Определение № 1572 от 09.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1572 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500436 по описа за 2026 година Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Определение № 69/27.01.2026 г. по гр. д. № 42/2023 г. по описа на РС – Самоков, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същество на делото решение в частта относно разноските.

Частният жалбоподател посочва, че от представения по делото договор за правна защита не можело да се установи дали е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Липсвало посочване на конкретно дело, спорещи страни, предмет, за който страните да са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Твърди се, че начинът, по който делото е водено от насрещната страна, представлява злоупотреба с процесуални права. По – конкретно, ищцата подала две искови молби с идентично съдържание, в т. ч. петитум и обстоятелствена част, срещу един и същ ответник и дори чрез един същ процесуален представител, единствено с цел да генерира повече съдебно – деловодни разноски. По двете искови молби били образувани гр. д. № 42/2023 г. и гр. д. № 43/2023 г. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, съгласно която в подобни хипотези се присъжда един адвокатски хонорар, съобразно общия материален интерес по всички заведени дела, като той се присъжда по едно от делата, а по всички останали не се присъжда възнаграждение за адвоката. Не на последно място се сочи, че нормативно определените минимуми за заплащане на адвокатската работа не са задължителни, а служат само като ориентир. По същество се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се откаже присъждането на разноски за адвокатски хонорар, а в условията на евентуалност – същият да се намали.

1

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна, в който се изразява становище за правилност на обжалваното определение. Първоинстанционният съд съобразил материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото и определил възнаграждение в минимален размер. Намира, че редуцирането на възнаграждението под минимума би означавало обезценка на адвокатския труд. По същество се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като се запозна с въззивната частна жалба, приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск за нищожност на клауза за неустойка в Договор за паричен заем № 680474 от 23.05.2022 г.

В срока за отговор са предявени два насрещни осъдителни иска – за главница и за възнаградителна лихва по същия договор.

Първостепенният съд е уважил отрицателния установителен иск за прогласяване нищожността на договорната клауза, уважил е частично и предявените насрещни осъдителни искове. Съобразно този изход на спора, съдът е определил дължимите разноски в полза на всяка от страните, като е извършил помежду им служебно прихващане. По този начин частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД е осъден да заплати на насрещната страна общо 375,00 лв. съдебно – деловодни разноски. Част от тези разноски са за адвокатско възнаграждение, което е изчислено на база минималния размер от 480,00 лв., съразмерно на уважената част от претенциите на ищцата.

С Определение № 69/27.01.2026 г. районният съд е отхвърлил искането на частния жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че независимо от критиките към съдържанието на договора за правна помощ на процесуалния представител на ищцата, адвокатско възнаграждение в случая се дължи. Действително задачата на адвоката е формулирана широко, като правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключен/и договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на договора или отделни клаузи от договора за нищожни. Както договорът за правна помощ и съдействие, така и съответстващото му пълномощно обаче носят подписа на ищцата, а единствените условия, които законът поставя към формата на упълномощаването, са визираните в чл. 37 ЗЗД.

Правилно първоинстанционният съд е отчел невисоката фактическа и правна сложност на делото, но и обстоятелството, че процесуалният представител е осъществил защита и по двата насрещни осъдителни иска. Т. е. в производството са 2 разгледани съвместно общо три иска. При това положение адвокатският хонорар е определен правилно в препоръчителния минимален размер.

Съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, има незадължителен характер и представлява актове на въззивни съдебни състави в страната, а не на Върховния касационен съд. Отделно от това, цитираните съдебни актове на окръжни съдилища касаят хипотези, в които са заведени множество сходни дела межди едни и същи страни. В процесния случа се касае за заведени само две дела пред РС – Самоков - гр. д. № 42/2023 г. и гр. д. № 43/2023 г., които касаят два отделни договора за заем.

Всяко от тези две дела разкрива известни специфики – по гр. д № 42/2023 г. е предявен отрицателен установителен иск от ищеца и два насрещни осъдителни иска от ответника, а по гр. д. № 43/2023 г. ищецът е предявил обективно съединени искове – установителен и осъдителен по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като насрещни искове не са предявявани. Следователно, предвид, че търсената защита е сходна, но не и идентична и предвид, че са заведени две, а не множество дела, настоящият въззивен състав споделя извода на първата инстанция, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат и по двете дела, макар и в минималния размер.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69/27.01.2026 г. по гр. д. № 42/2023 г. по описа на РС – Самоков.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3