Решение № 1808 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110155076 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на И. Н. Т. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Е. И., член на Врачанската адвокатска колегия. Ищецът твърди, че през 2017 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист в полза на „.“ ООД по гр. дело № 49390 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. за сума в размер на общо 1 142 лева и 71 стотинки, включваща 494 лева и 35 стотинки главница по договор за кредит, ведно със законовата лихва от 20. 07. 2017 г. до 22. 06. 2021 г. в размер на 196 лева и 78 стотинки, неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и неустойки) в размер на 326 лева и 58 стотинки и присъдени разноски в размер на 125 лева. През 2018 г. ищецът получил съобщение за образувано изпълнително дело, след което и запорно съобщение. След това през 2019 г. ищецът бил уведомен от съдебния изпълнител за цесия между „.“ ООД и „.“ ЕАД.

Последното дружество поискало от съдебния изпълнител да бъде конституирано като взискател на основание чл. 429 ГПК, което искане било уважено от съдебния изпълнител.

Ищецът излага подробни доводи, че „.“ АД не отговаря на изискванията на чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. Отрича то да се явява наследник, частен правоприемник, поръчител или солидарният съдлъжник на взискателя „.“ ЕООД. Развива съображения във връзка с института на законната суброгация. Отрича „.“ АД да е солидарен длъжник или поръчител, който да е заплатил дълга на взискателя „.“ ЕООД.

Развива и допълнителни аргументи, че вземанията по изпълнителния лист са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като се позовава на тълкувателна съдебна практика, и че са се погасили по давност. Иска от съда да признае за установено, че в полза на ответното дружество не съществува право на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист от 20. 10. 2017 г., издаден на „.“ ООД с ЕИК . по гр. дело № 49390 по описа на Софийския районен съд по описа за 2017 г., в полза на ответното дружество „.та“ АД с ЕИК . за сумата в размер на общо 1 142 лева и 71 стотинки, включваща 494 лева и 35 стотинки главница по договор за кредит, ведно със законовата лихва от 20. 07. 2017 г. до 22.

06. 2021 г. в размер на 196 лева и 78 стотинки, неолихвяеми вземания (мораторни лихви, 1 обезщетения и неустойки) в размер на 326 лева и 58 стотинки и присъдени разноски в размер на 125 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт И. Н.. Ответното дружество намира предявения иск за неоснователен. Изтъква, че е придобило вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор за цесия, което съставлява частно правоприемство. Намира, че цесията следва да се разграничава от законната суброгация, която настъпва по силата на закона и е функция на регресните права. Позовава се на казуална съдебна практика. Отрича към вземанията по изпълнителния лист да се прилага тригодишна погасителна давност, като заявява, че поради приравняването на заповедта за изпълнение към съдебно решение следва да се прилага общата петгодишна погасителна давност. Твърди, че в периода 30. 04. 2018 г. – 27. 04. 2023 г. течението на тази петгодишна погасителна давност е било петкратно прекъсвано с предприемането на изпълнителни действия, във връзка с което се позовава на тълкувателна съдебна практика. Позовава се и на спирането на течението на погасителната давност, въведено с извънредното законодателство. Иска от съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Прави евентуални възражения във връзка с разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищеца да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 31. 07. 2017 г. срещу ищеца и в полза на третото лице „.“ ООД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 47-и състав на Софийския районен съд по ч. гр. дело № 49390 по описа му за 2017 г. Съгласно заповедта за изпълнение ищецът трябвало да заплати на това трето лице сумата 494 лева и 35 стотинки, представляваща задължение по договор за кредит (ведно със законовата лихва от 20. 07. 2017 г. до изплащането на вземането), сумата 22 лева и 14 стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 30.

12. 2015 г. до 06. 08. 2016 г., сумата 57 лева и 88 стотинки, представляваща неустойка, сумата 200 лева, представляваща разноски (неуточнено какви), сумата 46 лева и 56 стотинки, представляваща лихва за периода от 16. 08. 2016 г. до 12. 07. 2017 г. (неуточнено каква), както и сумата 125 лева, представляваща разноски за заповедното производство.

Преписът от заповедта за изпълнение бил редовно връчен на ищеца на установения от съда негов постоянен и настоящ адрес чрез майка му Мария Н.а на 22. 08. 2017 г. Ищецът не подал възражение срещу заповедта за изпълнение. На 20. 10. 2017 г. заповедният съд издал изпълнителен лист по същото дело въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Представител на третото лице „.“ ООД получил този изпълнителен лист на 30. 11. 2017 г., след което на 24. 04. 2018 г. подал молба за образуването на изпълнително дело въз основа 2 на него. По този начин било образувано изп. дело № 20188510401036 по описа на частния съдебен изпълнител М.П., рег. номер 851, ареал на действие Софийския градски съд. Със самата молба за образуването на изпълнително дело третото лице „.“ ООД поискало от съдебния изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия (запор върху трудово възнаграждение или пенсията, запор върху вземания по платежни сметки, възбрана върху откритите недвижими имоти и опис и продажба на имущество), като освен това възложило на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и да определи начина на изпълнение. След като проучил имуществото на ищеца, съдебният изпълнител на 25. 04.

2018 г. изпратил запорни съобщения до „.“ ЕАД, „.“ АД, „.“ ЕАД, „.“ АД и до Териториалната дирекция на Националния осигурителен институт – София – град. На 04. 05.

2018 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил отговор от „.“ АД, според който ищецът нямал открита при тях „микросметка“, както и такъв от „.“ ЕАД, според който ищецът не бил техен клиент и нямал вземания към тях. На 08. 05. 2018 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил отговор от „.“ ЕАД, които потвърдили налагането на запора върху разплащателната сметка на ищеца, ала изтъкнали, че върху същите негови вземания имало предходно учреден залог, както и предходно наложен запор. Малко по-късно на 10.

05. 2018 г. в кантората постъпил и отговор от Националния осигурителен институт, които уведомили съдебния изпълнител, че върху вземанията за пенсия на ищеца имало предходно наложен запор. С известно закъснение на 10. 07. 2018 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило и писмо от „.“ АД, според която платежната сметка на ищеца нямала авоар, а освен това на 30. 06. 2018 г. ищецът поискал от тази банка да закрие сметката. По-нататък на 30. 10. 2018 г. третото лице „.“ ООД поискало от съдебния изпълнител да насрочи опис на движимите вещи, намиращи се по постоянния адрес и в дома на ищеца. На 03. 05. 2019 г. третото лице „.“ ООД цедирало в полза на ответника паричните притезания по изпълнителния лист. Самият ответник бил конституиран като взискател в изпълнителното производство на с типизирано разпореждане на съдебния изпълнител на 12. 09. 2019 г. С молбата за конституирането му от същата дата ответникът поиска съдебният изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия (опис на движими вещи, запориране на вземания по банкови сметки и трудови възнаграждения), а освен това и предоставил правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. На 24. 09. 2019 г. съдебният изпълнител повторно наложил запор върху вземанията на ищеца по банковата му сметка при „.“ ЕАД, при което на 03. 10. 2019 г. получил от банката отговор, идентичен с предходния.

След това с ръкописно разпореждане от 21. 01. 2020 г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя му „Л Г В“ ЕООД (л. 74 от изпълнителното дело), като съответното запорно съобщение било изпратено на 27. 01. 2020 г. По-нататък на 19. 11. 2020 г. и на 20. 05. 2021 г. ответникът подал две молби до съдебния изпълнител, с които поискал предприемането на конкретни изпълнителни действия срещу ищеца (опис на движимо имущество и запори). Съдебният изпълнител отново изпратил на 08. 06. 2021 г. запорно съобщение до „.“ ЕАД. От постъпилия от банката на 15. 06. 2021 г. отговор този път се установило, че залогът върху вземанията по банковата сметка на ищеца е бил вдигнат, но оставал предходния запор от 25. 04. 2018 г., наложен по изп. дело на частния съдебен изпълнител М.Ц. (относно втория появил се запор от 02. 09. 2019 г. по изп. дело на частния съдебен изпълнител Б.Б. – този запор е наложен след запора по разглежданото изпълнително дело на частния съдебен изпълнител М.П.). Сетне на 15. 03. 2022 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да наложи запори върху вземанията на ищеца за трудово възнаграждение, пенсия и новооткрити банкови сметки. На 25. 08. 2022 г. ответникът отново поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на ищеца. После на 27. 04. 2023 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към опис на движимото имущество на ищеца. На 25. 07. 2023 г. съдебният изпълнител изпратил отново запорно съобщение до Териториалната дирекция на Националния осигурителен институт – град София за запориране на пенсията му, а на 17. 08.

3

2023 г. изпратил и призовка за принудително изпълнение на ищеца, с която насрочил опис, оценка и изземване на движимите му вещи по постоянния му и настоящ адрес. На 10. 08.

2023 г. в кантората на съдебния изпълнител бил получен отговор, че е невъзможно да се правят удръжки от пенсията, защото такива вече се правели по предходно наложен запор по друго изпълнително дело (това на частния съдебен изпълнител М.Ц.). На 11. 03. 2024 г. съдебният изпълнител изпратил поредно запорно съобщение до „.“ ЕАД, във връзка с което на 12. 03. 2024 г. получил отговор, че върху вземанията по съответната банкова сметка вече има предходен запор, наложен по изп. дело на частния съдебен изпълнител М.Ц.. На 01. 03.

2024 г. ответникът отново поискал запор върху вземанията по банкови сметки на ищеца.

Най-сетне на 17. 05. 2024 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител и да наложи възбрана върху жилището на ищеца (ап. 197, находящ се в .).

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24e7b5ae-419b-47c4-a858-fccf7ff3d7dd