Решение № 1828 от 23.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2313/2025
- Вид
- Решение № 1828
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Румяна Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 62 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 4, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 1828 гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100902313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „Тит-Ерго Лаб“ ЕООД срещу отказ № 20251114151809-3/20.11.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Посочва, че на основание чл. 63, ал. 6 ЗМИП по отношение на „Тит-Ерго Лаб“ ЕООД не е възникнало задължение за вписване на действителен собственик по чл. 63, ал. 1 ЗМИП вр. чл. 61, ал. 1 ЗМИП, тъй като дружеството е еднолична собственост на физическо лице, вписано в поле „23. Едноличен собственик на капитала“. Независимо от това, доколкото управителят на дружеството не пребивава на територията на Република България е възникнало задължение за вписване на лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. Именно в тази връзка е подадено Заявление Б7 вх. №
20251114151809/14.11.2025 г., като е приложено нотариално заверено съгласие от лицето за контакт. Посочва, че липсата на задължение за вписване на действителен собственик и факта, че системата на търговския регистър не позволява попълване само на поле „550а. Лице за контакт“, се явяват причината защо в настоящия случай не е необходимо представяне на нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Предвид изложеното иска да се отмени отказа и да се задължи длъжностното лице да впише лице за контакт по партидата на „Тит-Ерго Лаб“ ЕООД. Претендира разноски.
С писмен отговор Агенцията по вписванията излага становище, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен.
1
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В конкретния случай е подадено заявление Б7 с искане за вписване на лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП.
В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че липсва декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, поради което следва да се постанови отказ.
Съдът намира за неоснователен отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на посоченото в заявлението лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, за когото е представена нотариално-заверена декларация за съгласие.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. В чл. 63, ал. 4, т. 3 е посочено, че на вписване подлежат и данните по т. 1, буква „а“ – „г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно чл. 62, ал. 1 не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.
В разглеждания случай по аргумент от чл. 63, ал. 5 ЗМИП дружеството е освободено от задължението да заяви за вписване действителен собственик, но доколкото вписаното по партидата на търговеца лице-действителен собственик на капитала и законен представител не е постоянно пребиваващо лице на територията на Република България, а в Германия, то следва да бъде изпълнено задължението по чл.
63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. Необходимостта от наличие на вписани данни за такова лице е обусловена от въведените в чл. 62 ЗМИП задължения за лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП да предоставят своевременна информация на компетентните по закона органи, съответно последните да могат да осъществят възложените им правомощия по осъществяване на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Предвид изложеното съдът счита, че от приложените към заявлението документи и при съобразяване нотариално заверената декларация за съгласие на физическото лице, следва да се извърши вписване на поисканото обстоятелство по чл.
63, ал. 4, т. 3 ЗМИП – лице за контакт.
Съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно. За да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 78 ГПК, следва да е налице състезателна процедура с насрещни страни. В случая такава не е налице, тъй 2 като Централен регистър на особените залози към Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството, което е охранително и едностранно по своята същност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Тит-Ерго Лаб“ ЕООД, с ЕИК: 208571056, отказ № 20251114151809-3/20.11.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски регистър да извърши вписване на допълнителни обстоятелства, съобразно нотариално заверено съгласие на физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП по заявление Б7, с вх. № 20251114151809 по партидата на „Тит-Ерго Лаб“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3