Решение № 58 от 20.05.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Златоград, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100348 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е Искова молба от К. И. Х., ЕГН ********** с адрес обл.

С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** и М. М. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №***, чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № срещу Р. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. С., общ. С., гр. С., кв. Г., ул. ,,О. п.‘‘ №, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.

В исковата си молба ищците, които са майка и син, чрез адв. Е. В. твърдят, че владеят части в границите на имот, единия от които с идентификатор ***, обл. С., общ. Н., гр. Н., м. ,,Е.‘‘, а именно част с площ 435кв.м, която част се намира в западната част на имота.

От имот с идентификатор *** в местност ,,Е.‘‘, целият с площ 418кв.м, притежават и са собственици на реална част от него с площ 130кв.м, находяща се в северната част на имота.

Ищците твърдят, че първата от тях, а именно К. Х. владее частите от имотите от 1969г., а М. Х. ги владее от 1989г.

Твърдят, че са облагородили имотите, ползвали ги като ниви и ги засаждали с различни селскостопански култури, а от около осем години, имотите са превърнати в ливада, от която се добива сено.

Практически двете реални части граничат една с друга и представляват едно общо място.

При направена справка, ищците установили, че двете реални части са включени в имоти на ответника Р. Б. Ч., на която е издаден и нотариален акт.

1

Ч. обаче никога не е владяла процесните части.

К. и М. Х., чрез адв. В. твърдят, че със съставяне на нотариалния акт осъществяваното от тях владение не е прекъсвано.

Излагат подробни съображения защо са придобили собствеността на процесните части въз основа на давностно владение, продължило над 10г.

В съдебно заседание, чрез адв. В. ищците поддържат предявения иск.

Ответникът Р. Ч. не подава отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

За процесните реални части от ищците са представени Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, изх. № 7107005113/14.01.2025 г., представени са също така и скици на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. и в двете скици като собственик на имотите е записана Р. Б. Ч., като е посочен и нотариалния акт от 2016г., като документ за собственост. И двата имота са в местността ,,Е.‘‘, като този с кратък идентификатор 305 е с площ 1762кв.м с номер по предходния план 001482, а този с кратък идентификатор 308 е с площ 418кв.м и с предишен номер 001486. Посочени са съседи на имоти.

Като свидетели по делото са разпитани А. А. К. и С. М. К..

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.

От същите съдът приема за установено, че практически двете части представляват един имот, като и двамата свидетели говорят за един имот. От техните показания се установява, че Р. Ч. не е влизала в този имот, нито са чували тя да твърди, че имота (частите от двата имота) е неин. Ищците М. и К.

Х. владеят процесните части от над 30г. без никой да е смущавал владението им. Имотът преди е бил нива, а сега е ливада. Двете части са отделени със синори от другите части на имотите. Ищците нямат спор и със съседите за техния имот.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице М. А. Т.. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено, че на комбинирана скица със зелен цвят, вещото лице е тонирало частта от претендирания имот, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н. – 435кв.м, а с жълт цвят е тонирал частта, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н. с площ 130кв.м.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

2

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито близки на ищците, нито други жители на Н. са установявали владение върху процесните части, така че да прекъснат владението на К. и М. Х..

Най-важното е, че от гласните доказателства се установява, че ответникът Р. Б. Ч. никога не е владяла процесните части, нито със свои действия е прекъснала владението на ищците. В чл. 116 от ЗЗД е посочено с какви действия се прекъсва давността. В практиката си ВКС посочва, че тези действия са изчерпателно посочени и само те и никакви други действия не могат да прекъснат давността.

Владението на ищците е било явно – те са обработвали имота, като е демонстрирано намерението им открито пред всички. Владението им е било спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано.

Относно умисъла за своене на процесните части са налице и задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищците като владелци са държали вещта като своя, защото няма доказателства, че са я държали за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например: облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като ответникът практически се явява съсобственик на останалите части от дата имота и тъй като такава е била в състояние да възприеме действията на ищците по своене на частите от имотите, но не се е противопоставяла.

Относно момента на установяване на владението е налице практика и 3 на ОС - С. - Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният период на непрекъснато владение. В случая неформалното дарение е извършено от бащата на М. Х. по отношение на него,а първата ищца е установила владението си много назад във времето, а именно от 1969г.

В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014 г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема, че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и да отблъсква тяхното владение. В настоящия случай няма подадени декларации, но в съдебно заседание ответникът не се явява да вземе становище, а също така не подава и отговор на исковата молба. Това поведение може да се кредитира, като съгласие с претенцията на ищците.

За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д. 1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на земеделските земи.

Това ограничение не се отнася за придобиване на земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.

По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.

Изготвената по делото скица от вещото лице М. А. Т. на стр. 63, на която процесните части са повдигнати в жълто за имот с идентификатор *** и в зелено за имот с идентификатор ***, приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част от настоящото решение.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски и такива не се следват.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. С., общ. С., гр. С., кв. Г., ул. ,,О. п.‘‘ №, че К. И. Х., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** и М. М. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** с а собственици, на основание давностно владение за К. Х. от 1969г., а за М. Х. от 1989г. на 4 реална част с площ 435кв.м, находяща се в западната част на ПИ с идентификатор ***, находящ се в м. ,,Е.‘‘, землището на гр. Н., целият с площ 1762кв.м, стар номер 001482, при граници на целия имот: имоти с идентификатор ***; ***; ***;

*** и на реална част с площ 130кв.м, находящ се в северната част на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на общ. Н., м.

,,Е.‘‘, целият с площ 418кв.м, стар номер 001486, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***.

Изготвената по делото скица от вещото лице М. А. Т. на стр. 63, на която процесните части са повдигнати в жълто за имот с идентификатор *** и в зелено за имот с идентификатор ***, приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________ 5