Определение № 19136 от 22.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19136 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110112351 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. В. З. срещу „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД. След оставяне на исковата молба без движение с разпореждане от 18.05.2026 г., ищецът е депозирал уточняваща молба вх. № 162411/20.05.2026 г., с която е предявил обективно съединени при условията на евентуалност искове. Като главен (Иск № 2) е заявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу работодателя за заплащане на сумата от 5013,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от виновно поведение, принудило ищеца да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Като евентуален (Иск № 3), обусловен от отхвърлянето на главния, е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за същата сума.

Съдът, като се запозна с изложените фактически твърдения и петитума на поправената искова молба, намира, че предявеният като главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е процесуално недопустим поради следни съображения.

Ищецът претендира репариране на имуществена вреда (загуба на средства в размер на 5013,56 лв.), произтичаща от прекратяването на трудовото правоотношение. За ангажиране отговорността на юридическото лице-работодател се въвеждат твърдения за неправомерни действия по време на изпълнение на трудовия договор, които са принудили служителя да прекрати трудовия си договор и така са го лишили от възможността да получи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

По въпроса за отговорността на работодателя за претърпени вреди при прекратяване на трудовото правоотношение е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика (ППВС № 4/30.10.1975 г.; Решение № 73/12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на ВКС, ІV ГО и др.). Съгласно тази практика, специалните материалноправни разпоредби на Кодекса на труда, уреждащи обезщетенията при прекратяване на трудовия договор (в случая чл.

222, ал. 1 КТ), се явяват специални спрямо общата норма на чл. 49 ЗЗД.

1

Съгласно Решение № 1123 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 5129/2007 г., V г. о., отговорността на работодателя за вреди, настъпили по повод или във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, се ограничава изключително в рамките на Кодекса на труда. Специалният закон (КТ) предвижда изчерпателен ред и размери за обезщетяване на тези вреди, включително чрез обезщетенията по чл. 222 КТ.

При наличие на изрични разпоредби в трудовото законодателство, отговорността за вреди е ограничена до предвидените в КТ размери.

Работникът или служителят не може да разшири обема на отговорността на работодателя чрез предявяване на иск на общо основание по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, за да претендира същите имуществени вреди, произтичащи от загубата на трудово възнаграждение и осуетеното предизвестие.

В хипотезата на чл. 49 ЗЗД, за да възникне отговорност за работодателя, ищецът следва не само да установи елементите на чл. 45 ЗЗД, но и изрично да докаже, че конкретният представител на работодателя е действал умишлено (Решение по гр. д. № 5129/2008 г. на ВКС, V ГО).

Въпреки изричните указания на съда, дадени в разпореждането от 18.05.2026 г., ищецът не е индивидуализирал конкретни физически лица и не е навел твърдения за техен умисъл. Искът продължава да е насочен срещу самото дружество-работодател на основание чл. 49 ЗЗД, припокривайки напълно претенцията по чл. 222, ал. 1 КТ.

Поради изложеното, искът по чл. 49 ЗЗД се явява недопустим, поради което производството по него следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 20261110112351/2026 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта по отношение на предявения като главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от на Д. В. З. срещу „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД за заплащане на сумата от 5013,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца Д. В. З. в частта й по отношение на предявения като главен иск с правно основание чл.

49 ЗЗД срещу „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД за заплащане на сумата от 5013,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Определението може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред СГС.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

3