Решение № 10886 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10886 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110128540 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са от „..........” АД срещу А. А. О. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия /ОУ/ за имот, находящ се на адрес: град ............., като за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка ............. към партидата, отнасяща се за имота. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Поддържа, че от представена справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията се установява, че на 02.07.2014 г. ответницата е дарила имота, за който са предоставени услугите, чиято стойност е предмет на делото, като е останала титуляр на правото на ползване. Сочи се, че впоследствие не е налице вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е престанал да е негов ползвател и съответно - потребител на предоставените за този имот ВиК услуги.

Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1 358,58 лв. – задължения за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 03.05.2019г. 02.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане изплащане на задълженията, както и мораторна лихва в размер на 48,48 лв., начислена върху претендираните главници по фактури, за периода 03.06.2019г. - 02.10.2022 г. Претендира разноски.

1

Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца с посочените в исковата молба параметри. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид рдепозирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за предоставени услуги за доставка на питейна вода:

За основателността на предявения положителен установителен иск, следва да се установи от ищеца по делото, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен, като съображенията за това са следните:

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот – апартамент № ..........

В исковата молба ищецът сам е посочил, че преди началото на процесния период ответникът е прехвърлил собствеността върху имота в полза на трети неучастващи по делото лица, като е запазил вещно право на ползване върху него. От ищеца не е представен документ за собственост на ответника върху процесния имот, не е представен и документ за дарението му в полза на трети лица при условията, посочени в исковата молба. Единственото доказателство, представено за установяване на наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по повод предоставянето на ВиК услуги за процесните период и имот, е справка от електронната страница на Агенция по вписванията, в която се съдържат данни, че ответника е дарил процесния имот на неучастващи по делото лица – преди началото на процесния период, т.е. от представения документ се установява, че ответника не е собственик на 2 имота. В обсъжданата справка липсват данни ответника да е запазил правото си на ползване върху него, като по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока. Не се твърди и не са ангажирани и доказателства и партидата за имота да е открита на името на ответника за процесния период или преди това. Освен това е направено и изрично оспорване от страна на ответника на обсъжданите обстоятелства.

В обобщение, предвид изложеното, предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД е неоснователен, тъй като по делото не се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги между страните по делото за процесните период и имот.

На следващо място, дори беше установена по делото принадлежността на правото на собственост на ответника или вещно право на ползване върху процесния имот за релевирания период, искът се явява неоснователен и на друго основание – по делото не са представени никакви документи относно доставката и отчитането на претендираното за доставено количество питейна вода. Заключението на приетата по делото съдебно-техническа и счетоводна експертиза е изготвено въз основа на писмени доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото. В тази насока същественото е и обстоятелството, че с определението за насрочване на делото /л. 31/ съдът е дал изрично указания на ищеца, че не сочи доказателства за доставеното количество вода за процесния имот и период, тъй като по делото не са представени твърдените счетоводни документи, както и доказателства за наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването му. Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.

В обобщение, по изложените съображения, предявените от „..........” АД срещу А.

А. О. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответника, който претендира такива в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар, плащането в брой на който е доказано по делото от представения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2023 г. /л. 27/. В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за платен адвокатски хонорар от длъжника в заповедното производство в размер на 50 лв.

С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..........“ АД, ЕИК: ..........., със седалище в град София и адрес на управление: бул „Цар Б о р и с III” 159, Бизнес .........., срещу А. А. О., ЕГН **********, със ............, 3 положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 1 358,58 лв. – задължения за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 03.05.2019 г. 02.10.2022 г. за имот – ........, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и мораторна лихва в размер на 48,48 лв., начислена върху претендираните главници по фактури, за периода 03.06.2019г. - 02.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2023 г. по ч.гр.д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „..........“ АД, ЕИК: ..........., със седалище в град София и адрес на управление: бул „Цар Борис III” 159, Бизнес .........., да заплати на А. А. О., ЕГН **********, със ............, сума в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото за исковото производство, и сума в размер на 50 лв. – разноски за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4