Решение № 30 от 12.02.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С. , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

М. Христов при участието на секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от М. Христов Административно наказателно дело № 20203420200626 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „Емакс“ ООД, представлявано от управителя М.Г.К., ЕИК ** обжалва наказателно постановление № 44/ 27.08.2020г. на Директора на РИОСВ- гр.Р., с което му е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 3 000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът - РИОСВ- гр. Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях- процесуален представител- гл.юриск. Ц.Т., надлежно упълномощена и приета от съда. Моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно, излага доводи в тази насока.

Актосъставител – С. М. Ж., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- Г. Й. С., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- Х. С. М., редовно призован, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „Емакс“ ООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях проц.представител- адв.С.Н. при АК- С., упълномощен и приет от съда. Заявява, че не е налице нарушението, описано в НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.

1

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане да се изискат от РУМВР- С. материали от СТЕ и разпити на свидетели по ДП № **/2019г. по описа на РУМВР-С.. Съда след като взе предвид становището на ответната страна, счете искането за основателно и изиска описаните по-горе писмени материали от РУМВР-С., които с мотивирано протоколно определение прие като доказателства по делото.

От страна на проц.представител на АНО беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето Т.Ф.- служител на „ВиК“ ООД- С. по повод участието в проверката на фирмата на жалбоподателя, извършена от органите на РИОСВР. на 17.01.2020г. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете искането за основателно и допусна до разпит в качеството на свидетел на лицето Татяна Атанасова Филева- Петрова, която даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.

С оглед направените искания от двете страни в процеса, съда даде възможност да представят и нови писмени доказателства. От двете страни в процеса се представиха такива, а съда с мотивирани протоколни определения ги прие като доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 17.01.2020г. при извършена проверка по повод получен сигнал в РИОСВ- Р. за неприятни миризми, органите на РИОСВ- Р. заедно с представител на „ВиК“ ООД- С. посетили предприятието на „Емакс“ ООД- жалбоподател в настоящето административнонаказателно производство. По време на проверката проверяващите органи установили несъответствие, свързано със заустването на отпадъчните вода на дружествотожалбоподател. По този повод било дадено предписание за което е бил получен и отговор от оператора на дружеството. Въз основа на получените отговори и във връзка с чл.14, ал.4 от ЗООС, директора на РИОСВ- Р. с писмо с изх. № **/2// 03.02.2020г. е дал допълнителни предписания със срок на изпълнение до 28.02.2020г.

По повод изпълнението на дадените от директора на РИОСВ- Р. предписания в посоченото по-горе писмо, на 03.06.2020г. била извършена нова проверка на производствената площадка на „Емакс“ ООД- С.. По време на проверката органите на РИОСВ- Р. установили, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило дадените задължителни предписания в т.2 от писмо с изх. № **/2/ 03.02.2020г., а именно: „Да се осигури техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД. Отпадъчните води постъпващи в КМУ-2 следва да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително № ***НО-ИО-А1/2019г.“ Даденият срок за изпълнение на посочените предписания бил до 28.02.2020г. И тъй като проверяващите органи установили, че дружеството- жалбоподател не е предприело действия, свързани с изпълнение на дадените предписания, счели, че е било извършено нарушение на нормата на чл.166, т.3 във вр.с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда, като същото било извършено на 29.02.2020г. и констатирано при проверка на място на 03.06.2020г., отразявайки го в Констативен протокол № СЖ-15/ 03.06.2020г.

В предвид на констатираното от проверяващите длъжностни лица бил съставен АУАН № **/ 16.06.2020г., който бил връчен на наказаното лице лично чрез неговия управител- Е.С.В. на 16.06.2020г. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП от Директора на РИОСВ-Р., с което жалбоподателя бил наказан с административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

2

Обжалваното НП № 44/ 27.08.2020г. на Директора на РИОСВ-гр. Р. е издадено в съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, по следните съображения:

АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната и териториалната им компетентност. Процесното НП е съставено в сроковете по ЗАНН, но вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е доказано в настоящето производство от административно-наказващият орган, чиято е тежестта за доказване.

Административнонаказателната отговорност на "Емакс" ООД гр.С. е ангажирана за нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС. Разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС предвижда с наказанията по чл.165 да се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.14, ал.4 от ЗООС „Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления“. Наказанието за посоченото нарушение е наложено на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, който гласи, че за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията- юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил деяния, които са в нарушение на цитираните норми. На същия са били дадени обаче две предписания с писмо с изх.№ **/2/03.02.2020 г., а именно, първо- да осигури техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД, и второ- отпадъчните води постъпващи в КМУ-2 да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително № ***-НО-И0-А1/2019г. Срокът на изпълнение и двете предписания е бил до 28.02.2020г. При извършената проверка на 03.06.2020 г. е констатирано, че нито едно от двете предписания не било изпълнено в определения срок. Това означава, че с бездействието си "Емакс" ООД е нарушило разпоредбите на чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС.

Но независимо от изложеното по-горе, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В случая в съставения акт и издаденото наказателно постановление срещу жалбоподателя, са описани две деяния, всяко от които осъществява състав на самостоятелно административно нарушение (неизпълнение на дадено от контролен орган задължително предписание), а в същото време му е наложено едно наказание на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. Последното е в разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН основен принцип, според който за всяко нарушение следва да има отделно наказание, което да се изтърпи отделно. Актосъставителят и административнонаказващият орган са създали неяснота в АУАН и наказателното постановление относно правните си твърдения, а именно за кое нарушение приемат, че следва да бъде санкционирано дружеството.

Безспорно е, че в случая са дадени две отделни предписания, но с едно писмо с изх.№ АО-**/2/ от 03.02.2020 г., съставен от директора на РИОСВ- Р., връчено на управителя на дружеството на същата дата. Това становище всъщност застъпва и проц.представител на АНО, където в прениите си по хода по същество на делото заяви, че спрямо дружеството-жалбоподател предписанията са в две части, разделени именно както е описано по-горе, т.е. налице са две предписания. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи 3 административна принуда, това писмо е индивидуален административен акт, противно на становището на проц.представител на жалбоподателя, тъй като предписанието представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Засягат се конкретни права и законни интереси на адресата, като при неизпълнение на предписанието, компетентният орган налага глоба или имуществена санкция по чл.166, т.3 от ЗООС.

Следователно задължителното предписание има правнообвързващ ефект и изпълнението му е скрепено с държавна принуда.

В предписанието не е посочено правно основание, но това е именно нормата на чл.14, ал.4 от ЗООС, съгласно която директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. В цитираната разпоредба не е посочено конкретно наименование на документа, в който е материализирано предписанието, дали това трябва да бъде заповед, протокол, писмо или друг документ.

Този ИАА подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му. По делото няма спор, че това писмо с изх.№ **/2/ от 03.02.2020г., съставено от директора на РИОСВ – Р., с дадените в него две предписания, не е бил оспорен от задълженото лице по предвидения ред и е влязъл в сила. С първото от тези предписания, провереното лице е задължено да осигури техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД, а с второто предписание- отпадъчните води постъпващи в КМУ-2 следва да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексното разрешително № ***-НО-И0А1/2019г., като за изпълнението и двете предписания му е определен срок до 28.02.2020г.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са дадени две отделни предписания, което становище се застъпва и от самия проц.представител на АНО, които задължават провереното лице да изпълни различни по вид и обем дейности – по първото предписание да осигури възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД. Това предписание е на практика неизпълнимо от страна на дружеството-жалбоподател, тъй като касае действия, които следва да бъдат извършени на територията на друго дружество, а именно „Еми“ АД. В случая дружеството-жалбоподател няма как да осигури тази възможност, тъй като по никакъв начин тези действия не попадат в неговата компетенция. По второто предписание се изисква пък от дружеството-жалбоподател да предприеме действия отпадъчните води постъпващи след КМУ-2 да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително № ***-НО-И0-А1/2019г., т.е. в случая от дружеството-жалбоподател се изисква неговото активно поведение. Следователно, второто предписание от цитираното по-горе писмо изисква активно поведение от страна на адресата му, във връзка с изпълнението му, рамките на посочения в него срок за изпълнение – до 28.02.2020г., а първото предписание изисква точно обратното – осигуряване на техническа възможност, която както стана ясно по-горе е на практика невъзможно да бъде осъществена, тъй касае действия на територията на друго дружество, т. е. изисква се пасивно поведение, като срокът, определен за изпълнението му е същия. Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че неизпълнението, в случая, на всяко едно от дадените две отделни предписания представлява отделно административно нарушение, за което се следва отделна административнонаказателна санкция. В този смисъл разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е императивна и не допуска възможност за отклонения от правилото – когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като по същество, тази законова норма представлява и забрана за кумулиране на административни наказания. Нарушаването на тази разпоредба винаги е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице, като препятства възможността му да разбере за кое от 4 извършените нарушения му се налага наказание, същевременно води до неправилно приложение на санкционната норма.