Решение № 476 от 17.11.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Ловеч, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А Гражданско дело № 20224310100181 по описа за 2022 година

Искова претенция за съществуване на вземането с правно основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК и предявени при условията на евентуалност осъдителни искови претенции за присъждане на вземане по главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, законна лихва с правна квалификация чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.240 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на Изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК : 204915054, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Николета Матева срещу П. А. И. от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, в която изтъква, че със съобщение по Ч.гр.дело №2057/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по Ч.гр.дело №2057/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.415 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит №CREX-15658342 в размер общо на 1 148.88 лева, от които 791.83 лева - главница по договора за кредит, 84.99 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2018 год. до 20.04.2019 год., 272.06 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.04.2018 год. до 21.10.2021 год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Пояснява, че вземането на ищеца се основава на Договор за кредит №CREX-15658342, сключен на 10.01.2018 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс", като кредитор и П. А. И., като кредитополучател, който договор е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 15 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.04.2019 год., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Твърди, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е преведена по сметка на 1 упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 15 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 62.63 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл.2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

На основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 15 месечни вноски, всяка по 62.63 лева, като в чл.3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за 2 второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Ответникът П. А. И. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.03.2018 год., към която дата са заплатени 1 брой погасителни вноски.

На основание чл.3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2018 год. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план (последна падежна дата по погасителен план - 20.04.2019 год.).

Предвид изложеното кредитора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС-гр.Ловеч за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит №CREX-15658342 както следва : 791.83 лева - главница; 84.99 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 год. до 20.04.2019 год.; 272.06 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2018 год. до 21.10.2021 год. , законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Със съобщение по Ч.гр.дело №2057/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по Ч.гр.дело №2057/2021 год. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България от предявяване на настоящата искова претенция.

Предвид изложеното ищецът, моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди в твърденията им да 2 постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България съществува вземането по договор №CREX-15658342, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по Ч.гр.дело №2057/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно : 791.83 лева - главница по договора за кредит, 84.99 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 год. до 20.04.2019 год., 272.06 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018 год. до 21.10.2021год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Моли в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по Ч.гр.дело №2057/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч разноски, както следва : 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Посочва и банковата сметка, по която може да се плати присъдената сума : IBAN : BG 17 СITI 9250 1010 0091 20, BIC/SWIFT: CITI BG SF, „Ситибанк Европа“АД, клон България.

Моли да бъде взето предвид, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД има статут на „заличен търговец" в Търговския регистър, считано от 24.04.2018 година. Дружеството е преобразувано по реда на чл.265 г от Търговския закон (ТЗ) чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. - Франция с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902. Съгласно разпоредбата на чл.265о, ал.2 ТЗ с вписването на преобразуването се прекратява преобразуващото дружество, при което правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество.

На основание чл.265м ТЗ и в съответствие с чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета във връзка с чл.3 и чл.4а от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и Съвета посочените обстоятелства са вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Б., в който в качеството си на назначен с разпореждане №1014/10.05.2022 год. за особен представител на ответника заявява, че не признава иска нито по основание, нито по размер. Счита, че са налице нарушения на особените правила на сключения между страните договор, тъй като в т.3 на договора е посочено, че при просрочване на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Изтъква, че тази договорна клауза е в нарушение на правилата, предписани от БНБ при отношенията между Банките и длъжниците, защото ако длъжникът е забавил плащането и ако кредитора го е уведомил, че ще направи кредита предсрочно изискуем, то той е имал възможност да поиска разсрочване, намаляване на вноските, удължаване на срока и други, т.е. все правила като указания, давани от БНБ във връзка със затрудненията на длъжниците при наличието и на пандемична обстановка. Моли съда да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца в първото по делото заседание да измени основанието на иска от установителен на осъдителен, считайки, че не е възможно да се претендира осъдителен иск при условията на евентуалност.