Решение № 412 от 29.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора С. Т. Н. като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600972 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI /чл.313 – 340/ НПК.

С присъда от 23.05.2022 г. по нохд № 3341/19 г. на СГС И. Б. Т. е признат за виновен за това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч. в гр. София при управление на МПС – „БМВ Х 5“ с рег. № ***, движейки се по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „Околовръстен път“ на района на № 48 нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.

„в, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г НК И. Т. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото в размер на 2 553.19 лв. по сметка на СДВР и 9 256 – по сметка на СГС.

Срещу постановената присъда са постъпили жалби от двамата защитници на подсъдимия, в които се възразява срещу правилността й. В допълнително изложение към всяка от тях са развити доводи за недоказаност по несъмнен начин на фактите по обвинението, тъй като потежкото увреждане е било причинено от друг автомобил /този на свид. Е. Д. /, с който тялото на пешеходката е било в съприкосновение преди да бъде ударена от превозното средство на подсъдимия. Отделно от това не бил изяснен в пълнота въпросът относно видимостта за 1 подсъдимия в процесния пътен участък, като не били отчетени в цялост дадените от експертите разяснения при изслушването им в съдебно заседание. Поради това се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подс. Т., а алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или намаляване размера на наложеното наказание при отчитане на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание пред САС подсъдимият и защитниците му поддържат жалбата с доводите за липсата на виновно поведение и за недоказаност по категоричен начин на обвинението. Въпреки многото назначени експертни изследвания по делото, изясняването на обективната истина е затруднено поради пропуски в първите процесуални действия. Така местопроизшествието не е било запазено и това внася несигурност в крайните експертни изводи. Въз основа на тях не била постигната яснота и по въпроса относно възможността на подсъдимия да види пострадалата. Дори да се игнорират неговите обяснения в тази насока, следва да се отчете, че по автомобила му има само забърсвания по корпуса на лявото странично огледало със счупена външна част, а предното му стъкло е счупено ниско долу под лявата чистачка, за разлика от другия участвал в произшествието автомобил, който е претърпял най-много щети. В областта на предния ляв фар на последния са намерени нишковидни обекти и жълтеникаво и кафяво-червеникава материя, които не може да са косми, както се приема от вещите лица, тъй като не са описани по този начин в огледния протокол и следва да се приеме възможност за контакт с тялото на пострадалата в областта на крака, тъй като носела тъмен клин. Описаният дъговиден контур по предната повърхност в долната половина на дясното й бедро съответства именно на конструкцията и диаметъра на предния ляв фар на л.а. „Фолксваген“, поради което може да се приеме, че той се е отпечатал върху крака й, в който е бил ударът. Това следва и от очевидното несъответсвие с височината, на която се намира фарът на управлявания от подсъдимия автомобил въпреки липсата на допуснато експертно изследване по този въпрос. До същия извод се стига и при преценка травмите на главата на пострадалата, които не са с характер на причинени от такъв удар и не позволяват да се сподели очертаният механизъм на нараняване с преден ляв фар на л.а. „Фолскваген“, след което тялото да се придвижи по посочения от експертите акробатичен начин.

Твърди се, че осветеността на мястото на произшествието и отражението на светлините от насрещно движещите се автомобили по мокрото пътно платно, не е позволявала видимост към пострадалата. За това сочели показанията на свид. В. Х., който е пътувал в посоката на подсъдимия след него в дясна пътна лента след включването му по „Симеоновско шосе“ и би възприел пешеходката в светлините на неговите фарове. В казаното от този свидетел се съдържа и друг съществен факт – изпреварването му от една или две коли, доказващо наличието и на друг автомобил освен този на подсъдимия. За възможността пред автомобила на подсъдимия да е имало и други превозни средства може да се съди от казаното от свид. С. Г. /намирал се на автобусната спирка в близост до мястото на произшествието/ за наличието на автоцентър за гуми кръстовището, на което е монтирана видеокамера с изследван от нея запис. Този свидетел първо чул удар и после възприел 2 движението на л.а. „БМВ“, но не е видял въобще наличието на другия участник в произшествието, което би било логично в случай на възприемане обвинителната теза за последващ удар от него. Според Г. разстоянието, на което се е намирало тялото след удара е било около пет метра зад автомобил „БМВ“, а според огледния протокол то се е намирало на 17 м. от линията на ориентира, което сочи, че в действителност тялото е било преместено преди установяването му в положението, посочено при огледа.

За последователността на ударите може да се съди и от показанията на свидетелката Я., живуща в близост до произшествието, която съобщава за два много бързи удара, които само е чула, като пръв е бил по-силният, съответстващ на по-сериозния удар /от л.а.

„Фолксваген“/, а след това по-лекия, което косвено доказва тезата на защитата. Освен това първоначално тя не е забелязала тялото, а после при развиделяване го е видяла на около 4-5 м. от мястото на удара, а свид. С. е видяла, че автомобилите са извършвали маневра по заобикаляне, доказващо преместването на тялото от първоначалното му местоположение в насрещната за подсъдимия лента.

Посоченият от експертите механизъм на произшествието не съответствал на дадените от свидетелите показания за местонахождението на тялото на пет-шест до седем метра зад автомобила на подсъдимия, което не съответства на посоченото място на първия удар, а именно на около 23 м. преди ориентира, тъй като в този случай л.а. БМВ би спрял на около 10 м. след удара, което е технически невъзможно при посочената за него опасна зона от 39 м. Отделно от това според огледния протокол на мястото са открити стъкла от л.а.

„Фолксваген“, започващи от ориентира, а това не съответства на приетото от експертите място на ударите – първия /от л.а. БМВ/ на 23 м. преди ориентира, а втория /от т.а.

„Фолксваген“/– на 10.5 м. след ориентира, тъй като това би означавало, че стъклата от л.а.

Фолксваген са се върнали на такова разстояние /10.5 м./ назад, което е невъзможно при технически допустимото им отхвърляне само напред.

На следващо място, ако автомобилът на подсъдимия е бил първи по ред при нанасяне на ударите, то е следвало щетите по него да са най- големи, а по делото не са установени следи от деформации, а само забърсвания и охлузвания. От значение е и заявеното от проф. К. в с.з. на 03.02.2022 г. /стр.14 от протокола/, според който за да не се деформира бронята на л.а.

БМВ, то ударът трябва да е със скорост не повече от 8 км/ч., а за да се получи процесното прието отхвърляне на тялото в насрещната лента, то трябва да е ударено със скоростта на движение на автомобила, който обаче би имал сериозни щети.

Относно въпросите за видимостта в процесния участък и при конкретните пътни условия според експертите е възможно пешеходец да не бъде забелязан, а по отношение на начина му на придвижване не могат да се правят изводи, като е по-вероятно да е в неподвижно положение. В този случай категорично следва да се приеме, че при обичайния й път при тръгване за работа пострадалата е пресичала отдясно наляво спрямо посоката на движение на подсъдимия и че е ударена от дясната страна и най-напред от т.а. „Фолксваген“. При евентуално нейно движение с пресичане лентата на подсъдимия, не е изключено видимостта му да е препятствана от микробус, находящ се пред него в дясната лента, в случай, че 3 пострадалата е преминала пред микробуса, при която ситуация ударът би бил непредотвратим. Именно в такава хипотеза въз основа на първоначално приетата експертиза по делото е било постановено прекратяване на производството.

В обобщение се твърди, че при незапазено местопроизшествие, липсва годна изходна база за верни експертни изчисления и регресивен път за изясняване на фактическото положение.

Това според защитата налага в случай, че не се възприеме тезата за невиновност на подсъдимия, да се счете, че обвинението не е доказано и на това основание да се постанови оправдателна присъда. Алтернативно се навеждат доводи за несправедливост на наказанието и определянето му при условията на чл.55 от НК с оглед характеристичните данни на подсъдимия, който няма никакви нарушения на правилата за движение, както и конкретната усложнена пътна ситуация, в която пострадалата е предприела неправомерно пресичане на пътното платно.

В собствена защита подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се, но не се счита за виновен, а като добър гражданин спазва правилата, поради което моли да бъде оправдан.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че събраните по делото доказателства правилно са обсъдени от първата инстанция, която обосновано и законосъобразно е постановила атакуваната присъда. Правилно е определено и наложеното наказание, поради което жалбата е неоснователна.

Повереникът на частните обвинители И. Д. и Й. Й. също твърди, че присъдата е правилна, направените изводи кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Възразява се срещу основния защитен аргумент с доводите, че начина на съприкосновението на пострадалата с автомобилите и отхвърлянето на тялото, както и отразената в огледния протокол кървава следа, несъмнено доказват невъзможност за последващо удряне от превозното средство на подсъдимия. В този смисъл е и експертното становище, поради което присъдата следва да се потвърди.

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените от защитата на подсъдимия и от останалите страни доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият И. Б. Т. е роден на *** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, не е осъждан, с висше образование, с ЕГН **********. Правоспособен водач е на МПС, категория „В“, като е бил наказван по адм. ред за нарушения по ЗДвП през 2010 г. и преди това.

Повдигнатото спрямо И. Т. обвинение е за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч. в гр. *** при управление на МПС – „БМВ Х5 “ с рег. № *** на бул. „Симеоновско шосе“ в посока от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „Околовръстен път“ в района на № 48 нарушил чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Ж. И. Д., ЕГН **********.

4

За да приеме установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил значителни усИ., като е провел съдебно следствие по общия ред и при спазване на процесуалните изисквания е извел във възможната пълнота значимите за процесното обвинение факти, поради което въззивният съд не счете за необходимо допускането на съдебно следствие, каквото е отправеното искане на защитниците в съдебно заседание.

Обстоятелствата, при които е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие са изяснени в максимален обем, а възможността на подсъдимия да възприеме своевременно възникналата опасност и да предотврати произшествието, като се отчете видимостта в района на произшествието и възможното местоположение на друго превозно средство в дясна пътна лента в неговата посока при характеристиките на конкретния пътен участък е била неколкократно експертно изследвана не само в досъдебното производство, но и впоследствие с допълнително поставени задачи към вещите лица. Действително по част от изследваните въпроси, касаещи видимостта е налично съществено несъответствие между изготвената в съдебното производство допълнителна разширена комплексна медикоавтотехническа експертиза, подписана с особено мнение от едно от вещите лица, и впоследствие приетите експертни заключения, но в процесния случай това не налага допускането на поредно допълнително изследване, тъй като от една страна не са останали неизяснени въпроси, а от друга – констатираното противоречие между експертните изводи и произтичащото от това затруднение за възприемането на едно от тях може да бъде преодоляно при преценката им съобразно останалите доказателства и доказателствени средства по делото. Процесуалният подход на първата инстанция е бил именно такъв и не може да се счете за неправилен, доколкото е обоснован с изложени по въпроса мотиви и не е довел до неизясненост на относимата към конкретното обвинение фактология. На следващо място няма спор, че експертното заключение следва да е под формата на писмен отговор, като в случая такъв е наличен и по въпроса за видимостта в района на произшествието, без това да изключва възможността в съдебно заседание при изслушването им вещите лица да изложат допълнителни аргументи, както и да разширят обсъжданите варианти, за да се постигне по-голяма яснота в становището им, както е в случая, без да се констатира противоречиво застъпена тяхна теза. Така относно всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства – за мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие и участвалите в съприкосновение с пострадалата пешеходка превозни средства, за разположението им непосредствено след момента на ударите, за скоростта на движение на автомобилите и отстоянията им до мястото на удара, механизма на произшествието и причинените от същото смърт на Ж. Д., фактическата обстановка е надлежно изяснена по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги прие за доказани.