Решение № 700 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330118480 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от ********** П.В. и Х.М., чрез пълномощник юрисконсулт Б.Т., против Л. Д. К., ЕГН: **********, от *********************************, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15686/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7625/ 10.09.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 1 099, 43 лева- главница по договор за потребителски кредит № *****/ 31.10.2018 г., сключен между Л. Д. К. и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от 31.10.2018 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, изпълнило на кредитора вместо длъжника, като вземанията по кредита са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 000, 22 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 275, 48 лева за периода 31.10.2018 г.20.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 642, 97 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение), законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 508, 91 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно 1 със законната лихва върху главницата и върху възнаграждението, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 09.09.2024 г. до окончателното им погасяване.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *****/ 31.10.2018 г., по електронен път, по реда на ЗПФУР, при спазване изискванията на специалните закони. Договорът бил действителен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на кредита, получил необходимата преддоговорна информация на имейл, приел условията на договора и ОУ, включително и се съгласил да ползва поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД, което не било задължително условие. Параметрите по кредита били следните: заемна сума- 1 200 лева, на 15 броя вноски, всяка от по 103, 72 лева, с краен падеж- 20.01.2020 г., фиксиран ГЛП- 41, 24 % и ГПР- 50 %. Наред с това бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2018 г., с „Ай Тръст“ ЕООД, което се задължило пред кредитора да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му. Тъй като длъжникът не изпълнил в срок, поръчителят бил поканен да плати и на 23.02.2921 г. погасил изцяло дължимите суми, с което се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., като стария кредитор упълномощил новия да уведоми длъжника. И до момента задълженията по кредита не били изпълнени, като останали дължими следните суми: сумата от 1 099, 43 лева- главница по договора за потребителски кредит, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 000, 22 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 275, 48 лева за периода 31.10.2018 г.- 20.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 642, 97 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение), законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 508, 91 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение). За събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 15686/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта.

Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК пълномощникът на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че страната не била кандидатствала за заем по електронен път, не била получавала и в заем сумата от 1 200 лева. По кредита за около 2 г. и половина не била изплатена нито една вноска, след което той бил цедиран и няколко месеца преди изтичане на давността се предприели действия по събиране на вземането, с което се натрупали огромни лихви. Клаузата за поръчителство била неравноправна и в ущърб на потребителя, като поръчителят и кредиторът били свързани лица, а по този начин се изнудвал кредитополучателя. ГПР не отразявал точният размер на разходите, в него не се посочвало какво точно се включва и по този начин не било спазено 2 изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което и договорът бил недействителен.

Прави се възражение за изтекла 3- годишна давност за лихвите по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. пълномощникът поддържа отговора. Допълнително се представя и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7625/ 10.09.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 15686/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 099, 43 лева- главница по договор за потребителски кредит № *****/ 31.10.2018 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от 31.10.2018 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, изпълнило на кредитора вместо длъжника, като вземанията по кредита са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 000, 22 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 275, 48 лева за периода 31.10.2018 г.- 20.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 642, 97 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение), законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 508, 91 лева за периода 20.01.2020 г.- 28.08.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата и върху възнаграждението, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 09.09.2024 г. до окончателното им погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 120, 54 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който чрез пълномощника си е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Между Л. Д. К. и „Кредисимо” ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № *****/ 31.10.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 200 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 15 месечни вноски, с краен падеж- 20.01.2020 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 41, 24 % и ГПР- 50 % и общ размер на всички плащания- 1 555, 80 лева.

Приети са изпратени електронни писма от „Кредисимо” ЕАД към Л. Д. К., във връзка с кандидатстването й за кредита, като е предоставена и разпечатка от системата на кредитора във връзка с онлайн кандидатстването по отпускане на заема, включваща отделните стъпки и получената информация за условията по договора.

Между Л. Д. К. и „Ай Тръст” ЕООД на 31.10.2018 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължава да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу възнаграждение за тази услуга 3 от по 76, 94 лева на месец, дължима за срока на договора, платима с месечните вноски по договора за кредит.

Между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД отново на 31.10.2018 г. е сключен договор за поръчителство, по който поръчителят се е задължил за изпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит.

Видно от разписка за извършено плащане от „Изипей“ на 31.10.2018 г. „Кредисимо” ЕАД е превел на Л. Д. К. сумата от 475, 04 лева.

Според справка- извлечение от системата на „Кредисимо” ЕАД с този заем лицето е рефинансирало (погасило задължения по стар заем) със сумата от 724, 96 лева от въпросния кредит.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство, ведно с погасителен план по тях и общи условия, както и договора за поръчителство.

С договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД, са прехвърлили вземането по договора за кредит на „АПС Бета България“ ЕООД, също представен по делото. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори за кредит. Представени са още пълномощно и уведомление за цесията.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е бил сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото са представени писмени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.

Комуникацията между страните е осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита 4 всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.