Решение № 1747 от 26.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1747 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Румяна М. Найденова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511065 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20034423 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 31339/2020 г., по описа на СРС, 90-ти състав са отхвърлени предявените от Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. “*******“, ул. *******, представлявана от управителя К. Д. срещу И. Б.

М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установени вземания в общ размер на 464, 63 лв., от които: 152,15 лв. – дължима вноска за месец ноември 2015 г. за ремонт на покрив, 60, 48 лв. – дължими вноски за периода от месец февруари 2016 г. до месец юли 2017 г., включително, за фонд “Ремонт и обновяване“ на етажната собственост, 177 лв. – месечни вноски за периода от месец февруари 2016 г. – до месец август 2016 г. и от месец декември 2016 г. до месец юли 2017 г. за поддръжка на етажната собственост и 75 лв.

– месечни вноски за управление на етажната собственост за периода от месец февруари 2016 г. до месец август 2016 г. и от месец декември 2016 г. до месец юли 2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2019 г. по ч.гр.д. №42504/2019 г. по описа на СРС, 90-ти състав, заедно със законната лихва върху сумата от 464, 63 лв., считано от 24.07.2019 г. (датата, на която е подадено заявление по чл.

410 от ГПК в съда, по което е образувано ч.гр.д. №42504/2019 г. по описа на СРС, 90-ти състав) до изплащане на вземането.

Със същото решение ищецът Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в 1 гр. София, ж.к. “*******“, ул. ******* е осъден да заплати на ответницата на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. “*******“, ул. ******* с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Сочи за неправилен извода на СРС за липса на надлежно учредена представителна власт от Етажната собственост в полза на дружеството “Образцов вход“ ЕООД, с оглед на който до дружеството не били изпращани призовки за насроченото съдебно заседание и ищцовата страна била лишена от процесуално представителство, както и от възможност да ангажира доказателства относно правото на собственост на ответницата.

Поддържа, че по отношение на дружеството надлежно е била учредена представителна власт, доколкото решението на Общото събрание от 08.05.2019 г. относно възлагането на представителна власт не е било отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС и с дружеството били сключени два договора за управление на етажната собственост. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Въззиваемият - ответницата И. Б. М., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения. Поддържа, че СРС правилно е приел, че по отношение на дружеството “Образцов вход“ не е била надлежно учредена представителна власт към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото не е била спазена предвидената в разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС процедура за прехвърляне на правомощията на управителния съвет на трето за собствеността лице. Сочи, че етажната собственост е била призовавана чрез изпращане на съобщение до председателя на управителния съвет, поради което и ищецът е бил надлежно уведомен за заседанието и не било налице соченото процесуално нарушение. Счита, че по делото не е доказано да е собственик на процесния апартамент, както и действителното извършване на разходи за ремонт на покрив. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице – страна в процеса, като извършените процесуални действия са и изрично потвърдени от Етажната собственост, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:

В конкретния случай основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. По отношение на претенцията за заплащане на разноски за ремонт ответницата да е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – агр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС/ респ. по отношение на претенцията за заплащане на разходите за управлението поддържането на общите части на сградата ответницата да е собственик или ползвател на обект в сградата – арг. чл. 6, ал. 3, вр. чл.6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС; 2. Надлежно взети решения на Общото събрание за извършване на разходи за ремонт и за заплащане на разходи за поддържане на общите части; 3. Размерът на претендираните задължения.

С оглед на наведените оплаквания за допуснати от СРС процесуални нарушения следва да бъде посочено, че ищецът – въззивник в настоящото производство е бил призован чрез изпращане на съобщение до управителя на етажната собственост (видно от приложената на л. 61 от делото пред СРС призовка). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, като в случая е налице представителство, което възниква по силата на закона. Възлагането на правомощията на управителния съвет (управителя) на професионален управител-търговец не лишава управителя на етажната собственост от представителна власт, поради което и доколкото призовката е връчена лично на управителя, от когото е и подписана, като не е направено своевременно възражение по чл. 193 ГПК относно автентичността на положения подпис от страна на управителя, то настоящият състав на съда намира, че същата е била надлежно връчена на нейния адресат в качеството му на управител на етажната собственост, поради което и ищецът, противно на поддържаното във въззивната жалба, не е бил лишен от възможността да бъде надлежно представляван в производството пред СРС.

В тази връзка в проведеното открито съдебно заседание от 01.12.2023 г. настоящият състав на съда е взел отношение към релевираните във въззивната жалба доказателствени искания, като е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК предпоставки за допускането им във въззивното производство с оглед на забраната по чл.

266, ал. 1 ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е разполагал с възможност да представи същите в срок в първоинстанционното производство.

При изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК СРС правилно е разпределил доказателствената тежест за страните по спора и при съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ГПК е указал на 3 ищеца, че в негова тежест е да докаже, че ответницата е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост. Доколкото по делото не са представени доказателства относно спорния правнорелевантен факт, то съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, поради което и по делото не е установено, че ответницата е материално легитимирана да отговаря по тях.

В тази връзка следва да бъде посочено още, че вписването на ответницата като собственик в присъствен списък на собствениците към протокол от проведено общо събрание (л. 34-35 от делото пред СРС), както и в протокола от общо събрание и приложеното към него приложение № 2 (л. 28-32 от делото пред СРС), в който ответницата е посочена като длъжник не представляват предвидени в закона способи за придобиване, и за доказване на правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

С оглед изложеното обоснован е извода на СРС, че предявените искове са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 360 лв., с включено ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производството.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034423 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 31339/2020 г., по описа на СРС, 90-ти състав.

ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, кв. “*******“, ул.

“*******, представлявана от председателя на управителния съвет К. Д., да заплати на И. Б.

М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “******* ап. 5,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 сумата от 360,00 лв., с включено ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5