Решение № 497 от 18.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000504112 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 292/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 11104/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав, частично са уважени предявените от И. И. И. срещу ЗД „Бул Инс” АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 1) за заплащане на сумата от 29400 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 60000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.06.2018 г. и 2) за заплащане на сумата от 1110,49 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1586,41 лв.), представляваща обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените главни парични притезания от подаване на исковата молба – 18.09.2017 г., до окончателното изплащане на сумите. Изцяло са уважени и предявените под евентуалност от ЗД „Бул Инс” АД срещу третото лице-негов помагач Ю. М. М. обратни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане общо на сумата от 30000 лв. (29400 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди и 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди), предявени като частични от глобалната сума от 30000 лв., тъй като застрахованият делинквент е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 42000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 30%, тъй като пострадалият е увеличил риска от настъпване на вредоносния резултат, съзнавайки, 1 че водачът на процесния лек автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма (42000 лв. х 70% = 29400 лв.). С оглед на това обстоятелство и при съобразяване на безспорния факт, че ищцата е заплатила сумата от 1586,41 лв. за лечение на процесните травматични увреждания, СГС е уважил предявеният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на сумата от 1110,49 лв. (1586,41 лв. х 70%). При възникване на това вътрешнопроцесуално условие са разгледани и уважени изцяло предявените под евентуалност от застрахователя срещу делинквента обратни искове.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над сумата от 5000 лв. до уважения размер от 29400 лв. - заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди) и 2) над сумата от 396,61 лв. до уважения размер от 1110,49 лв.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 15.08.2018 г., до окончателното им заплащане. Въззивникът счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде намалено до сумата, до която не е обжалвано първоинстанционното решение. От друга страна, поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата, която е пътувала като пътник в процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, респ. като е съзнавала, че делинквентът като водача на това МПС е употребил алкохол – счита, че този принос е съществено по-висок от приетия от СГС.

Ищцата и третото лице-помагач на ответника не са подали в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, но в писменото становище от 10.05.2021 г. процесуалният представител на пострадалата поддържа становище за нейната неоснователност, а в проведеното пред САС на 11.05.2021 г. о. с. з. процесуалният представител на третото лице-помагач на ответника - за нейната основателност.

Ищцата е подала насрещна въззивна жалба в следните части: 1) над присъдената сума от 29400 лв. до размера от 40000 лв. - заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди; 2) над присъдената сума от 1110,49 лв. до предявения размер от 1586,41 лв. - компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди и 3) за заплащане на законна лихва върху заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди, изтекла за периода от 26.06.2018 г. до 15.08.2018 г. (тъй като първоинстанционният съд нито в мотивите, нито в диспозитива на своя краен съдебен акт се е произнесъл по тази акцесорна претенция, е налице непълнота на постановеното от него съдебно решение, която не може да бъде поправена за първи път от въззивния съд, поради което в тази част насрещната въззивна жалба съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК; преценката дали тази молба е подадена извън преклузивния съд (именно до този извод достига въззивният съд – препис от решението е връчено на ищцата на 28.01.2020 г., а насрещната въззивна жалба, в която е обективирана молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК, е подадена едва на 25.03.2020 г., т.е. извън преклузивния 1-месечен срок; в случай че законната лихва върху главното парично вземане, изтекла от уведомяването на застрахователя до подаване на исковата молба, не бъде платена доброволно, тази акцесорна претенция би могла да бъде предмет на ново исково производство), следва да се извърши от първоинстанционния съд, поради което след влизане в сила на настоящото решение СГС трябва да се произнесе по молбата на ищцата за 2 допълване на първоинстанционното решение, обективирана в насрещната въззивна жалба).

Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил факта, че при настъпване на процесното застрахователно събитие ищцата е получила тежки травматични увреждания, вследствие на което за дълъг период от време е търпяла силни болки и неудобства. Счита, че в процеса на доказване не се установява по несъмнен, безспорен начин, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие пострадалата е притежавала субективни представи относно правнорелевантния факт, че водачът на процесния лек автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Въззиваемият-ответник и трето лице-негов помагач не са подали в законоустановения срок писмен отговор, но в проведеното пред САС на 11.05.2021 г. о. с. з., процесуалният представител на делинквента поддържа становище за нейната неоснователност.

Тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 40000 лв. до пълния му предявен размер от 60000 лв., респ. от ответника и третото лице-негов помагач в частта, в която кумулативно обективно съединените искове са уважени – 1) до сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2) до сумата от 396,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди, в тази част обжалваното решение е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 2 състав, е бил сезиран с последващо обективно съединени под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно 3 правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 10.06.2018 г. – за сумата от 29400 лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата със своето противоправно поведение е допринесла в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност до настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне на това заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2018, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.