Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1772 от 08.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6468/2024
Вид
Решение № 1772
Подписан
08.12.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1772 гр. Русе, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106468 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ищцата Б. Д. Х. твърди, че с ответника са брат и сестра и са единствени наследници на майка си – И.А.М., починала на 08.11.2021 г. И двамата приели наследството на общия им наследодател, в което били налични както активи, така и задължения. Преди смъртта си, на 29.03.2021 г., И.М. сключила Договор за потребителски кредит № FL1176412, по силата на който получила от "Юробанк България" АД кредит в размер 15763,27 лв. След като починала наследодателката, задълженията по този кредит преминали по равно към страните. Ответникът отказал да се ангажира с плащания за погасяването на кредита, поради което ищцата направила следните плащания по кредита: на 28.01.2022 г. – 500,00 лв., на 02.03.2022 г. – 255,00 лв., на 18.05.2022 г. – 400,00 лв., на 07.07.2022 г. - 720,00 лв., на 13.09.2022 г. – 50,00 лв., на 15.09.2022 г. – 13 875,37 лв. С горните плащания на обща стойност 15 800,37 лв. изпълнила задълженията и на ответника, който счита, че след като е получил 1/2 от наследството на общия им наследодател, е поел и 1/2 от неговите задължения.

Ищцата твърди, че със заплащане на задълженията и на двамата наследници, е обедняла с половината от платеното от нея – 7 900,16 лв., а ответникът, като е пропуснал да направи този разход, се е обогатил без основание за нейна сметка.

Твърди се още, че на 18.08.2015 г. И.М. сключила и Договор за ипотечен кредит с "Банка ДСК" ЕАД, по силата на който получила заем в размер 1

18000,00 лв. След смъртта й, ищцата извършила следните плащания за погасяване на този кредит: на 17.11.2021 г.-130,00 лв., на 29.11.2021 г.-125,50 лв., на 28.01.2022 г.-240,46 лв., на 28.03.2022 г.-127,00 лв., на 05.05.2022 г.125,50 лв., на 08.06.2022 г.-247,12 лв., на 25.08.2022 г.-125,00 лв., на 03.10.2022 г.-244,04 лв., на 03.11.2022 г.-130,00 лв., на 15.11.2022 г.-125,00 лв., на 05.01.2023 г.-125,00 лв., на 31.01.2023 г.-127,00 лв., на 15.02.2023 г.-137,00 лв., на 10.04.2023 г.-130,00 лв., на 02.05.2023 г.-196,09 лв., на 16.06.2023 г.-125,00 лв., на 03.07.2023 г.-114,99 лв., на 12.09.2023 г.-250,00 лв., на 06.11.2023 г.58,99 лв., на 12.12.2023 г.-250,00 лв., на 19.02.2024 г.-130,00 лв., на 02.04.2024 г.-125,00 лв., на 24.04.2024 г.-150,00 лв., на 27.05.2024 г.-150,00 лв. Общият размер на извършените плащания от ищцата за погасяване на този кредит бил 3 688,69 лв. Половината от тази сума, счита за задължение, припадащо се на ответника и след като го е платила вместо него, е обедняла със сумата 1844,35 лв., а ответникът, спестявайки си този разход, се бил обогатил за нейна сметка без основание.

Ето защо моли съда, да осъди ответника да й заплати сумата 9744,51 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

В съдебно заседание ищцата прави изменение на иска, чрез неговото намаление, като претенцията й вместо за сумата 9744,51 лева, се счита предявена за сумата от 6496,34 лева, а по отношение на разликата над 6496,34 лева до претендираните 9744,51 лева оттегля иска си.

Уточнява, че във връзка с наличието на влязло в сила решение, с което е възстановена 1/3 от запазената част от наследството на ответника, счита, че същият се е обогатил, не с половината от всяка от платените суми, а с 1/3 от тях, поради което прави и горното изменение на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Не оспорва обстоятелството, че страните са деца на И.А.М., починала на 08.11.2021 г. Твърди обаче, че по силата на саморъчно завещание от 09.05.2019 г., обявено с протокол от 30.09.2022 г. и вписано в Служба по вписванията, гр.

Русе, И.М. завещала в полза на внука си и син на ищцата – Д. К. Г. недвижим имот в гр. Русе, представляващ апартамент по ул. ********, със застроена площ 60,49 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 17 и 1,477% ид.ч. от общите части на сградата, както и цялото си движимо и недвижимо имущество. Счита, че предвид обстоятелството, че завещанието в полза на Д.

К. Г. е универсално, той е получил качеството наследник и е придобил както правата на своя наследодател – завещател, така и неговите задължения, поради което ако се установи, че ищцата е погасила задължения на своята майка след нейната смърт, тя е следвало да насочи претенциите си към Д. Г..

Твърди още, че и двата договора за кредит, били сключени от И.М. по настояване на ищцата за финансиране на нейни потребности, като след усвояване на средствата по кредитите, те били използвани изцяло и само от 2 ищцата. Така ищцата всъщност била погасила свои задължения.

Счита също, че по Договор за потребителски кредит №

FL1176412/29.03.2021 г., кредитополучател не е била единствено И.А.М., а и лицето Р. С. Д., като в чл. 1, ал. 4 от договора била уговорена солидарна отговорност между кредитополучателите. Така ако се установяло, че ищцата е погасила задълженията по посочения договор за кредит, това било станало недължимо, с оглед наличието и на друг кредитополучател, който също следвало да носи отговорност. Претендира разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК и чл.

38, ал. 2 ЗА в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че приживе майката на страните И.А.М. сключила с "Банка ДСК" ЕАД Договор за ипотечен кредит от 18.08.2015 г., по силата на който получила кредит в размер 18000,00 лв., а на 29.03.2021 г. И.А.М. и Р. С. Д., като кредитополучатели, сключили Договор за потребителски кредит № FL1176412 от, съгласно който "Юробанк България" АД, им предоставило кредит в размер 15763,27 лв. Съгласно чл. 1, ал. 4, за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучатели отговарят солидарно.

От Удостоверение за наследници от 22.08.2022 г. се установява, че И.А.М. е починала на 08.11.2021 г., като е оставила за наследници: 1) Г. Д. Г.

(син) и 2) Б. Д. Х. (дъщеря).

По силата на саморъчно завещание от 09.05.2019 г., обявено с протокол от 30.09.2022 г. и вписано в Служба по вписванията, гр. Русе, И.М. завещала в полза на внука си и син на ищцата – Д. К. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. “Сакар планина“ № 2.

От приложените по делото банкови извлечения, се установява, че след смъртта на майка си на 08.11.2021 г., ищцата извършила следните плащания за погасяване на ипотечния кредит от 18.08.2015 г.: на 17.11.2021 г.-130,00 лв., на 29.11.2021 г.-125,50 лв., на 28.01.2022 г.-240,46 лв., на 28.03.2022 г.-127,00 лв., на 08.06.2022 г.-247,12 лв., на 25.08.2022 г.-125,00 лв., на 03.10.2022 г.-244,04 лв., на 05.01.2023 г.-125,00 лв., на 31.01.2023 г.-127,00 лв., на 15.02.2023 г.137,00 лв., на 10.04.2023 г.-130,00 лв., на 02.05.2023 г.-196,09 лв., на 16.06.2023 г.-125,00 лв., на 03.07.2023 г.-114,99 лв., на 12.09.2023 г.-250,00 лв., на 03.11.2023 г.-130,00 лв.,на 12.12.2023 г.-250,00 лв., на 19.02.2024 г.-130,00 лв., на 02.04.2024 г.-125,00 лв., на 24.04.2024 г.-150,00 лв., на 27.05.2024 г.-150,00 лв.

Общият размер на извършените плащания от ищцата за погасяване на този кредит е 3379,20 лв. По отношение на сумите: на 05.05.2022 г.- 125,50 лв., на 15.11.2022 г.-125,00 лв., на 06.11.2023 г.- 58,99 лв., в общ размер 309.49 лв., не е посочено плащанията да са извършени от Б. Х..

Ищцата извършила следните плащания за погасяване на

3 потребителски кредит № FL1176412 от 29.03.2021 г.: на 28.01.2022 г. – 500,00 лв., на 18.05.2022 г. – 400,00 лв., на 07.07.2022 г. - 720,00 лв., на 13.09.2022 г. – 50,00 лв., на 15.09.2022 г. – 13 875,37 лв.

Общият размер на извършените плащания от ищцата за погасяване на този кредит е 15545,37 лв. По отношение на сумата: на 02.03.2022 г. – 255,00 лв., не е посочено плащането да е извършено от Б. Х., а от Р. С. Д..

С Решение № 564/26.04.2023 г. по гр.д. № 6215/2022 г. по описа на РРС, влязло в сила на 01.07.2024 г., е намалено завещателното разпореждане, извършено от И.А.М., починала на 08.11.2021 г., със саморъчно завещание от 09.05.2019 г., обявено с протокол от 30.09.2022 г. и вписано с вх.рег. № 12674/05.10.2022 г., акт № 44/2022, том 6 на Служба по вписванията, гр. Русе, с което е завещала на Д. К. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество – недвижим имот апартамент в гр. *************, до размер на разполагаемата част – 2/3 ид.ч., като възстановява на Г. Д. Г. запазената му част от наследството на майка му И.А.М. в размер на 1/3 ид.ч.

По делото са разпитани свидетелите С. А. Р. и Д. Я. Р., вуйчо и вуйна на страните, за установяване възражението на ответника, че след усвояване на средствата по двата кредита, същите са били използвани изцяло и само от ищцата. Свидетелите изнасят данни, че преди да почине И.М., живеела с внука си Д.. Оплаквала се, че е теглила бързи кредити, които били за дъщеря й Б., която била в Испания, Гърция и Австрия. Не са сигурни парите от кредити колко са били и на кого ги е предоставяла, но тя не разполагала с пари, не си купувала нищо, носела дрехи втора употреба, изпитвала затруднения при плащане на сметките, при изхранването си и по-голяма част от пенсията й отивала за погасяване на кредити.

Разпитана на страната на ищцата е свидетелката П. А. А., нейна приятелка, която изнася данни, че ищцата й е споделяла, че е изпращала редовно пари и помагала на майка си, докато работела в чужбина, без да е сигурна, дали парите са били за майка й или за синът й Д..

От банково извлечение за периода18.08.2015 г. – 18.10.2015 г. по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN: ***********, с титуляр И.А.М., по която е усвоена сумата по сключен договор за ипотечен кредит от 18.08.2015 г. в размер на 18000 лв., се установява, че сумата е преведена от банката на И.М. на 20.08.2015 г. Общо с 10827,00 лв. от този кредит са погасени стари кредити, сума в размер на 7100 лв. е била изтеглена от нея на 21.08.2015 г., а с разликата са платени застраховка и банкови такси.

От банково извлечение за периода 29.03.2021 г. – 29.05.2021 г. по банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN: *************, с титуляр И.А.М., по която е усвоена сумата по сключен договор за потребителски кредит № FL1176412/29.03.2021 г. в размер на 15 763.27 лв., се установява, че сумата е преведена от банката на И.М. на 29.03.2021 г. Общо с 13129,00 лв. от този кредит са погасени стари кредити, сума в размер на 222.50 е преведена по друга сметка на И.М. на 29.03.2021 г., сума в размер на 1623 лв. е била изтеглена от нея на 29.03.2021 г., а с разликата са платени застраховка и 4 банкови комисиони.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина обедняването на една от страните, другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Всеки наследник дължи заплащането на припадащата се част от задълженията на наследството, а когато друго лице извърши това без валидно правно основание или без хипотезите на чл. 73 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД, то тогава е налице хипотезата на непрестативната кондикция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото между лицата липсват и други искове за защита – арг. чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Извършените от ищцата след смъртта на наследодателя на Г. Г. плащания по договорите за кредит покриват негови задължения. И всяко извършено плащане го облагодетелства, тъй като намалява неговия дълг.