Решение № 212 от 21.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Шумен, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630101928 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, положителни, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, установителни искове, от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.

София, против С. И. М. от гр. Шумен, с правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 547.93 (петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) лева – остатък от главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 27.02.2024 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 39.85 (тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) лева – остатък от договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на договора/, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 27.02.2024 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 83.40 (осемдесет и три лева и четиридесет стотинки) лева – остатък от възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 27.02.2024 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 17.11.2021г. между страните бил сключен Договор № 40006665938, за потребителски кредит в размер на 2000 лв., която ответникът се задължил да върне за срок от 1

24 месеца – до 05.11.2023 г., при ГПР: 48.99 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0.11 % или общо – 2 907.36 лв., на вноски от 121.16 лв., с падеж – 5-то число от месеца. Ищецът твърди, че длъжникът закупил и допълнителен пакет услуги, за което се задължил да плати възнаграждение от 500 лв., на вноски по 20.83 лв. към месечните вноски по кредита. Така общото задължение в размер на 3 407.36 лв., следвало да бъде погасявано на месечни вноски от 186.21 лв. Главницата в размер на 2000.00 лв. била преведена на ответника по посочена от него сметка. Длъжникът платил деветнадесет пълни вноски и една непълна. Срокът на Договора изтекъл на 05.11.2023 г.. За остатъка ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция и издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение за недължимост. Ищецът моли да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че в негова полза съществува парично вземане, произтичащо от

Договор

№

40006665938/17.11.2021 г., за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 520/2024 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: 547.93 лева – главница; 39.85 лева - договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на погасителен план/; 83.40 възнаграждение за закупена и използвана услуга дължима до 05.11.2023 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, подава отговор. Намира исковете за неоснователни. Не се противопоставя съдът да се произнесе по неравноправните клаузи в договора. Не претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, подава молба, с която поддържа исковете. Ответникът се явява лично и поддържа отговора. Заявява, че желае съдът да се произнесе по неравноправни клаузи в договора за кредит.

2

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2021 г. след подадени Искане /л. 6/, Стандартен европейски формуляр /л. 7/ и Допълнителна преддоговорна информация /л. 9а/, между страните е сключен Договор № 40006665938 за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ /л. 11/, при ОУ на ищцовото дружество /л. 12а/, с който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 2000 лева, при ГПР 48.99 %, годишен лихвен процент – 41.00 % или общо дължимата сума от 2 907.36 лв. е следвало да бъде върната за срок от 24 м., на месечни вноски от по 121.16 лв., с падеж 05 ден от съответния месец.

С клаузата на чл. V от договора страните се споразумели на длъжника да бъде предоставена допълнителна услуга „Фаст“, за което е договорено плащане на възнаграждение в размер на 500 лева, разсрочено на вноски от по 20.83 лв. всяка, към месечните вноски. Така общото задължение в размер 3 407.76 лв., било разсрочено, като размерът на всяка месечна вноска от 121.16 лв. се увеличила на 141.99 лв. - съгласно Погасителен план /л. 21/.

От Извлечение по сметка № 40006665938 /л. 23/, представена от ищеца и неоспорена от ответника, се установява, че през периода от 17.12.2021 г. до 18.08.2023 г. длъжникът е направил 19 пълни вноски от по 141.99 лева всяка и една непълна от 38.37 лева, като е платил за погасяване на кредита общо 2 736.18 лева, от която сума кредиторът е разнесъл за погасяване на: главницата – 1 454.10 лева; възнаградителната лихва – 867.49 лева и възнаграждение за допълнителна услуга – 416.64 лева.

От приложеното ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен, се установява, че въз основа на Заявление рег. № 3369/28.02.2024 г., по реда на чл. 410 ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати на ищеца общо сумата 942.07 лева, от която: 547.93 лева - главница; 39.85 лева договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г.; 83.40 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 200.00 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 42.86 лева - лихва за забава от 06.12.2021 г. до 05.11.2023г.; 28.03 лева - законна лихва от 05.11,2023 г. до 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата заявлението до окончателно 3 плащане, както и 75 лв. – разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който подава възражение по чл. 414 ГПК в законовия срок.

С Определение № 1910/30.07.2024 г. Заповед № 266/01.03.2024 г., е частично обезсилена за сумите: 200.00 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 42.86 лева - лихва за забава от 06.12.2021 г. до 05.11.2023г.; 28.03 лева - законна лихва от 05.11.2023 г. до 27.02.2024 г..

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

От приложеното ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 24.07.2024 г., като с Молба рег. № 11575/26.07.2024 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

От събраните писмени доказателства еднозначно се установява, че на 17.11.2021 г. между ищеца и ответника като длъжник е сключен валиден Договор за потребителски кредит, при Общи условия на кредитора - ответник.

Договорът за кредит отговаря на формалните изисквания въведени със ЗПК.

Следователно налице са фактически и правни обстоятелства, обуславящи наличие на потребителски договор между страните. Предвид че ответникът – потребител е заявил изрично, че не се противопоставя, то съдът дължи произнасяне по неравноправния характер на клаузи от договора.

Основателността на претенцията за непогасена главница, с правно 4 основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 547.93 лева, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на облигационно правоотношение между кредитора и длъжника, така и че действително е предал договорената по кредита парична сума и изискуемост на претендираното вземане преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съответно в тежест на ответника е да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на основното си задължение - плащане на сумите по кредита, чрез установяване плащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.

От представеното от ищеца, приетото по делото и неоспорено от ответника Извлечение по сметка /л. 23/ се установява, че сумата от 2000 лв. е усвоена и че към 18.08.2023 г. длъжникът е направил 19 пълни вноски за погасяване на сума в общ размер 2 697.81 лв., след което е спрял плащанията.

В тази връзка искът е доказан по основание, но предвид че с част от върнатите по заема от длъжника суми, са погасени задължения по клаузи, които по арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК подлежат за служебна преценка за равноправност, то размерът на иска за главница следва да се определи след произнасяне по основателността на тези искови претенции.

Основателността на претенцията за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на договора/, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 39.85 лева, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането /наличие на валиден договор /клауза от договор// за възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на исковата претенция, както и размера на претендираната възнаградителна лихва.

По общо правило при договор за заем основните задължения на заемателя са, както да върне заетата сума, така и да плаща лихва по кредита.

По своята правна същност лихвата по кредит представлява цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства - това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Максималният размер на 5 договорната лихва е ограничен от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне размер на възнаградителна лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /Р. № 906/30.12.2004 г., ГД №1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД №6295/2014 г., ІV г. о./, която настоящият състав на ШРС споделя, ако договорената надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер, съществено превишава нейната обезщетителна функция по предоставеното ползване на заемната сума. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, но ГПР не е еквивалентен на годишния лихвения процент, тъй като в него освен лихви се включват и редица други разходи /§1, т. 1 ДР на ЗПК/.