Решение № 271 от 17.10.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Козлодуй, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440100562 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Ц. И. Ц., ЕГН: ********** с адрес гр.Козлодуй, ...., чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-Враца, с която е предявил против „Електрохолд продажби” АД, с ЕИК:175133827 със седалище гр.София бул. „Цариградско шосе“ №159, представлявано от членовете на управителния си съвет – Димчо Станев Станев, Христо Борисов Бабев и Карел Крал отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи по отношение на ответника сумата от 105.10 лева /сто и пет лева и 10 ст./, главница по фактура №260331613/20.04.2019г. за доставена електрическа енергия, в имот, находящ се в гр. Козлодуй, .... и сумата от 32,36 лв. /тридесет и два лева и 36 ст./ лихва върху главницата, начислена от падежа на фактурата до датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г., както и лихва за забава след 25.05.2022г., поради изтекла погасителна давност на вземанията.

В исковата молба ищецът твърди, че е битов клиент по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, на когото в била доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот, находящ се в град Козлодуй, ...., с клиентският номер 300231070624.

Сочи се, че съгласно § 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, 1 който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди и по силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение.

Релевира се, че същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти, като сключването на индивидуален договор между страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка, доколкото правоотношението възниква по силата на закона.

Твърди се, че ищецът като собственик е титуляр на партида за имот, находящ се в гр. Козлодуй, ул.“52 - ри полк“ № 2, на която е спряно електрозахранването, поради неплатени задължения.

Излагат се доводи, че е направил справка в офис на дружеството от която е установил, че за клиентски № 300231070624 има неплатено задължение по фактура № 260331613/20.04.2019г. на стойност 105.10 лв., дължимо до 13.05.2019г., като не му е предоставен документ удостоверяващ това задължение.

Счита се за безспорно обстоятелството, че претендираната от „Електрохолд продажби“ АД сума е по-стара от три години и е погасена по давност.

Сочи се, че тъй като изплащането на всички задължения е условие, за да бъде възстановено електроснабдяването в имота, предвидено в Общите условия на дружеството, то за ищеца е налице правен интерес от признаване на недължимост на погасените по давност задължения и редуциране на задълженията до непогасените по давност такива ако има такива.

На следващо място се твърди, че съгласно чл.42, ал.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби“ АД в случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 (десет) дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 (три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители. Релевира се, че електроснабдяването на ищеца е прекъснато на основание цитираната клауза от ОУ, без да се отчита факта, че 2 се касае за погасени по давност задължения.

Счита се, че от значение за правния интерес на ищеца е това, че същият не може да ползва електрическа енергия поради съществуващите в регистрите на дружеството погасени по давност задължения. Именно поради това ищецът се нуждае от правна защита чрез предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

Излагат се доводи, че тъй като вземането на дружеството към ищеца в размер на 105.10 лв. - главница по фактура № 260331613/20.04.2019г. е погасено по давност, то е погасено и акцесорното задължение за лихва по фактурата в размер на 32.36 лева, начислени от дружеството от датата на падежа на фактурата до датата на подаване на исковата молба - 25.05.2022г.

Твърди се, че по отношение на тези вземания през последните три години, предхождащи предявяването на иска, не са предприемани действия по принудително изпълнение за събиране на сумите.

Сочи се, че по отношение на това вземане е изтекла кратката погасителна давност, която е тригодишна, тъй като същото е периодично, по силата на TP № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Иска се от съда да признае, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 105.10 лв. - главница и сумата от 32.36 лв. - лихва за забава към главницата на описаното задължение от падежа на фактурата до датата на подаване на исковата молба - 25.05.2022г., поради изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания.

С подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „Електрохолд продажби” АД, с ЕИК:175133827 със седалище гр.

София е признал предявения от ищеца иск, а именно че последният не му дължи сумите, съгласно приложената фактура №260331613/20.04.2019 г. на стойност 105.10 лева за главница за консумирана в периода 14.03.2019 г. 11.04.2019 г. ел. енергия, както и сума в размер на 32.36 лева - лихва за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за период от изпадане в забава на фактурата до настоящия момент, поради изтичане на 3 предвидената в закона давност.

Предвид направеното признание на така предявения иск за горепосочените суми, се моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК и разноските по делото да останат в тежест на ищеца, тъй като, ответното дружество, не е дало повод за неговото образуване предвид факта, че същото не е предприемало принудителни действия за събиране на тези суми. Затова се счита, че адвокатско възнаграждение и държавна такса не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца, а в случай че бъдат определени такива, е направено възражение за прекомерност с оглед на материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна по делото следното:

Между страните не се спори, че ищецът Ц. И. Ц. е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ по силата на Общи условия, на който е доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имота, находящ се в гр.Козлодуй ...., за който има издадени две партиди с кл. №200237582328 и с кл. №300231070624.

Електроснабдяването на имота, е било прекъсвано многократно през годините поради неплатени задължения към ответното дружество, видно от представена и приета справка от трето неучастващо по делото лице „Електроразпределителни мрежи Запад“АД. Преди предявяване на иска за последно, електрозахранването е било прекъснато на 30.09.2019г., след констатирано нерегламентирано самовъзстановяване от страна на клиента. Не е отразено на коя дата е възстановено ел. захранването на имота, но на 06.07.2022г. след предявяване на иска електрозахранването е преустановено отново по искане на крайния снабдител, поради неплащане на дължими суми в определените по договора за продажба срокове. Според справката обектът е с възстановено електрозахранване на 01.08.2022г..

Видно приета по делото Фактура №0260331613 от 20.04.2019г., ищецът дължи на ответника сумата в размер на 105,10 лв., за консумирана ел. енергия в периода от 14.03.2019г. до 11.04.2019г., като срокът на плащане е от 20.04.2019г. до 13.05.2019г.. Във фактурата е отразено, че при неплащане в срок на задължението електрозахранването ще бъде преустановено на 23.05.2019г..

Исковете са с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК - отрицателни установителни искове. В тежест на ответника в условията на пълно и главно доказване е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца 4 вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната сума.

С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на исковете, че ищецът не му дължи сумата от 105,10 лв. за главница за консумирана ел. енергия в периода от 14.03.2019г.-11.04.2019г., за което е издадена фактура №0260331613 от 20.04.2019г., както и сумата в размер на 32,36 лева – лихва за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за периода от изпадане на забава на фактурата до настоящия момент, тъй като за тях не са предприемани принудителни действия за събирането им, които могат да прекъснат давността. Признава се, че за тези суми към настоящия момент давността е изтекла.

Процесните вземания за заплащане на цената на доставена електрическа енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.

„в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др.

Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихви за забавено плащане също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б. „в” ЗЗД.

Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.

Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Начинът по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор и като участник в правен спор той сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност.