Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18434 от 01.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8941/2026
Вид
Определение № 18434
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18434 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508941 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 236357/24.07.2026 г. на адв. С. Й. Д., в качеството й на пълномощник на П. С. Т., ищец по гр.д. № 17348/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, срещу постановеното по същото дело Определение № 25965/17.07.2026 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 219358/08.07.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 28/03.01.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен в нарушение на материалния закон и в разрез със съдебната практика. Прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е депозирало отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 17348/2025 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на П. С. Т., с която срещу „Сити кеш“ ООД са предявени иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1086717 от 05.06.2024 г., евентуално съединен с искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за фиксиран лихвен процент в размер на 50 % и на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита по същия контракт. Исковата молба е депозирана чрез пълномощник С. Й. Д. и към нея е 1 представлявано пълномощно за учредена представителна власт в полза на последната и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено същите да се предоставят безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

С молба от 08.12.2025 г. ищецът е заявила претенция за адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ в размер на 600 лева и е представила списък по чл.80 ГПК.

С молба от 03.12.2025 г. ответното дружество е навело възражения по чл.78, ал.5 ГПК.

С Решение № 28/03.01.2026 г. по гр.д. № 17348/2025 г. по описа на СРС е уважена главната претенция на ищеца по чл.26, ал.1, пр.1 ГПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1086717 от 05.06.2024 г., поради противоречие със закона и ответното дружество е осъдено да заплати на П. С. Т. сторените в производството разноски в размер на 72 лева, а в полза на адв.С. Д. – сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ.

С молба от 20.01.2026 г. адв. Д. е поискала изменение на решението в частта за разноските с присъждане на пълния размер на претендираното от адвоката възнаграждение.

„Сити кеш“ ООД е застъпило становище за неоснователност на искането.

С Определение № 25965/17.07.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

За да постанови обжалваният съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че определеното с решението възнаграждение е съответно на необходимия труд за реализиране на адекватна защита на страната с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и следователно се явява справедливо като размер. Изложил е съображения, че размерите на възнагражденията за адвокатска работа, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не са обвързващи за съда и следва да служат единствено като ориентир при дължимата преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което жалбата се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането е срочно заявено.

Ищецът в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител, своевременно е представил списък по чл.80 ГПК.

Новелата на чл.38, ал.2 ЗАдв. разписва, че в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът 2 или адвокатът от Европейския съюз д а има право на адвокатско възнаграждение, а при определяне на разноските за адвокат съдът прилага чл.36, ал.3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на цитираната норма ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат.

В конкретния случай делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото е решено след провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не са изслушвани експертизи и не са разпитвани свидетели и в което не е взел участие процесуалният представител на ищеца. Производството не е с голяма продължителност (от датата на депозиране на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение са изминали малко над девет месеца), а по предмета на делото има постановена изобилна съдебна практика, поради което не се изискват чрезвичайни усилия на адвоката за провеждане на ищцовата защита, още повече, че при служебна справка първоинстанционният съд е констатирал наличие на друго инициирано срещу същото дружество съдебно производство от П. С. Т., представлявана от същия процесуален представител, при което исковите претенции за нищожност на договор за заем и отделни клаузи от него се основават на идентични твърдения. Защитата по отделните искове, с които е сезиран първоинстанционния съд не предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, тъй като недействителността на целия контракт се основава и на твърдения за нищожност на клаузите, предмет на евентуалните претенции. Активността на процесуалния представител се изчерпва с изготвяне на исковата молба и депозиране на молбата от 08.12.2025 г., в която са поддържани доводите в сезиращия документ и не са сочени доказателствени искания. Не се твърди и установява специфика в условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 като е приел, че размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет също не са обвързващи за съда и следва да служат за негов ориентир.

По изложените съображения определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение се явява съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта. Той е обоснован и съобразен с продължителността на производството, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на ищеца.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 236357/24.07.2026 г. на адв. С. Й. Д., в качеството й на пълномощник на П. С. Т., ищец по гр.д. № 17348/2025 г. по описа на 3

Софийски районен съд срещу постановеното по същото дело Определение № 25965/17.07.2026 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 219358/08.07.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 28/03.01.2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4