Решение № 260109 от 27.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер263276/ 27.10. Година 2020

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд

Втори наказателен състав

На седми октомври

Година 2020

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петя Котева

Секретар: Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01325 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2705024 на ОД на МВР-Перник, с който на Б.П.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 27.04.2019 г. в 11:43 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, път І-1, км 286+300, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявала в посока към гр. София лек автомобил „Сузуки СХ 4” с рег. № ** **** **със скорост от 85 км/ч, при което превишението е 35 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи, Б.П.Б. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и негов процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 27.04.2019 г. в 11:43 часа на път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник с посока на движение към гр.София преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип

„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Сузуки СХ 4” с рег. № ** **** **със скорост от 88 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И. Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 14.05.2019 г. с рег. № 1158р-3837. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 10:30 часа до 12:30 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Б.П.Б., ЕГН **********. В отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от -3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 85 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 35 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал фиша с процесната жалба.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказва, че лек автомобил автомобил „Сузуки СХ 4” с рег. № ** **** **е собственост на Б.П.Б., ЕГН **********, което не се и оспорва от жалбоподателя.

Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – статично изображение № 11743D0/0087719 от 27.04.2019 г., установяваща, че на 27.04.2019 г. в 11:43 часа лек автомобил с рег. № ** **** **е засечен със скорост от 88 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 85 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст за допустимата техническа грешка.

Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 27.04.2019 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 52-С-ИСИ от 11.10.2018 г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система и писма изх. №№ 11-00-230 от 10.09.2020 г. и 11-00-260 от 06.10.2020 г. и двете на Областно пътно управление Перник, удостоверяващи, че км 286+300 на път І-1, попада в рамките на населеното място с. Драгичево, общ. Перник, като в района няма монтиран пътен знак В26, който да променя общото ограничение от 50 км/ч.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Сузуки СХ 4” с рег. № ** **** **е собственост на Б.П.Б., ЕГН **********, като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на автоматизираната система, а именно снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл.

188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – на път І-1, км 286+300, намиращ се в района на с. Драгичево, общ.

Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0087719 от 27.04.2019 г., на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.

Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0087719 от 27.04.2019 г. скорост от 88 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 85 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост – 35 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието и на част от второ превозно средство на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24ebba7f-d3e0-497c-b273-48a5dd6b3479