Решение № 4060 от 11.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4060

Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040702426 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба с вх.№ 14633/08.12.2025 г. от С. В. М., [гражданство], [ЛНЧ], адрес за кореспонденция – [населено място], ****, [улица], **, против решение № 5343/14.11.2025 г., издадено от председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят описва, че е руски гражданин, който е преследван от властите в Р. поради активна дейност, която е насочена срещу действаща власт и подкрепа на опозиционери. Сочи пороци на акта – нарушения на материалния закон; неправилно тълкуване на понятието „тежко престъпление” по чл.12, ал.1, т.2 от ЗУБ; игнориране на международни доклади и доказателства; произволна и избирателна оценка на доказателства; непълно изясняване на фактите; неправилна преценка относно субсидиарна закрила. Иска се отмяна на решението и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.

Подадена е и жалба с вх.№ 14674/08.12.2025 г., чрез упълномощен представител. Поддържат се възраженията за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Жалбоподателят твърди, че административният орган е изложил мотиви, които не съответстват на заявеното от него по време на интервюто и противоречат на събраните доказателства. Органът неправилно е приел, че не е доказано политическо преследване. Твърди се, че от представената присъда на Железнодорожен районен съд – Воронеж по дело № 1-22/2023 г. се установяват достатъчно данни, че наказателното производство срещу М. е било политически мотивирано. Изтъква се, че по наказателното дело в Р. значителна част от свидетелите са били разпитвани не относно твърдяното придобиване и държане на взривни вещества, а относно политическите убеждения на М., участието му в организацията на А. Н., отношението му към официалната власт в Руската федерация, отношението му към войната в Украйна, пътуванията му до Украйна, подкрепата му за опозиционни организации, участието му в митинги и агитационна дейност. Според жалбоподателя тези обстоятелства сочат, че още от началото на оперативно-издирвателните действия срещу него е работено по линия на неговите политически възгледи, подкрепата му за Навални и симпатиите му към Украйна.

В жалбата подробно се сочи, че в присъдата са обсъдени показания на множество свидетели относно политическата дейност и възгледи на М.. Посочват се показанията на служител на ФСБ Ф.П.А., според които М. бил установен при оперативно-издирвателни мероприятия по линия на противодействие на екстремизма и тероризма, като лице с „радикални политически възгледи“, симпатии към действащия украински режим и възможна съпричастност към изготвяне и съхранение на взривни вещества. Посочват се и показания на друг служител на ФСБ Т.И.Ю., относно изземване на предмети с политическа символика, включително бутилка с надпис „Бандеровска“ и тоалетна хартия с изображение на Путин.

Жалбоподателят твърди, че съпругата му и други свидетели са били разпитвани за участието му в митинги в подкрепа на Н., пътуванията му до Украйна, опозиционните му възгледи, негативното му отношение към руската власт, подкрепата му за протестите в Беларус и подготовката на агитационни материали.

Според жалбата особено показателно е, че в присъдата са описани като веществени доказателства предмети с политическо или антипутинско съдържание, без да е ясно какво отношение имат към обвинението за взривни вещества. На това основание се твърди, че административният орган е игнорирал очевидни сведения за политическия характер на наказателното производство.

Оспорва се извода на административния орган, че спрямо него не е упражнявано физическо насилие и че не е бил обект на репресии по политически причини. Твърди се, че по административната преписка са представени документи, доказващи телесни увреждания след задържането му. Посочва се писмо от 13.05.2022 г. № 35/114 от началника на изолатора за временно задържане към Управлението на МВР във Воронеж до старши следовател от ФСБ, според което при постъпването си на 26.02.2022 г. в следствения арест М. е бил с телесни повреди – синина и подутина под дясното око, синини по дясната буза, синини по лявото рамо и ожулване на дясната ръка. Посочва се и постановление за отказ да се образува наказателно дело от 13.04.2022 г., според което при постъпване в СИЗО са били установени хематоми по тялото и лицето на М., като било установено, че телесните повреди са получени в мазето на сграда във Воронеж. Жалбоподателят твърди, че тези документи опровергават извода на ДАБ, че няма данни кога и как са причинени телесните увреждания. Според жалбата същите доказват упражнено физическо насилие, което представлява действие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Сочи, че на административния орган е представен аудиозапис от съдебно заседание от 28.02.2022 г. във Воронеж по мярката за неотклонение на М.. Твърди се, че в това заседание М. е заявил пред съда, че докато е бил задържан в мазето на ФСБ, в безпомощно състояние и със завързани очи, от него без съгласие е взет биологичен материал – слюнка, косми и кожен епител. Посочил е също, че в ръцете му е поставен цилиндричен пластмасов предмет. Жалбоподателят твърди, че тези действия не са били документирани с протокол, а впоследствие биологичен материал от него е използван като основно доказателство по обвинението. Посочва се още, че в протокол за разпит като заподозрян М. е направил писмена забележка, че иска спешно адвокат, че не му е предоставен протокол за задържане и протокол за изземване, както и че подозира фалшификация на факти. Според жалбата това опровергава извода на административния орган, че жалбоподателят сам се е отказал да търси правата си.

Жалбоподателят твърди, че по време на изтърпяване на присъдата е бил подложен на жестоко и нехуманно отношение от администрацията на изправителната колония. Посочва се, че са му били наложени общо 11 дисциплинарни наказания, изразяващи се в поставяне в наказателен изолатор. Според жалбата наказанията са били налагани циклично – всяко следващо непосредствено преди изтичане на предходното. Твърди се, че поводите са били формални и несъществени, например размер на брадата над 9 мм. или заспиване на пода на килията. В жалбата се сочи, че след жалба на адвоката на М. до прокуратурата е извършена проверка, а с писмо от 05.08.2024 г. на Воронежката прокуратура по надзора за съблюдаване на законите в изправителните учреждения е призната обосноваността на жалбата и са декларирани мерки за недопускане на подобни нарушения. Според жалбата този документ показва, че спрямо М. са били допуснати нарушения от администрацията на мястото за лишаване от свобода. Оспорва се изводът на административния орган, че лошото отношение е било резултат от поведението на самия жалбоподател.

Твърди се още, че административният орган неправилно е тълкувал признанието на вина като доказателство, че М. е осъзнавал вината си. Посочва се, че следва да се отчитат особеностите на руската правораздавателна система, засилващата се репресия срещу политически противници, както и изключително ниския процент оправдателни присъди в Р.. Жалбоподателят твърди, че при реалната опасност да бъде обвинен в по-тежки престъпления, свързани с екстремизъм или терористична дейност, признаването на вина по обвиненията за взривни вещества е било начин да избегне по-тежка присъда. Според жалбата административният орган не е отчел този контекст и неправилно е приел, че признанието обезсилва твърденията за политически мотивирано преследване.

На следващо място, жалбоподателят се позовава на засилваща се репресия в Руската федерация след 2012 г., включително чрез наказателно преследване за публикации в интернет, антивоенни позиции, получаване или предоставяне на финансиране, сътрудничество с лица или организации, получили чуждо финансиране, участие в митинги и онлайн призиви за несъгласие. Посочва се, че през март 2022 г. Р. е денонсирала Европейската конвенция за правата на човека и е напуснала Съвета на Европа. Позовава и на справката на ДАБ за Руската федерация, цитирана в оспореното решение, според която политически опоненти, правозащитници, журналисти, лица с антивоенни възгледи и поддръжници на Навални са изложени на сериозни последствия, включително задържания, политически мотивирани обвинения и тормоз.

В жалбата се оспорва позоваването на административния орган на § 62 от Наръчника на ВКБООН относно разграничението между бежанец и мигрант. Твърди се, че от бежанската история не следва извод, че М. е напуснал Р. поради желание за промяна, приключение, икономически, семейни или други лични причини. Според жалбата единствените заявени и доказани мотиви за напускане са осъщественото наказателно преследване, основано на политическо мнение, както и основателните опасения от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне при завръщане.

Твърди се, че приложение намира чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, според който опасенията от преследване могат да се основават и на събития, настъпили след напускането на държавата по произход. Като такива събития са посочени: обявяването от Върховния съд на Р. на Фонда за борба с корупцията, ръководен от сътрудници на Навални, за терористична организация; както и внесеният от президента В. П. законопроект за оттегляне на Р. от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията. Жалбоподателят твърди, че първото събитие го засяга пряко, тъй като е бил свързан с организацията на Навални чрез дейност и дарения, а второто – защото вече е бил жертва на изтезания и нечовешко третиране.

Жалбоподателят твърди, че при евентуално завръщане в Р. със сигурност ще понесе наказателна отговорност по чл. 314.1 от НК на Руската федерация за отклонение от административен надзор или неизпълнение на съдебно наложени ограничения. Посочва се, че с решение на Централния районен съд на [населено място] от 16.08.2024 г. по дело № 2а-4325/2024 г. спрямо него са наложени мерки за административен надзор за срок от три години, включително: явяване четири пъти месечно пред органите на вътрешните работи; забрана за пребиваване извън жилището между 22:00 ч. и 06:00 ч.; забрана за посещение и участие в масови мероприятия; забрана за посещаване на магазини за оръжия, пиротехнически изделия и военно предназначение; забрана за напускане на пределите на Воронежка област. Според жалбата тези мерки представляват непропорционални или дискриминационни наказания по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 3 ЗУБ, а напускането на Р. вече е осъществило състава на престъплението по чл. 314.1 НК на РФ.

На следващо място се твърди, че извършеното на 05.02.2025 г. претърсване в дома му показва негативното отношение на руските власти към него и след освобождаването му. Оспорва се изводът на административния орган, че претърсването е било логично, защото М. контактувал с лице, привлечено като обвиняем по друго наказателно производство. Според жалбата М. никога не е заявявал, че познава това лице. Посочва се още, че другото наказателно производство е образувано през декември 2024 г., а обискът „по неотложност“ е извършен едва през февруари 2025 г., което според жалбоподателя поставя под съмнение твърдяната неотложност.

Твърди се, че молбата за международна закрила е разгледана едностранно и във вреда на молителя. Посочва се, че административният орган е игнорирал или неправилно е тълкувал доказателства и изявления, които са в полза на жалбоподателя. Твърди се нарушение на чл. 75 от ЗУБ, който изисква молбата да бъде разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно.

Според жалбата събраните доказателства обосновават наличие на преследване поради политическо мнение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Алтернативно се твърди, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, както и поради тежки заплахи по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Жалбоподателят твърди, че връщането му в Р. не може да се осъществи по устойчив и безопасен начин, без да се застрашат правата му по чл. 3, чл. 9 и чл. 10 от ЕКПЧ. Посочва се, че прилагането на оспореното решение би довело до нарушение на принципа non-refoulement, закрепен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.