Определение № 452 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500038 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-14****, със седалище и адрес на управление: ул. „****, чрез адвокат К. П. И., вписана в регистрите на Българската Адвокатура под личен номер 100002****, със съдебен адрес: ул.

„**** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 63/20.01.2026 г., издадена от Районен съд Тетевен, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 119/2026 г. на PC - Тетевен за размера над 102,26 евро.

С частната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро по заповедното дело, като се поддържа, че същото следва да бъде намалено до сумата от 102,26 евро, с оглед фактическата и правна сложност на заповедното производство. В частната жалба се прави позоваване на решение на СЕС по дело С-438/22, съгласно което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда, че при преценка размера на възнаграждението, следвало да се отчита вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. В частната жалба се поставя акцент върху ниския материален интерес, предмет на заповедното производство (400,00 евро), върху дефинитивно ниската правна и фактическа сложност на заповедното производство, при която извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразявала в посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г. В частната жалба е изведено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по издадената заповед за изпълнение № 63/20.01.2026 г., по ч.гр.д. № 119/2026 г. на PC – Тетевен, до сумата от 102,26 евро, както и за присъждане на разноските за настоящото производство в размер на 7,67 евро.

1

Съдът счита, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Макар да е подадена по установения процесуален ред, в предвидения срок и от лице, на което е признато право на обжалване – длъжникът по заповедта (чл. 413, ал. 1 ГПК), за частната жалба няма предмет, с оглед обстоятелствата, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. От електронната папка на делото е видно, че с оглед повод подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от заявителя И. Й. И. е предявен иск за установяване на вземанията по заповедта по реда на чл. 422 ГПК, по който е образувано гр.д. № 5532/2026 г. на СРС. С разпореждане № 67407/03.06.2026 г., по гр.д. № 5532/2026 г. на СРС, съдебен състав на същия съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Разпореждането за връщане е връчено на ищеца-заявител на 08.06.2026 г., като до изтичане на срока за обжалване (15.06.2026 г.) няма подадена частна жалба против връщането, с оглед на което следва да се приеме, че то е стабилизирано. Връщането на исковата молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК, е основание за обезсилване от заповедния съд на издадената заповед за изпълнение, вкл. в частта за разноските (чл. 415, ал. 5 ГПК), а при тази правна последица няма как да се поставя въпроса за тяхната прекомерност. В конкретната хипотеза частната жалба по чл. 413 ГПК няма предмет и с оглед на това подлежи на връщане (ТР 4-13-ОСГТК, т. 12).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частна жалба от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-14****, със седалище и адрес на управление: ул.

„****, подадена чрез адвокат К. П. И. против заповед за изпълнение на парично задължение № 63/20.01.2026 г., по ч.гр.д. № 119/2026 г. на PC Тетевен в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, за размера над 102,26 евро.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2