Определение № 557 от 13.10.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Враца, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на вр. чл. 407, ал. 1, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. М. В. против Разпореждане № 3167/10.07.2025 г. по гр. д. 457/2024 г. на Районен съд – Враца след подадена молба за издаване на изпълнителен лист за предаване на дете въз основа на определение за привременни мерки относно грижата за дете.

В жалбата се поддържа, че съдебното разпореждане е неправилно. Излагат се съображения, че съдът правилно е констатирал, че определение № 509/21.03.2024 г. на същия съд подлежи на изпълнение и има действие до приключване на спора за родителските права с влязъл в сила съдебен акт, какъвто акт към настоящия момент няма, доколкото срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с вх. № 4720/24.06.2025 г., но неправилно е приел, че доколкото актът не е с осъдителен диспозитив, то изпълнителен лист не може да се издаде. Излага, че местоживеенето на детето е при родителя, на когото са предоставени родителските права, като другият родител е длъжен да се съобразява с определения му режим на лични отношения и да връща детето. Излага, че въпреки че съгласно определените и в сила към настоящия момент привременни мерки грижите са възложени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с конкретен темпорален диапазон, последната е взела детето и не го връща на молителя.

Предвид неизпълнението от страна на майката на задължението й за връщане на детето, за молителя е налице интерес от издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение по чл. 528 ГПК. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане.

Жалбоподателят е получил препис от обжалвания съдебен акт на 15.07.2025 г., частната жалба е входирана на 21.07.2025 г., следователно срокът е спазен.

Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 407, ал. 1 ГПК. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по молба за издаване 1 на изпълнителен лист вх. № 4908/01.07.2025 г. с правно основание чл. 405, ал. 1 ГПК, с която молителят Х. В. – баща на детето М. Х. В., иска да бъде издаден изпълнителен лист против майката А. Т.. Като изпълнително основание се позовава на определение № 509/21.03.2024 г. по гр. д. № 457 по описа за 2024 г. на същия съд, с което са определени привременни мерки относно грижите за детето, които са възложени на бащата молител.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил молбата като неоснователно с мотиви, че макар определението да има действие до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, какъвто няма към настоящия момент, това определение не представлява съдебен акт с осъдителен диспозитив, така че да позволява да се издаде изпълнителен лист. Посочил е, че изпълнителен лист въз основа на определението може да се издаде единствено по отношение на определената издръжка, тъй като само тя има осъдителен характер. Предвид изложеното е отхвърлил молбата.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е неправилно при следните съображения:

След самостоятелна проверка на изпълнителното основание въззивният съд намира, че с протоколно определение от 21.03.2024 г. районният съд е постановил на основание чл. 127, ал. 3 СК във вр. с чл. 59, ал. 9 СК привременни мерки в производството по изменение на родителски права по гр. д. № 457/2024 г., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. В. на бащата Х. В. и е определил местоживеене на детето при бащата, на адрес кв.

***, гр. Враца, *** временно – до приключване с влязло в сила решение на производството по посоченото дело. Определил е режим на лични отношения на детето с майката. Посоченото определени не подлежи на обжалване и има характер на влязъл в сила съдебен акт. Същевременно към настоящия момент не е налице влязъл в сила окончателен акт по същество на делото, предвид подадената касационна жалба с вх. № 4720/24.06.2025 г. срещу решение № 126/04.06.2025 г. по гр. д. 786/2024 г. на Окръжен съд - Враца, нито привременните мерки са изменяни.

Предвид изложеното посоченото определение представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, за което по аргумент от чл. 528 ГПК съществува способ за принудително изпълнение.

Съгласно Определение № 78/15.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4407/2018 г. на ВКС съдебните решения, постановени в производства по съдебна администрация, каквито са решенията относно упражняването на родителски права, са годно изпълнително основание, независимо че не са формулирани като осъдителни диспозитиви. Решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения, като определя реда за упражняването им, е осъдително и подлежи на изпълнение. Посоченото тълкуване следва да намери приложение и спрямо определението за привременни мерки, доколкото видът на акта няма отношение към характера на диспозитива, след като се касае за един и същи предмет на разглеждане – предоставяне на родителските права на един от родителите. Определението за привременни мерки в случая важи до приключване на производството с окончателен съдебен акт и администрира именно тези отношения, като само по себе си, както се каза, е влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение.

Следователно налице е годно изпълнително основание с подлежащ на принудително изпълнение диспозитив, който има характер на осъдителен, макар и поставен в производство по съдебна администрация на гражданските правоотношения.

2

При тези съображения въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлена молбата по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист, следва да бъде отменено, като на молителя следва да бъде издаден изпълнителен лист. Доколкото изпълнителното основание е акт на първоинстанционния съд, съдът намира, че това е съдът, който следва да издаде и администрира изпълнителния лист, предвид което делото следва да се върне на съда с указания за издаване на изпълнителен лист съобразно гореизложените мотиви.

В ТР 5/ 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. изрично се посочва, че въззивни определения от този вид не подлежат на касационно обжалване, с оглед на което определението е окончателно.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3167/10.07.2025 г. по гр. д. № 457/2024 г. на Районен съд – Враца, постановено в производство по чл. 406 ГПК, с което е отхвърлена като неоснователна молба на Х. В. за издаване на изпълнителен лист срещу А. Т. за предаване на детето М. Х. В. въз основа на определение от 21.03.2024 г. по същото дело.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на Х. М. В., ЕГН **********, адрес: гр. Враца, кв. „***“, *** срещу А. Ц. Т., ЕГН: **********, адрес: *** въз основа на влязлото в сила протоколно определени от 21.03.2024 г. по гр. д. № 457/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. Х. В., ЕГН:

********** на бащата Х. М. В.а и е определил местоживеене на детето при него на горепосочения адрес временно – до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 457/2024 г. на Районен съд – Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Враца за фактическо издаване на изпълнителен лист съобразно това определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Враца, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на вр. чл. 407, ал. 1, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. М. В. против Разпореждане № 3167/10.07.2025 г. по гр. д. 457/2024 г. на Районен съд – Враца след подадена молба за издаване на изпълнителен лист за предаване на дете въз основа на определение за привременни мерки относно грижата за дете.

В жалбата се поддържа, че съдебното разпореждане е неправилно. Излагат се съображения, че съдът правилно е констатирал, че определение № 509/21.03.2024 г. на същия съд подлежи на изпълнение и има действие до приключване на спора за родителските права с влязъл в сила съдебен акт, какъвто акт към настоящия момент няма, доколкото срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с вх. № 4720/24.06.2025 г., но неправилно е приел, че доколкото актът не е с осъдителен диспозитив, то изпълнителен лист не може да се издаде. Излага, че местоживеенето на детето е при родителя, на когото са предоставени родителските права, като другият родител е длъжен да се съобразява с определения му режим на лични отношения и да връща детето. Излага, че въпреки че съгласно определените и в сила към настоящия момент привременни мерки грижите са възложени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с конкретен темпорален диапазон, последната е взела детето и не го връща на молителя.

Предвид неизпълнението от страна на майката на задължението й за връщане на детето, за молителя е налице интерес от издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение по чл. 528 ГПК. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане.

Жалбоподателят е получил препис от обжалвания съдебен акт на 15.07.2025 г., частната жалба е входирана на 21.07.2025 г., следователно срокът е спазен.

Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 407, ал. 1 ГПК. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по молба за издаване 1 на изпълнителен лист вх. № 4908/01.07.2025 г. с правно основание чл. 405, ал. 1 ГПК, с която молителят Х. В. – баща на детето М. Х. В., иска да бъде издаден изпълнителен лист против майката А. Т.. Като изпълнително основание се позовава на определение № 509/21.03.2024 г. по гр. д. № 457 по описа за 2024 г. на същия съд, с което са определени привременни мерки относно грижите за детето, които са възложени на бащата молител.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил молбата като неоснователно с мотиви, че макар определението да има действие до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, какъвто няма към настоящия момент, това определение не представлява съдебен акт с осъдителен диспозитив, така че да позволява да се издаде изпълнителен лист. Посочил е, че изпълнителен лист въз основа на определението може да се издаде единствено по отношение на определената издръжка, тъй като само тя има осъдителен характер. Предвид изложеното е отхвърлил молбата.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е неправилно при следните съображения:

След самостоятелна проверка на изпълнителното основание въззивният съд намира, че с протоколно определение от 21.03.2024 г. районният съд е постановил на основание чл. 127, ал. 3 СК във вр. с чл. 59, ал. 9 СК привременни мерки в производството по изменение на родителски права по гр. д. № 457/2024 г., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. В. на бащата Х. В. и е определил местоживеене на детето при бащата, на адрес кв.

***, гр. Враца, *** временно – до приключване с влязло в сила решение на производството по посоченото дело. Определил е режим на лични отношения на детето с майката. Посоченото определени не подлежи на обжалване и има характер на влязъл в сила съдебен акт. Същевременно към настоящия момент не е налице влязъл в сила окончателен акт по същество на делото, предвид подадената касационна жалба с вх. № 4720/24.06.2025 г. срещу решение № 126/04.06.2025 г. по гр. д. 786/2024 г. на Окръжен съд - Враца, нито привременните мерки са изменяни.