Решение № 77 от 28.03.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр.Мадан, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100413 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. С. К. против Юробанк България АД, ЕИК *** (правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК **) с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено между страните, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 21.07.2021г, е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 10 ал.1, чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11, т.12 от ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът моли да бъде прието за установено между страните, че клаузата „такса ангажимент“ по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 21.07.2021г, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.10а, чл.19 ал.4 и чл.21 от ЗПК, както и по чл.143 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ от 21.07.2021г, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, съгласно който ищцата следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 4762 лева, при сума на получаване е размер на 3000.00 лева при ГГТР 42.41%, годишен лихвен процент 33.99% при срок на кредита от 25 вноски. Съгласно договора ищцата следвало да заплати и сумата в размер на 60 лева-такса ангажимент и застраховка „защита на плащанията“ в размер на 348 лева. По този начин общата месечна погасителна вноска била в размер 190.48 лева. Ищцата сочи, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Позовава се на нарушение по чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, като сочи, че в договора е посочен годишен лихвен процент 33.99 %. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване 1 какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Ищецът се позовава на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като сочи, че в договора е посочен ГПР в размер на 42.41%, но липсвало каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент от 33,99 % не било ясно как точно се съдържа и как бил изчислен по отношение на общия ГПР. Наред с това, застраховката „защита на плащанията“ от 348 лв. и такса ангажимент от 60 лева следвало да се включи в ГПР, а в случая това не било сторено. В тази връзка било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушавала изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС. Поради невключване на уговорката за застраховката и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Ищецът се позовава на нарушение по чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като сочи, че погасителния план по договора не отговарял на изискванията в посочената разпоредба. Доколкото в договора била предвидена дължимост на договорна лихва, такса, както и застрахователна премия, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, който единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Ищецът се позовава на нарушение по чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК и по чл.10, ал. 1 от ЗПК. Счита, че уговорената клауза такса ангажимент била нищожна на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП. Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Уговорената „такса ангажимент“ била нищожна и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Така уговорената такса ангажимент, следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно 19, ал.1 от ЗПК и 1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от Юробанк България АД, ЕИК ** приобретател на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България, ЕИК:**, с който взема становище за недопустимост на предявения иск.

Заявява, че исковата претенция е недопустимо предявена против БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България, ЕИК:**, доколкото последното е прехвърлило търговското си предприятие на Юробанк България АД преди датата на подаване на исковата молба. По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Посочва, че преди сключването на договора на ищеца 2 била предоставена необходимата информация за сравняване на различни приложения и за вземане на информирано решение за встъпване в кредитно правоотношение във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който било ясно отразено, че лихвеният процент по заема възлиза на 33.99%, същият е фиксиран, а периодът за олихвяване е 25 месеца. В чл. 2 от договора също изрично било посочено, че е приложим фиксиран лихвен процент.

Възнаградителната лихва е част от годишния процент на разходите (ГПР), а в клаузата на чл. 3. изр. трето от Договора, ясно било разписано, че началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. В договора била посочена общата стойност на плащанията 4762.00лева, от тях 3348.00 лева за главница и 60.00 лева - такса ангажимент, като било очевидно, че възнаградителната лихва е в размер на 1 354.00 лева.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че не бил отбелязан общият размер на възнаградителната лихва, тъй като същият можел да бъде получен чрез елементарно пресмятане на параметрите изложени на първа страница от договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не съдържала изисквания за посочване на метод за изчисление на лихвата, посочване на левовата й равностойност или съотношението и с главницата, Изискването за посочване на условия за прилагане на лихвения процент или референтен лихвен процент касаело кредити, договорени при променлив лихвен процент, за разлика от настоящия случай. В договора ясно и изчерпателно били посочени всички разходи, които ще възникнат за кредитополучателя и които формират ГПР и те били възнаградителна лихва и такса ангажимент. По отношение на застраховката следвало да се има предвид, че видно от стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 2 от Договора, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ на В. С. К. бил отпуснат кредит за финансиране на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 348 лева. На горния ред бил посочен размер на кредита за потребителски цели - 3000 лева.

На ред 4, ясно бил посочен Общ размер на кредита - 3348 лева. Съгласно клаузата на чл. 2 размерът на предоставения бил този Договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ щял бъде преведен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. При изчисление на процесния ГПР сумата от 348 лева била взета предвид като усвоена главница. Общото условие разписано в клаузата па чл. 2, че посочената сума в поле „Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, не било произвело действие. В клаузата на чл. 7, изречение последно от процесното кредитно споразумение изрично било предвидено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи плащания. Оспорва възражението за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса ангажимент. Целта на процесната такса била да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната 3 услуга по предоставяне на кредит. Фиксираният лихвен процент, представлявал допълнително предлагана от кредитора възможност във връзка с кредита, която била благоприятна за потребителя, като му гарантирала непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията. Същото обаче генерирало разходи за кредитора, от когото се поемали промените на финансовите пазарни условия. Считано от м.07.2021 г. до настоящия момент била налице постоянна тенденция по покачване на лихвения процент по потребителските кредити. Изцяло бланкетно и необосновано е твърдението за необосновано висок размер на таксата ангажимент. По изложените в отговора на исковата молба съображения оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.07.2021 г. между В. С. К. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК ** е сключен Договор за потребителски паричен кредит. Като доказателство по делото е представено заверено копие от процесния Договор за потребителски паричен кредит CARU-**, видно от който са постигнали съгласие относно следните параметри и условия по договора : Размер на кредита за потребителски цели: 3000 лева, размер на кредита за покупка застраховка „Защита на плащанията“ 348 лева, Общ размер на кредита: 3348 лева, такса ангажимент 60 лева, брой погасителни вноски 25 бр., месечна погасителна вноска 190,48 лева, обща стойност на плащанията 4762 лева, ГПР 42,41% лихвен процент 33.99%.

Като писмено доказателство е прието заверено копие от сертификат № CARU-** за застраховка „Защита на плащанията“, от който е видно, че застрахователите Кардиф Животозастраховане, клон България ЕИК ** и Кардиф Общо застраховане, клон България ЕИК ** се съгласили да застраховат сключения между ищцата и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България договор.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което в Договор за потребителски паричен кредит № CARU-** възнаграждението за застраховка е Кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията” в размер на 348 лв. -главница .Задължението от 348 лв. е включено в погасителния план, заедно с главница по кредит -обща главница - 3348лв ,за която е дължима възнаградителна лихва -1414 лв. Годишния процент на разходите 42,41 % - е формиран за главница 3348 лв. - лихва 1414 лв., вноски 25 бр. по 190,48лв., такса ангажимент 60 лв. При условие и ако се допусне, че главницата по кредита е 3000 лв., при 25 бр.вноски, лихвен процент 33.99%, дължимата лихва би била 1267 лв. и общото задължението по заема - главница и лихва би било 4267 лв.

Застраховката е 348 лв. и ако би била разход към кредита /а не е главница, формираща кредит/ би била дължима към месечните вноски, и се включи такса ангажимент -60 лв. платима еднократно, тогава ГПР би бил 53,41 %. От сектор Финанси на „Юробанк България „ АД ,предоставили информация :