Решение № 25 от 14.01.2021, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 25 / 14.1.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1247 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на Жалба на

„Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Георги Бенковски“ № 100, срещу Решение № 260007 от 08.09.2020г., постановено по н.а.дело № 122 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020г. с което е потвърдено Наказателно постановление №13-680-13 от 14.04.2020г., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, с което за нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето, на „Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.

Поддържаните касационни възражения се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Счита се, че първоинстанционния съд, неправилно е достигнал до извод, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административната процедура, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствието на нарушителя. Твърди се, че представител на дружеството не се е явил на 14.02.2020 г. съобразно отправената покана, но на тази дата акт не е бил съставян. Акта е бил съставен, на 17.02.2020 г., за която дата дружеството не е получавало покана.

Възразява се, че съдът не е съобразил нормата на чл. 2. ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е предвидено, че здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. Сочи се, че основният пакет от здравни дейности е регламентиран в Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на националната здравноосигурителна каса, като е установено, че се заплаща и Клинична пътека № 175, по която е лекувана пациентката. Сочи се още, че съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по чл.

2. ал. 1. за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. При това положение според жалбоподателя, по аргумент от противното, такива заплащания/доплащания са позволени, когато задължително здравноосигурените лица получават медицинска помощ извън пакета по ал. 1, доколкото видно от съдържанието на нормата, последната забранява това само по отношение на предоставяната медицинска помощ в рамките на този пакет.

В този контекст на съждения се сочи, че работата с лигашур, представляващ допълнителен медицински уред, който гарантира по-качествено изпълнение и по-бързо възстановяване, не е включена в алгоритъма на клиничната пътека № 175, определен в Приложение № 17 към НРД за медицински дейности за 2020-2022 г. Въз основа на това се заявява, че в случая, въобще не е осъществен състав на административно нарушение.

Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и съответна отмяна на наказателното постановление, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Ответната Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Пенев е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на районния съд, с което то е потвърдено.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Панагюрският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „МБАЛ – Уни Хоспитал“ ЕООД, срещу НП № 13-680-13 от 14.04.2020г., издадено от Изп. директор на ИА „Медицински надзор“, с което за нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ, на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 13-680-13 от

17.02.2020г., съставен от Павел Красимиров Кръстев, на длъжност държавен инспектор в ИА „Медицински надзор“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Въз основа на заповед № ИАМН-РД 13-

680 от 28.10.2019 г. на Изп. директор на ИА „Медицински надзор“, контролни органи от агенцията, извършили проверка на място в лечебното заведение МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД в град Панагюрище. Проверката била във връзка със сигнал, препратен по компетентност от РЗОК Пазарджик.

Установено било, че пациентката Румяна

Иванова Лазарова е била изпратена с Направление за хоспитализация № 501303 от 28.05.2019г. за спешен пием в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, като е била хоспитализирана в лечебното заведение на 28.05.2019г. Създадено е ИЗ № 7089, в което е отразено, че пациентката е изпратена по спешност. Спрямо Петрова е била извършена оперативна интервенция с процедура „Частична гастректомия с анастомоза с йеюнум“.

Към история на заболяването на пациентката, била приложена фактура № ********** от 06.06.2019 г. на обща стойност 650,00 лв., включваща 500,00 лв. за 2 броя пълнители за механичен ушивател и 150,00 лв. за работа с лигашур.

Според контролните органи, заплащането на Клинична пътека № 171 „Оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденом с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18 години“ е с гарантирано плащане от бюджета на НЗОК. В алгоритъма на КП не са включени „Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение“, каквото в случая се явява „Пълнител за механичен ушивател 1,8 мм, височина 55 мм дължина за еднократна употреба с вграден нож - 500.00 лв. При това положение формиран извода, че „работа с лигашур на стойност 150.00 лв.“ не попадат в обхвата на чл. 2, ал.3 и чл. 24а - допълнително поискани услуги по смисъла на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ..

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 86, ал.1, т. 1, във връзка с във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето.

Акта е връчен на управителя на дружеството на 27.02.2020г., като в същия не са заявени резерви по отношение на описаните констатации.

7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който след като е обсъдил направените от нарушителя възражения срещу акта, на основание чл. 221, ал. 2, от Закона за здравето е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00лв.

8. В хода на първоинстанционното съдебното производство, по делото са били приобщени :

- История на заболяването № 7,89 относно пациента Лазарова;

- Декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия, Декларация за информирано съгласие за рентгенография, Декларация за информирано съгласие за ехографско изследване, Декларация за информирано съгласие за постъпване на лечение, Декларация за информирано съгласие за диагностични и лечебни процедури, Информирано съгласие за служебно определен от началник клиника лекуващ лекар, Информирано съгласие за вземане на кръв за лабораторно изследване, Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване;

- Опростена фактура № ********** от 06.06.2019 г. на обща стойност 650,00 лв.(л.69 по а.н.д. № 122/2020);

- Декларация от Петрова за ползване на „Допълнително обслужване във връзка с прием на пациент“ ;

- Възражение вх. № В-13-680-4 от 04.03.2020г. от управителя на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, срещу акта за установяване на административно нарушение.

Разпитан е бил служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, като в показанията си той е заявели, че след като съобразно поканата, на 14.02.2020г.(петък) не се е явил представител на дружеството, акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на следващия работен ден, т. е. 17.02.2020г.(понеделник).

В хода на касационното производство се представиха ПМС № 53 от 27.03.2019г. и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

9. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на административното нарушение, така както е описано в наказателното постановление.

С оглед установените по делото данни и нормите на чл. 81, ал. 2, т. 4 и 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, чл. 2, ал. 3 и чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, районния съд е формирал извода, че лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, нямат право да искат и получават от пациентите такси за допълнителни услуги извън изброените в нормативните текстове, включително за допълнителни услуги за работа с лигашур, независимо че услугата не се заплаща от НЗОК. Това според съда следва от лимитативното изброяване на допълнителните услуги, които могат да искат пациентите срещу заплащане в чл.

24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, който нормативен акт, указвайки прилагането на Закона за здравето, детайлизира заложените в закона принципи на зачитане на икономическите права на пациента. При това положение е счетено, че на 06.06.2019 г. лечебното заведение МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД е получило без правно основание сума в размер на 150,00 лева от пациента Румяна Лазарова за работа с лигашур, използван по време на извършената ѝ на 30.05.2019 г. операция, с което е нарушило правилото за поведение, възведено в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ

Констатирано от съда е още, че в случая липсват доказателства пациента да е пожелал услугата, тъй като приложената по делото декларация удостоверява само извършването и заплащането на услугата от страна на Румяна Иванова, но не и нейното желание да я ползва.

Възраженията на дружеството за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на негов представител на дата, различна от посочената в поканата, съдът е намерил за неоснователни. Пояснено в тази насока е, че правилото, установено в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, да се пристъпва към съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя само след като е надлежно поканен е с единствената цел да се гарантира че актът е съставен в предвидения в чл.34 ЗАНН давностен срок, т.е. правилото е установено като гаранция за недопускане на административен произвол. В тази насока е посочено, че в случая няма спор, че поканата е надлежно получена от представляващата жалбоподателя преди определената дата за съставяне на АУАН и че представител на дружеството не се е явил поради служебни ангажименти. Според съда, логична последица от това поведение е съставянето на акта в следващия работен ден на администрацията, което не представлява нарушение на процедурата, след като акта е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушението, което е установено на 29.11.2019 г. Отбелязано е също така, че акта е връчен лично на управителя на дружеството на 27.02.2020 г., т.е. също в тримесечния срок, считано от откриване на нарушението. Констатирано от съда е още, че в крайна сметка, правото на възражение срещу акта е фактически упражнено, поради което пък, правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено.