Решение № 145 от 27.03.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Дупница, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100545 по описа за 2025 година

К. Т. М., ЕГН:**********, и Б. Т. М., ЕГН:**********, са предявили срещу С. Д. М., ЕГН:**********, Д. Г. М., ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***, и П. Т. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***, субективно съединени установителни искове за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищците твърдят, че са съсобственици по наследство, оставено от техния баща Т. Г.

М., б.ж. на с. ***, починал на *** год., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД -18431/14.02.2018 год. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 06.11.2024 год., с адрес на поземления имот: с. ***, местност „Атанасица“, с площ от 298 кв.м., с трайно предназначение на теритоията: Земеделска, начин на трайно ползване:

Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: Няма, номер по предходен план:

099005, при съседи: ***; ***; ***.

Със заявление с вх. № 09209 от 05.03.1992г. от Т. Г. М. /наследодател на ищците/ до Поземлена комисия - гр. *** е образувана преписка за възстановяване правото му на собственост. С Решение № У168 от 11.02.1998 год. на Поземлена комисия ***, влязло в сила на 26.02.1998 год. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в землището на с. ***, общ. *** е възстановен на бащата на ищците Т. Г. М. в стари реални граници. От 1992 год. до около 2010-2011 год. този имот се е владял и ползвал от бащата на ищците Т. М. предимно за зеленчукова градина. След като се разболял, същият предоставил ползването на имота на неговия съсед К. Д. Е., който със съгласие на собственика в част от имота посадил и плодни дръвчета. След смъртта на Т. М. в края на 2013 год. синовете му К. и Б. М.и 1

/ищците по делото/ отново предоставили на съседа си Е. ползването на описания в исковата молба поземлен имот. По отношение на имота двамата ищци и техния наследодател в нито един момент не са се дезинтересирали и са били с ясното съзнание, че имотът е тяхна собственост, както и никой не е предявявал каквито и да е собственически претенции към тях.

В края на м. 10.2024 год. Е. се обадил на ищците и им казал, че техният имот вече има нов собственик, който му се представил. След справка в Агенция по вписванията двамата ищци с изненада установили, че за техния имот на 03.10.2024 год. С. Д. М. неправомерно се е снабдила с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с номер от входящ регистър 3840/03.10.2024 год., № от дв. вх. Рег. 3824, акт том 15, № 22/2024 год. На същия ден е прехвърлила имота на П. Т. А., за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № от входящ регистър 3841/03.10.2024 год., № от дв.

Вх. Рег. 3825, акт том 15, № 23/2024 год.

Междувременно в края на м.11.2024 год. ищците получили и от АГКК Уведомление изх. № 24-33613-06.11.2024 год., с което са уведомени, че е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти с вписване на нов собственик - П. Т. А., за имот с идентификатор *** /процесния имот/ с адрес с. ***.

Ищците твърдят, че ответниците С. Д. М. и Д. Г. М. не са владели и ползвали имота им. К. Т. М. и Б. Т. М. и техния наследодател Т. Г. М. са упражнявали лично фактическа власт върху процесния имот до 2011 год. а до м.11.2024 год. и чрез трето физическо лице, обработващо с тяхно съгласие описания по-горе земеделски имот. Ето защо за ищците се явява правен интерес от предявяване на иск по чл. 124 от ГПК, с който да докажат собствеността си.

В срока по чл.131 са постъпили отговори от ответниците, чрез упълномощения адв. З. В., с които се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответниците твърдят, че процесният имот никога не е владян от ищците по делото.

Всъщност владението на имота е предадено от бащата на ищците на бащата на ответницата С. М. съгласно сключен между тях писмен договор от 13.04.1964г., който го е ползвал до смъртта си, след което имота е владян от ответницата С. М. и съпруга й-ответника Д. М.; всички подобрения и приращения в имота са извършени от бащата на С. М., както и от самата нея и съпруга й, без да е имало противопоставяне от когото и да било. С оглед на това, те са придобили собствеността на имота по давност, след което надлежно са прехвърлили същия на ответника П. А. по силата на договор за покупко-продажа, оформен с горецитирания нотариален акт, който е негов добросъвестен приобретател.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

От приетото като доказателство по делото Решение № У168/11.02.1998г. на Поземлена комисия-гр. *** се установява, че със същото е възстановено правото на собственост на Т. Г. М. върху земеделски земи в землището на с. ***, общ. ***, сред които и 2

Нива с площ от 298 кв.м. в местността „Атанасица“, имот №099005 по картата на землището, при съседи: имот №099014-Нива на насл. на Н. К. Б., имот №166001-жил.

Територия на с. *** и имот №099006-нива на М. Н. И., който имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-431/14.02.2018 год. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 06.11.2024 год., с адрес на поземления имот: с. ***, местност „Атанасица“, с площ от 298 кв.м., с трайно предназначение на теритоията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: Няма, номер по предходен план: 099005, при съседи: ***;

***; ***, видно от Скица на поземлен имот №15-1145865/09.11.2024г., издадена от СГКК-гр. ***.

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.

№53/29.10.2024г., издадено от общ. ***, ищците са единствени наследници по закон на Т. Г.

М., бивш жител на с. ***, починал на ***г. Видно от Удостоверение за наследници с изх.

№37/01.07.2020г., съставено в с. ***, общ. ***, ответницата С. Д. М. е единствена наследница по закон на Д. Н. Ш..

С отговора на исковата молба е представен като доказателство по делото Договор за продажба на недвижим имот от 13.04.1964г., сключен в обикновена писмена форма, между Т. Г. М. и Д. Н. Ш., двамата от с. ***, съгласно който Т. М. продава на Д. Ш. следния недвижим имот: „Нива /парцел/ в местността „Гумното“, 603 кв. метра /шестстотин и три кв. метра/ при съседи Д. С. Ш., К. И. Ц. и обикновен път“.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, на основание покупко-продажба, наследство и давностно владение /констативен/, акт №110, том II, дело №289/03.10.2024г. по описа на нотариус Е. К. с район на д-вие ДРС, ответницата С. Д. М. е призната за собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в землището на с. ***, общ. ***, обл.

***, по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-431/14.02.2018 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност „Атанасица“, с площ от 298 кв.м., с трайно предназначение на теритоията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: Няма, номер по предходен план: 099005, при съседи:

***; ***; ***.

От ОСЗ-Кочериново е представена и е приета като доказателство по делото преписката за възстановяване на земеделски земи в землището на с. ***, с вх.№ 09209/05.03.1992г., образувана по заявление на Т. Г. М. /наследодател на ищците/ до Поземлена комисия - гр. ***. Към заявлението, като доказателство за правото му на собственост, са представени Заявление-декларация от 24.03.1956г., с което наследодателят на ищците е поискал да бъде приет като член-кооператор в ТКЗС и е внесъл 7850 кв.м. обработваема земя. Към заявлението е приложена и Опис-декларация с описание на обработваемата земя, като в т.8 е посочена Нива в местността „Гувната“ с площ от 300 кв.м., втора категория. Видно от Удостоверение ОА-ХС-20-183/03.09.2024г., издадено от Областния управител на обл. ***, за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в 3 землището на с. ***, общ. ***, обл. *** не са съставяни актове за държавна собственост.

Представен е и протокол за трасиране, обозначаване и координиране на поземлен имот с идентификатор ***.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът, описан в договор за продажба на недвижим имот от 13.04.1964 г. е идентичен по граници и съседи на заснетите на място материализирани граници и имотните граници, съществували в кадастралния план от 1940 г., послужил като основа за изготвянето на регулационния пан. Заснетият имот отчасти е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***. Същият засяга имоти с идентификатори *** и ***. От направените от вещото лице снимки на място в деня на огледа, изтеглените изображения от „Google earth pro“ и „Google maр“ е видно, че съществува ограда от циментови колове и оградна мрежа и същата е съществувала и през 2012 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Й. И.а Г., К. Д. Е., С. Й. М. и П. Й. М.. Доведените от ищците свидетели Й. Г. и К. Е. дават показания, че процесният имот е бил на Т. М., баща на ищците К. и Б. М.и. Преди имотът да бъде внесен в ТКЗС, бил обработван от Т. М. и съпругата му. След като имотът станал част от ТКЗС, в него се садял тютюн, както и били изградени сушилни за тютюн. След реституцията на земеделските земи, процесният имот бил предоставен за ползване от Т. М. на негова съседка-Г. Е.а /майка на свидетеля К. Е./, както и от свидетеля К. Е., които го ползвали като зеленчукова градина, насадили в него и овощни дръвчета. Показанията на свидетелите са в противоречие с изготвената по делото съдебно-техническа експертиза в частта относно наличие на ограда на имота. Свидетелите сочат, че имотът е заграден с тръни и гранки (клонки от овощни дръвчета, отстранени след подрязването им), като свидетелят Е. говори за пространство около 10-15м., оградено с мрежа, докато вещото лице при огледа е установило, че е налице ограда от бетонови колове и оградна мрежа (метална), която със сигурност е била налична в имота поне от 2012г.

Доведените от ответниците свидетели С. М. и П. М. дават показания, че Д. Ш.

(наследодател на ответницата С. М.) е обработвал процесния имот, който се намирал срещу къщата му. Цялото място е около 500-600 кв.м., като пътят за с. Бадино дели имота на две части. Мястото е заградено с циментови колове и метална мрежа. Свидетелите не са виждали Г. Е.а и К. Е. да обработват имота, Единствено С. М., брат й Р. и майка й В. обработвали процесния имот, но свидетелите не са категорични дали имотът е обработват като собствен или като част от ТКЗС. Свидетелят С. М. казва, че не знае дали имотът е внасян в ТКЗС, а свидетелят П. М. твърди, че не е, но и двамата свидетели разказват за изградени в имота дървени сушилни за тютюн, където всички от селото сушели тютюн, както и че В. Ш.-майка на ответницата С. М. садяла тютюн към ТКЗС.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в 4 гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основаниенаследствено правоприемство и реституция. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.