящото производство.

Писмен отговор на ответника е постъпил от особения му представител.

Твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни. Сочи, че липсват представени доказателства от ищеца за връзка на ответника с процесния недвижим имот, доказателства за възникване на договорни отношения, заявление за присъединяване, оспорва се качеството на ответника като потребител на топлинни услуги за претендирания период, липсват доказателства за ползваната от ответника топлинна енергия и нейното отчитане, както и издадени фактури. Посочва, че ответникът е продал имота на 24.04.2023 г. и че претенциите са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете претенции.

Като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр 1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от «***» ЕАД гр. Г. е образувано ЧГрД №***/2024г. по описа на ***РС и е издадена заповед №***/15.05.2024 г. по чл. 410 от ГПК, в която се разпорежда длъжникът да заплати на заявителя кредитор сумите: 542.86 лв. главница, представляваща цена на ползвана и неплатена топлоенергия по партида № *** с титуляр длъжника за м. 11.2021 г.-47.01 лв., 12.2021 г.-126.10 лв., 01.2022 г.-162.14лв., 02.2022 г.-131.18 лв., 03.2022 г.-141.39лв., 04.2022 г. 41.95лв., 06.2022г-„ -430.98лв“, 11.2022г-17.52лв., 12.2022г-40.28лв., 01.2023г54.11лв., 02.2023 г.-11.95лв., 03.2023 г.-0.39лв и 06.2023г-199.82лв., 46.89лв. мораторна лихва от 01.01.2022 г.-03.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2024 г. до изплащане на вземането и направени разноски по заповедното производство в размер на 325 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и в указания от съда срок е предявена настоящата искова молба.

Представена е справка от ищеца за неплатени задължения за клиента М. А.

М. за аб. Номер *** на адрес гр. Г., ул.*** в размер общо 542.86лв. и лихва от 46.89лв. Представа е и справка от АВ гр. Г., както и копие от НА № *** т. първи рег №***,д.***/24.04.2023 г., от които е видно, че 24.03.2024 г. ответникът е прехвърлил чрез покупко-продажба на недвижим имот своя собствен недвижим имот в гр. Г., ул. ***.

Представени са и копия от фактури за периода м.11/2021 г.-06.2023 г., в които са посочени задълженията на абоната- ответник по делото за процесния имот в гр. Г..Представени са и ОУ, публикувани във вестник „Г. днес от 04.04.2008 2 г. с решение на ДКЕВР,с което са одобрени последните.

От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е бил собственик върху процесния недвижим имот в гр. Г. за периода м.11.2021 г.-24.04.2023 г. Процесният недвижим имот е в сграда етажна собственост и е топлофициран. Съгласно решение 221/11.07.2011г по ГрД№5/2010 г. на второ ТО при ВКС е прието, че собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост се смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл.149 от ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл.150 от ЗЕ. Такива са представени по делото. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите се и да заплащат цена на топлинна енергия при условията и реда на наредба по чл.36 ал.3 от ЗЕ. Ответникът се явява безспорно клиент /потребител/ на топлинна енергия за процесния недвижим имот.

Събрани са писмени доказателства, че за отоплителния сезон 2021/2022 г., включващ месеците ноември, декември 2021 г., януари, февруари , март и април 2022 г. са издадени фактури за използваната топлинна енергия за процесния имот, през м. 06.2022 г. е издадена изравнителна сметка, която е отрицателна . Общо за този отоплителен сезон ответникът следва да заплати 649.77лв. За отоплителния сезон 2022/2023 г. , включващ месеците ноември, декември 2022 г., януари, февруари , март 2023 г. са издадени фактури за използваната топлинна енергия за процесния имот, през м. 06.2022г е издадена изравнителна сметка, която е отрицателна . Общо за този отоплителен сезон ответникът следва да заплати

124.25 лв. След калкулиране на двете изравнителни сметки се получава сума „-231.16лв“, която се приспада от дължимите за двата отоплителни сезона суми и се получава, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 542.86 лв. доставена и незаплатена топлинна енергия.Установи, че ответникът не е заплатил посочената дължима на ищеца сума, изпаднал е в забава . Падежите за отделните отоплителни сезони съгласно чл. 154 изр. 2 от ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, като топлинната енергия следва да се заплати в срок от 30 дни след съответния месец за доставката й, след изтичане на този срок абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение съгласно чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 г. за 3 топлоснабдяването, издадена от МЕЕР, обнародвана в ДВ бр. 34/24.04.2007 г.

Потребителят не е изпълнил задължението си да заплаща дължимите суми за начислена топлинна енергия като съгласно ОУ при неплащане в срок да дължи и обезщетение в размер на законната лихва.Начислената лихва за месеците на отоплителния сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна, се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка. Видно от представените писмени доказателства на ответника е начислена лихва за забава от 46.89лв. за периода 01.01.2022г-03.04.2022г.

С оглед разпоредбата на чл.111б „в“ от ЗЗД и ТР №4/2013г/18.06.2012 г. на ОСГК на ВКС за вземанията на топлофикационни дружества се прилага 3 годишна давност. Претенцията на ищеца е за суми от м. 11.2021г до м. 03.2023 г. и са предявени със заявлението по чл.410 от ГПК на 23.04.2024г., т е преди изтичане на законовата давност за вземанията. Следователно претенциите на ищеца не са погасени по давност и възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца се явяват неоснователни.

Съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съгласно приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. По заповедното производство с издадената заповед за изпълнение по ч.410 от ГПК са присъдени в полза на кредитора разноски в размер на 325лв, от които 25лв. платена ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение. По настоящото исково производство ищецът е направил разноски от 75лв. платена ДТ , 400лв платено адвокатско възнаграждение за особен представител ан ответника и 350лв. адвокатско възнаграждение или общо 825лв. С оглед изхода на настоящото дело на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направени по делото разноски по заповедното и настоящото производство в пълен размер.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. М. с ЕГН

********** от с. К., община П., ул.*** че същият дължи на „***“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. ***, представлявано от Л.Н. сумите 542.86лв./петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ главница, представляваща цена на ползвана и неплатена топлоенергия по партида №*** с титуляр М. А. М. за недвижим имот на адрес гр. Г., ул. *** по издадени фактури 13бр. за периода м. 11.2021г-06.2023 и 46.89лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ мораторна лихва от 01.01.2022г-03.04.2022г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-03.04.2024г до изплащане на вземането.

4

ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от с. К., община П., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

Г., ул. ***, представлявано от Л. Н. сумата 325лв./триста двадесет и пет лева/ направени разноски в заповедното производство по ЧГд№***/2024г на ***РС.

ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от с. К., община П., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

Г., ул. ***, представлявано от Л.Н. сумата 825лв./ осемстотин двадесет и пет лева/ направени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 5