Определение № 22158 от 16.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22158 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно частно гражданско дело № 20261100510506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 275984 от 08.09.2026 г., подадена от „Център как“ ЕООД, ЕИК 201425216, чрез пълномощника адв. Б.М., срещу Определение № 27969 от 03.08.2026 г., постановено по гр. д. № 13569/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 126-ти състав. С обжалвания първоинстанционен акт на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба с вх. № 156314 от 18.05.2026 г., подадена от „Център как“ ЕООД срещу „Щастливи деца“ ЕООД, ЕИК 206099938, за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 900 евро, ведно със законната лихва и разноските, и е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовности.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че с депозираните две уточняващи молби спорният предмет е напълно изяснен от фактическа страна, като ищецът няма задължение да извършва правна квалификация на иска, която е правомощие единствено на съда. Изтъква се още, че към датата на постановяване на първоинстанционния акт (03.08.2026 г.) тримесечният срок на предизвестието за прекратяване на договора (28.07.2026 г.) вече е бил изтекъл, поради което съгласно чл.

235, ал. 3 от ГПК съдът е бил длъжен да зачете този настъпил в хода на процеса факт.

Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима — подадена е в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на въззивен контрол преграждащ съдебен акт Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на определения, преграждащи по-нататъшния ход на делото, въззивният съд действа в условията на 1 пълен въззив и служебно следи за правилността на атакувания акт. Преди да се произнесе дали ищецът е изпълнил дадените указания, въззивната инстанция е длъжна самостоятелно да провери дали исковата молба изначално е страдала от нередовности и дали дадените указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК са били законосъобразни, ясни и дължими. Ако исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, дадените указания за отстраняване на несъществуващи нередовности са незаконосъобразни, а тяхното неизпълнение не поражда правомощие за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК (така Определение № 4397 от 19.12.2022 г. по к.ч.гр.д. № 3856/2022 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 619 от 18.03.2024 г. по к.ч.тр.д. № 200/2024 г. на ВКС, II т. о.).

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

От данните по делото се установява, че районният съд е оставил исковата молба без движение с Разпореждане № 61047 от 19.05.2026 г., а впоследствие и с Разпореждане № 73563 от 16.06.2026 г., с указания ищецът да посочи материалноправното основание на претенцията си, да уточни дали сумата се търси поради прекратяване с предизвестие, разваляне поради неизпълнение или неоснователно обогатяване на отпаднало основание, считано от коя дата счита договора за прекратен/развален, както и да изясни изискуемостта на вземането към момента на предявяване на иска през м. май 2026 г.

В срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК ищецът е депозирал две последователни уточняващи молби (от 10.06.2026 г. и от 06.07.2026 г.), с които е изложил следната фактическа обстановка: на 10.02.2026 г. между страните е сключен договор за временно ползване/отдаване на част от търговско предприятие (детска градина); в изпълнение на раздел „Фиксирана такса“ ищецът е заплатил на ответника сумата от 6 900 евро, която по силата на изрична договорна клауза служи за обезпечаване и гарантиране сигурността на сградата; поради възникнали разногласия ищцовото дружество изобщо не е започнало да стопанисва сградата и да осъществява дейност в обекта, поради което целта и необходимостта от задържане на гаранцията са отпаднали; с нотариална покана, връчена на ответника на 28.04.2026 г., е отправено предизвестие по чл. 17.2 от договора, чийто тримесечен срок изтича на 28.07.2026 г., на която дата договорът се счита прекратен; с молбата от 06.07.2026 г. е представен и коригиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесната сума от 6 900 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд (Решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г., IV г. о.; Решение № 99 от 01.07.2020 г. по гр. д.

№ 22/2020 г., III г. о.; Определение № 4375 от 15.12.2022 г. по к.ч.гр.д. № 4331/2022 г., III г. о.), задължението на ищеца се свежда единствено до излагане на фактите, от които извежда своето субективно материално право. Ищецът не е длъжен да квалифицира претенцията си, нито да посочва конкретната материалноправна норма.

Определянето на правната квалификация е изключителна служебна дейност и отговорност на съда, който подвежда заявените факти под съответната хипотеза на материалния закон. Даването на указания ищецът сам да посочи правното основание на иска (така с разпореждането на съда от 19.05.2026 г.) представлява прехвърляне на правораздавателната функция върху страната, което е неправилно.

Относно паралелното поддържане от страна на ищеца, че дейността не е започнала (неосъществено основание) и че договорът е прекратен (отпаднало основание) следва да се посочи следното:

2

Твърдението, че дейността по договора изобщо не е започнала и сградата не е експлоатирана, наред с твърдението, че договорът е прекратен с предизвестие, считано от 28.07.2026 г., не съставлява вътрешно несъвместимо фактическо противоречие, обуславящо нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Ищецът описва единна житейска и правна хронология: сключен договор, плащане на гаранционна сума, нереализиране на същинската съвместна дейност и последващо прекратяване на облигационната връзка чрез тримесечно предизвестие. Използваните от ищеца формулировки, че „необходимостта от гаранцията е отпаднала“ или че сумата се дължи „на отпаднало основание“, отразяват правните му съждения, но не променят заявените факти. При така въведената фактическа рамка съдът разполага с всички данни да определи дали предявеният иск е пряко договорна претенция за връщане на внесена гаранция (79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 20а от ЗЗД), реституция по чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД (дадено с оглед на неосъществена гаранционна цел), или по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД (дадено на отпаднало основание вследствие прекратяване на договора) (в този смисъл Определение № 868 от 17.03.2025 г. по к.ч.тр.д. № 416/2025 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 503 от 19.02.2026 г. по к.тр.д. № 2271/2025 г. на ВКС, II т. о.). Дали платената сума подлежи на връщане, кога настъпва изискуемостта й и дали ответникът има право да я задържи за насрещни вреди или неустойки, са материалноправни въпроси по съществото (основателността) на спора, които подлежат на разрешаване с решението по делото, а не в стадия по проверка на редовността по чл. 129 от ГПК.

Твърдението на ищеца, че договорът се прекратява на 28.07.2026 г. (дата след подаване на исковата молба на 18.05.2026 г.), не съставлява порок на редовността.

Липсата на настъпила изискуемост към момента на подаване на исковата молба обосновава евентуална преждевременност на иска, която касае неговата основателност, а не процесуалната му допустимост или редовност. По силата на императивната разпоредба на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако са от значение за спорното право.

Според трайната съдебна практика (Решение № 128 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 996/2012 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 62 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 758/2012 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 182 от 31.10.2024 г. по т. д. № 2575/2022 г. на ВКС, II т. о.), настъпването на падежа или изтичането на срока на предизвестието в хода на процеса санира първоначалната преждевременност на претенцията. Към момента на постановяване на първоинстанционното определение (03.08.2026 г.) тримесечният срок на предизвестието вече е бил изтекъл на 28.07.2026 г., поради което твърдяното прекратяване на договора е било осъществен факт от действителността, който съдът е бил длъжен да съобрази, вместо да прекратява производството.

Възприетото от районния съд „смесване“ на правни институти в разпореждането от 16.06.2026 г. не засяга фактите, а правната им оценка. Използваните от ищеца изрази „отпадна необходимостта от гаранцията“ и „отпаднало основание“ представляват лаически и правни опити на страната да квалифицира последиците от незапочването на дейността и прекратяването на договора. Следва да се посочи, че основната и най-съответстваща на цялостната правна рамка квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, но тази преценка следва да бъде извършена от първостепенния съд. Ищецът сочи наличие на първоначално валидно основание, а именно сключен договор от 10.02.2026 г.; че плащането на сумата от 6 900 евро е извършено на 19.02.2026 г. на валидно правно основание - в изпълнение на 3 раздел „Фиксирана такса“ от действащия договор; последващо отпадане на основанието – че с нотариалната покана, връчена на 28.04.2026 г., ищецът е упражнил договорното си право по чл. 17.2 от договора да прекрати облигационната връзка с тримесечно предизвестие, чийто срок е изтекъл на 28.07.2026 г. С оглед на така направените твърдения, прекратяването на договора за в бъдеще, без преди това да е осъществявана уговорената дейност, правното основание за престирането и задържането на гаранционната сума (или авансовата такса) е отпаднало (така напр.

Решение № 74 от 06.08.2013 г. по дело 842/2012 г. на ВКС).

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото — върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по връчване на препис от исковата молба, приложенията към нея и уточнителните молби на ответника за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 27969 от 03.08.2026 г., постановено по гр. д. № 13569/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 126-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 126 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4