Решение № 81 от 15.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.София, срещу решение № 360/24.08.2022г. постановено по т.д. № 806/2021г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение в полза на Р. Ю. Р., представляван, на осн. чл. 29, ал.4 ГПК, от настойника А А Р, за претърпени неимуществени вреди - състояние на будна кома, вследствие на ПТП, настъпило на 22.03.2018г. по пътя Добрич-Варна по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, с рег. № Х ХХХХ ХХ – Ю М М, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117001530837, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, е уважен за горницата над 350 000 лв. до 700 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя – 19.10.2021г., до окончателното й изплащане, на основание чл.432 КЗ.

Въззивникът намира решението за неправилно, навеждайки оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

Насрещната страна Р. Ю. Р., представляван на осн. чл.29, ал.4 ГПК от настойника А А Р, е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата с подробно изложени съображения за това. Релевира подробни аргументи в подкрепа правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение. Иска потвърждаване на решението в обжалваните части.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Производството е образувано по искова молба на Р. Ю. Р., представляван на осн.чл.29, ал.4 ГПК, от настойника А А Р срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, с която на основание чл.432, ал.1 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД е предявен иск за заплащане на сумата от 700 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - състояние на будна кома, вследствие на ПТП, настъпило на 22.03.2018 г. по пътя Добрич-Варна по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № ХХХХХХХ – Ю М М, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117001530837, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788, ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя - 19.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Няма спор, че процесното ПТП е настъпило на 22.03.2018 г. около 13.20 часа на републикански път П-29 Варна-Добрич, км. 13, реализирано с участието на л.а. Пежо 207", с peг. № Х ХХХХ ХХ, и товарен автомобил „Мерцедес Актрос", с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено полуремарке „Шмиц", изцяло по вина на водача на л.а. "Пежо 207" Ю М М.

В настоящото производство страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт при ясен механизъм на ПТП, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно - процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, както и необоснованост, като застрахователното дружество-въззивник поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с установената съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение по назначената по делото КСАТМЕ, се установява, че въззиваемият Р. Ю. Р., в резултат на произшествието е получил множество животозастрашаващи травматични увреждания, в т.ч. тежка черепно-мозъчна съчетана с тежка гръдна травма. Получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до изпадането на пострадалия в тежко физиологическо състояние на дълбока кома, преминало в състояние на

„будна кома“ (мед. „апаличен синдром“), като уврежданията са породили необходимостта от извършване на трахеостомия и поставяне на сонда директно в стомаха с цел хранене на пострадалия. Последният, съгласно наличната медицинска документация е бил без установени придружаващи заболявания.

Прогнозираният от вещите лица оздравителен процес на получените телесни увреждания – до степен на пълно възстановяване, е определен като почти равен на нула.

От показанията на свидетелите С и Г Х, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че дълго време е провеждано болнично лечение в интензивно отделение, в последствие за още две години – във втора реанимация в болница в Република Турция.

По време на предсоя в болницата, а по късно и в домашни условия, лечението е било съпровождано от много критични ситуации, като сърдечни кризи и инфекция на гръбначния стълб, които били преодолени, макар и трудно. Общото състояние на пострадалия е обусловило необходимостта от поставянето му под пълно запрещение (с влязло в законна сила решение № 830/29.04.2021г. постановено по гр.д. № 2758/2020г. по описа на ВОС), като за него от този момент и понастоящем се грижи неговата съпруга и настойник – А А Р, подпомагана от нейната майка, като при необходимост и възможност двамата свидетели 2 също се включвали в обгрижването на пострадалия. Свидетелите споделят, че пострадалият не извършва никакви осъзнати и волеви движения и действия, в т.ч. жестомимични, не познава и не реагира на никого. За тоалетните нужди се ползвали памперси и катетър, а в дома се поддържа висока хигиена. Храненето се извършва чрез сонда, като с цел избягване на инфекции, трахеостомата следвало да се почиства на всеки два часа. Ежедневно по дватри пъти е извършван масаж предвид сковаванията на тялото. С цел предотвратяване появата на рани по тялото от залежаването се нуждаел и бил многократно изправян до положение на седеж в леглото. Почти ежемесечно са провеждани антибиотични лечения поради поява на инфекции в тялото, в т.ч. алергии към катетъра, въздуха в стаята или медикаментите, инфекция на гръбначния стълб. За периода от датата на произшествието до приключване на устните съдтезания, вкл. пред въззивната инстанция, липсват доказателства за промяна в положителна посока в общото здравословно състояние на пострадалия от момента на ПТП.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВСРБ № 4 от 23.12.1968 г. ). Тя предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост /в този смисъл е и константната съдебна практика изразена в решение № 356/ 09.12.2014г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС и редица други/.

Съобразяване принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и проверката за наличие на всички критерии, формиращи принципа, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е винаги резултат от процес на доказването им. За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе възрастта на пострадалия, изживяното по време и след произшествието, съответно негативното му отражение и във физически, и в психологически и емоционален план, периода на лечение на въззиваемия пострадал, периода на неизвестност за излизане от дълбокото коматозно състояние, тежкото и продължително по време болнично лечение, времето през което не само, че е бил в затруднения, но е бил и в абсолютна невъзможност да се обслужва самостоятелно, да се движи изобщо. Безспорно настъпилите травматични увреждания са следствие от процесното ПТП, съответно това се отнася и за драстичната промяна в начина на живот на пострадалото лице – тежко здравословно състояние, със сериозна опасност за живота и изпадане в безпомощно състояние на будна кома за дълъг период от време, без данни за подобрение и при нулев оздравителен процес до пълното му възстановяване до състоянието му преди ПТП. Към датата на произшествието, пострадалият Р. е бил на 44 години, в добро здравословно състояние и работоспособност, грижел се е за семейството си, в активна възраст от живота си, помагал е и на ближните си извън семейния кръг.

Пострадалият Р. е трайно неподвижен, без защитни реакции, без възможност за осъществяване на контакт с околните. В това си състояние пострадалият безспорно се 3 нуждае от ежедневните грижи на близките си, до степен на пълната му зависимост от близките си за обгрижване, както за хранене, така и за тоалет и лична хигиена, и не на последно място за предотвратяване на усложнения в резултат на залежаването. Вследствие на претърпените физиологични увреждания въззиваемият е изживял болки и страдания, свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно съдова дейност. Продължителното състояние на кома е довело до други различни усложнения и инфекции (сърдечни кризи, алергични реакции и трудно установената инфекция на гръбначния стълб). Поставен е в невъзможност и за самостоятелно поемане и усвояване на хранителни вещества (поставена му е сонда директно в стомаха, през която чрез спринцовка поема храна). Реална е възможността от развитие и на бъдещи инфекции, което обуславя необходимостта от стриктното спазване на висока степен на хигиена в дома и сред членовете на семейството.

Пострадалият е изпаднал в нуждата да му се оказват различни грижи, като извършване на масаж заради сковаванията в тялото, честа промяна в позицията на тялото, което да предотврати появата на рани от залежаването и т.н. Пострадалият е в състояние на пълна невъзможност да извършва каквито и да било самостоятелни движение или съзнателен комуникационен контакт с близките си, не асимилира никаква информация, нито извърпва съзнателни телесни движения.