Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 15.09.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 454/2022
Вид
Решение № 326
Подписан
15.09.2022
В сила
05.10.2022
Състав
Минка Кирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 218, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 79, 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 79, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 79, 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл.81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.82 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Добрич, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200454 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Ж. П., ЕГН: **********, чрез адв. В. К.

ДАК срещу Наказателно постановление / НП / № 12, издадено на 27.03.2017г. от Директора на РЗИ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

56, ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ /, на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно упълномощеният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. процесуален

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира обжалваното НП, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

1

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ орган, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

С АУАН № Ф000059 от 24.02.2017г. е вменено на жалбоподателя административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ за това, че на 24.02.2017г. в гр. Добрич, в кафе – бар „ Мартини „, извършва тютюнопушене в закритата зала на обекта.

На 27.03.2017г. е издадено и процесното НП от Директорът на РЗИ – Добрич, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл.

56, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ – „ глоба „ в размер на 300лв.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва от страните и се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на Н.П. и К.Г., АУАН № Ф000059/24.02.2017г. и НП № 12/27.03.2017г. на Директора на РЗИ – Добрич. Така мотивиран, съдът приема, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Разпоредбата обаче на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Наказателния кодекс, както и правната доктрина приемат два вида давност, която се прилага: давност, която изключва наказателното преследване и давност, която изключва изпълнението на наказанието. ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностния срок за изключване на изпълнението на наказанието. Такъв текст се съдържа и в чл.82 от НК. Доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага чл. 82 от ЗАНН. В ЗАНН не е уреден въпросът за погасяване на наказателното преследване за нарушения по 2 давност. В случая при липса на уредба в ЗАНН, следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, 80 и чл.81 от НК. Съгласно чл. 79 от НК давността по т.2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, ал.1, т.2 от НК, следва да изключи и административнонаказателното преследване по ЗАНН. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на деянието / чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК, действаща след изменението от 2010г./. В настоящия казус за дата на извършване на нарушението в АУАН е отразена 24.02.2017г. и считано от тази дата абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал.3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН е изтекла на 25.08.2021г., поради което не може да продължава наказателното преследване срещу лицето, сочено за извършител на нарушението. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от Съдиите Лозан Панов и Румен Петров.

По изложените по-горе съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 /триста / лв.

С оглед горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 12, издадено на 27.03.2017г. от Директора на РЗИ Добрич, с което на от М. Ж. П., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 56, ал.

1 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич да заплати на М. Ж.

П., ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски за адвокатско 3 възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4