Решение № 1267 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело № 20251100513558 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13558/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. С. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №16456 от 03.09.2025 г по гр.д.№62819/22 г на СРС , 57 състав , в частта , в която е допусната делба на АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в град София, район „Изгрев“, кв.**** (първия) етаж, със застроена площ от 117,44 (сто и седемнадесет цяло четиридесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от коридор, три спални, дневна с трапезария и кухня - бокс, тоалетна и две бани с тоалетни, при съседи: апартамент № 1, коридор, апартамент № 4 и от две страни улици, заедно с избено помещение № 2 (две), с площ от 3,82 (три цяло осемдесет и две стотни) кв.м., при съседи: коридор, машинно и мазе № 3, заедно с 3,179 % (три цяло сто седемдесет и девет хилядни процента) или изразени в площи 18,19 (осемнадесет цяло и деветнадесет стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 941 (деветстотин четиридесет и един) кв.м., представляващо УПИ II-1464 по плана на гр.София, м.“Дианабад“, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-95 от 18.12.2015 г.,последно изменение на КККР, засягащо обекта, със заповед № 18-1351 от 14.02.2018 г. на началника на СГКК- София, с предназначение- жилище, апартамент, на едно ниво, при съседи: на същия етаж- имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, под обектаимот с идентификатор ***, над обекта-имот с идентификатор 1

*** и имот с идентификатор *** ; при квоти ½ за въззивника и

½ за Л. Н. Н. ЕГН ********** от гр.София.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Налице е пълна трансформация по чл.23 ал.1 СК на лично имущество . С нотариален акт за замяна №172 от 1996 г е заменено личен апартамент , полученото в замяна е продадено с нотариален акт за продажба №013/2007 г , а с получената продажна цена са погасени заеми за процесния апартамент . Това се установява и от показанията на свидетелите Д. , Й. и Б..

СРС неправилно е обсъдил наличните доказателства и произволно е формирал съдийското си убеждение.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Процесният апартамент е придобит по време на брака и е СИО . Това е потвърдено и в споразумението по брачното дело , а възражението за пълна трансформация е недопустимо . Имотът не е придобит с лични средства на въззивника , а доказателствата за заеми нямат материална доказателствена сила и са създадени за нуждите на процеса . По делото няма данни евентуални заеми да са върнати с лични средства и сумите не си съответстват . Въззиваемата страна е ползвала потребителски кредит за закупуване на процесния имот , а и последният е бил в груб строеж .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.10.2025 г и е обжалвано в срок на 20.10.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да определи посочените по-горе квоти СРС е приел следното .

Според нотариален акт № 200 от 09.11.2006 г., схема № 15-235289 от 02.03.2023 г. на АГКК и бракоразводно решение от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 57183 от 2020 г. на Софийския районен съд, 86 състав процесният апартамент е бил закупен по време на брака на страните, сключен на 17.09.1995 г. и прекратен на 23.02.2022 г., за сумата 50 800 лв., която е била заплатена лично на продавачите към момента на сключване на сделката.

Според СРС при липсата на доказателства (а и на твърдения на страните) за надлежно регистрирани в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията законов режим на разделност или договорен режим на имуществени отношения между страните, на основание чл.21, ал.1 СК този имот е придобит от бившите съпрузи в режим на съпружеска 2 имуществена общност, а след прекратяване на брака им е останал съсобствен между тях при равни квоти. Поради това делбата и на този имот следва да се допусне при равни квоти между страните.

Според СРС неоснователно е направеното от ответника възражение за липса на съсобственост между бившите съпрузи в придобития по време на брака им апартамент в кв.“Дианабад“, на основание пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК - поради вложени в придобиването на този имот лични средства на ответника. Видно от представеното по делото бракоразводно решение, при прекратяване на брака си страните са сключили и бракоразводният съд е одобрил споразумение по чл.51,ал.1 СК. В него ищцата и ответникът са посочили, че процесният апартамент в кв.“Дианабад“ е съпружеска имуществена общност между тях (т.3 от споразумението) и са уговорили, че цялото придобито от съпрузите по време на брака движимо и недвижимо имущество след развода остава обикновена съсобственост между тях (т.5 от споразумението). Следователно дори и процесният апартамент в кв.“Дианабад“ да не е бил съсобствен между бившите съпрузи (поради пълна трансформация на лични средства на ответника в неговото придобиване), с подписването на бракоразводното споразумение бившите съпрузи са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД, с която са си направили взаимни отстъпки: ответникът, който на основание чл.23, ал.1 СК твърди да е бил единствен собственик на придобития по време на брака имот, се е съгласил дял в него да има и ищцата. Това споразумение има вещно-прехвърлително действие, поради което след неговото сключване и одобряването му от съда ищцата е придобила дял от апартамента, дори и да не е притежавала такъв към онзи момент. В този смисъл е задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Според СРС с оглед направеното от ответника възражение за пълна трансформация и липсата на уговорка в бракоразводното споразумение за квотите на бившите съпрузи в съсобствеността на процесния апартамент, допустимо е и съдът следва да се произнесе по отношение на това дали е налице частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК в придобиването на апартамента.

От представения договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2006 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата Л. Н. Н. К.а, се установява, че непосредствено преди закупуването на апартамента в кв.“Дианабад“ на 09.11.2006 г. ищцата е взела заем в размер на 15 000 лв. със срок за издължаване от 96 месеца.

Според показанията на свидетелките Л.П. и М.И.-М. се установява, че тази заемна сума била използвана за заплащане на цената на жилището в кв.“Дианабад“ и че кредитът бил връщан от ищцата в продължение на 8-10 години - с около 1/3 от получаваната от нея месечна заплата.

Според разписка от 02.11.2006 г. ответникът Л. К. е получил от С.В.Д. като заем сумата 10 000 евро, като се е задължил да върне тази сума до 30.08.2007 г. От отбелязаното в разписката и от показанията на разпитаната като свидетелка С.Д. се установява, че сумата е 3 била дадена на Л. К. в брой, за да бъде използвана за закупуването на жилището в кв.“Дианабад“. Заетата сума е била върната от К. на Д. на 27.05.2007 г., след като К. продал жилището си в ж.к.“Света Троица“.

Според разписка от 03.11.2006 г. и показанията на свидетеля П.Й. ответникът Л. К. е получил в заем от П.С.Й. сумата 18 000 лв. срещу задължение да върне заетата сума в срок от една година. Заемът е бил върнат на Й. на 28.05.2007 г. Този свидетел също твърди, че заетата от него сума е била използвана за заплащане на цената на апартамента в кв.“Дианабад“, който бившите съпрузи се наложило да закупят, защото нямали къде да живеят след продажбата на апартамента си в ж.к.“Света Троица“.

Според запис на заповед от 04.11.2006 г. и показанията но свидетеля Н.Б., ответникът Л. С.

К. се е задължил да заплати на Н.Г.Б. сумата 20 000 лв. най-късно до 31.12.2007 г. Сумата по записа на заповед е била дадена от Б. на К. на ръка и е била предназначена за заплащане на част от цената на закупеното от съпрузите жилище в кв.“Дианабад“, като ответникът казал на свидетеля, че ще върне тази сума, след като продаде апартамента си в ж.к.“Света Троица“. Сумата е била върната на Н.Б. на 28.05.2007 г., веднага след продажбата на апартамента в ж.к.“Света Троица“.

Според нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане № 101 от 19.05.1993 г. и нотариален акт за продажба № 013 от 21.05.2007 г., от които се установява, че на 21.05.2007 г. (повече от 6 месеца след закупуването на делбения апартамент в кв.“Дианабад“ на 09.11.2006 г.) ответникът Л. К. е продал апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.**** за сумата 51 900 евро, както и че на 19.05.1993 г. (преди сключването на брака му с ответницата) е придобил по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане апартамент № 22 в гр.София, ж.к.“Вълчо Иванов“, ул.****.

От правна страна СРС е приел за неоснователно е твърдението на ответника, че е налице трансформация на негови лични средства в придобиването на процесния апартамент, поради това, че е заплатил покупната цена на апартамента с лични заемни средства, получени от негови близки приятели, на които е върнал взетите в заем суми със средствата от извършената на 21.05.2007 г. продажба на негов личен недвижим имот, а именно апартамент № 11 в ж.к. „Света Троица“ в гр.София.

Според СРС съгласно чл.21, ал.1 СК, придобитите по време на брака, в резултат на съвместен принос вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Видно от тази разпоредба и приетото в ППВС № 5 от 1972 г., меродавен за възникване на съпружеската имуществена общност е моментът на юридическото придобиване на правото на собственост на имота. Когато имотът е придобит по време на брака, но с получени от единия съпруг заемни средства, от значение за възникването на съпружеска имуществена общност за имота и респ. за правата на бившите съпрузи в неговата съсобственост след прекратяването на брака, е дали тези заемни средства са взети за задоволяване нужди на семейството. Ако това е така, съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите са солидарно отговорни за задължението за връщане на заема и придобитото по време на брака от единия съпруг със заемни средства имущество е общо на двамата съпрузи, независимо от 4 това кой е издължил заетите суми. В този случай, ако заемът бъде погасен с лични средства на единия от съпрузите, това не води до вещно-правна трансформация на придобитите права (не променя правата на съпрузите в съсобствеността), а само до възникване на облигационни отношения между тях след прекратяването на брака им. В този смисъл е практиката на ВКС, а именно: т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 189 от 28.03.2002 г. по гр.д.№ 580 от 2001 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 38 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 878 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 43 от 04.06.2021 г. по гр.д.№ 1632 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 388 от 30.06.2025 г. по гр.д.№ 3737 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.

Според СРС в случая е безспорно установено от горепосочените писмени и гласни доказателства, че сумите по заемите, които ответникът е взел от свои приятели, са били предназначени за задоволяване на нужди на семейството- за заплащане на покупната цена на апартамента в кв.“Дианабад“, който се е ползвал за семейно жилище. Поради това и с оглед посоченото по-горе, без значение за правата на страните в съсобствеността на този имот е с какви средства са били погасени заемите- с лични средства на ответника или със семейни средства. И в случай на връщане на заемите с лични средства на ответника, правата на страните в съсобствеността на имота не се променят, а в полза на ответника възниква само облигационно вземане спрямо ищцата за съответната част от изплатените с негови лични средства заеми.