Решение № 531 от 27.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330202442 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0333000196/28.03.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ...... на основание чл. 177, ал. 1, т.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят И. не се явява лично, явява се пълномощника му адв. И. Д. И.. Иска се от съда да отмени НП като незаконосъобразно. Твърди се липса на осъществен състав на административно нарушение. Според адв. И. към датата на проверката жалбоподателят бил редовен водач, макар и лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, тъй като наложеното наказание по НОХД 1026/2022г. по описа на РС – Пловдив, XXIII н.с. не било приведено в изпълнение.

Претендира се присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема отношение по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане, като моли за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно, навеждайки съображения за това.

При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата. Не изпраща представител в съдебно заседание.

1

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е срещу акт, който подлежи на обжалване и в срока за това, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 19.03.2022г. около 21.15ч. в с. Куртово Конаре жалбоподателя И. управлявал л. а. „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на В.С.В., ЕГН ********** от гр. К. Движейки се в посока от юг към север, на кръстовището на ул. „1-ва“ и ул. 9-та“ жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в хода на която се установило, че управлява МПС след като по съдебен ред бил лишен от това право, а именно с Определение № 1544/01.03.2022г. по НОХД 1026/2022г. по описа на РС – Пловдив, XXIII н.с.

За горното му бил съставен АУАН бл. № 229907/19.03.2022г., който жалбоподателя подписал без възражения, като такива били подадени в срока по чл. 44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.

С оглед установяването на нарушението с

АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДП глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. Н. – актосъставител. Съдът се довери на показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същият макар и да не си спомня датата на извършване на проверката, си спомня конкретната ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка.

Посочва, че предприели проверка на л. а. „Опел Астра“, при която се установило, че документът на водача - СУМПС бил обявен за изземване.

Затова показанията на свидетеля се оцениха като достоверен източник на информация.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН бл. № 229907/19.03.2022г., възражение, докладна записка, обяснение от И. И., копие от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на МВР, писмо от ХХІІІ н.с. при РС- Пловдив, ведно с приложено копие от Определение № 1544/01.03.2022г. по НОХД 1026/2022г. по описа на РС – Пловдив, XXIII н.с., писмо вх. № 49634/17.06.2021 г. от Сектор „ПП“ към ОДМВР Пловдив, справка за нарушител/водач, копие от писмо от Началник РУ Стамболийски до Началника на Сектор „ПП“, писмо от РУ Стамболийски до РС – Пловдив.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело 2

АУАН и НП намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за минимално необходимото съдържание и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя и да е ограничило правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което той се е възползвал. Актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на МПС след лишаване от право на управление. Посочени са нарушената и санкционната норми.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена в АУАН, жалбоподателят И. е извършил нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, като е управлявал лек автомобил, след като е бил лишен от такова право по съдебен ред. Това му поведение в действителност осъществява съставът на нарушение по чл. 150а от ЗДП, независимо че при проверката жалбоподателят е предоставил на св.

Н. свидетелство за управление на МПС. Доколкото от гласните и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, то същият е следвало да не управлява МПС в срока на лишаването. От друга страна безспорно е установено, че на 19.03.2022 г. същият е управлявал МПС в с. Куртово Конаре. С оглед на всичко посочено съдът счита, че е безспорно доказано И.

И. да е осъществил именно соченото в НП и АУАН нарушение.

В тази връзка съдът намира, че следва изрично да отбележи, че е ирелевантен към правния спор въпросът дали и кога фактически е било отнето СУМПС от жалбоподателя, в каквато насока е възражението на 3 пълномощника му. Съгласно нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, за да управлява МПС водачът не следва да е лишен от това право по съдебен ред. В процесния казус се установи, че с Определение № 1544/01.03.2022г. по НОХД 1026/2022г. по описа на ХХІІІ н.с. на РС - Пловдив, влязло в сила в същия ден, е било одобрено споразумение за решаване на делото, като обвиняемият /жалбоподателят И./ е бил признат за виновен в извършване на престъплението. Съгласно цитираното споразумение, обвиняемият по делото И. И. се е съгласил за повдигнато му обвинение да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Споразумението е било подписано лично от жалбоподателя. Следователно видно е, че към 19.03.2022г. същият е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред и това му е било известно, с което е изпълнена нормата на чл.

150а, ал. 1 от ЗДП.

За размера на наложеното наказание:

Описаното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДП, която предвижда нарушителят да се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Не се установява нарушителят да е лице с висока степен на обществена опасност или деянието му да се характеризира по този начин, за да бъде основан изводът за налага на по-високо наказание от предвидения минимум. Затова и наказващият орган е наложил наказание, ориентирано към минимума на санкционните норми, а именно 100 лв. за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП. Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.

В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно от това разпоредбата на чл. 189з от ЗДП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл. 28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДП.

С оглед на изложеното съдът приема, че НП е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да 4 бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски съгласно нормата на чл. 63д, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

22-0333000196/28.03.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ...... на основание чл. 177, ал. 1, т.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5