Решение № 70 от 20.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ IV – 6

20.01.2020 г., гр. Бургас

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1913 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.

Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова – с представено по делото пълномощно (л.

6), против Решение № 2250 от 26.09.2019 г. по гр. д. № 3268/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на К.С.Д.

(съобразно Решение № 1795 от 31.10.2019 г. по гр. д. 3268/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка), ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. Варна, ул. “Цар Иван Срацимир“ №2А, офис 318, чрез адв.

Васил Ставрев, сумата от 1398, 90 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 121, 23 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 480, 00 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на Районен съд – Бургас 55, 96 лева и сумата от 270, 00 лева възнаграждение за вещо лице.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се съображения, че положеният от въззиваемия нощен труд е бил своевременно отчетен и заплатен съгласно Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №

8121з-1429/23.11.2017 г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е налице разлика между отчетения, съответно заплатен и положения от ищеца-въззиваем нощен труд, която разлика представлява извънреден труд и следва да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд. Поддържа се, че не е налице празнота в специалната нормативна уредба, която да обоснове препращане към общата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал. 1 , т. 1 ЗМВР, а именно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва текст, уреждащ увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г. Излагат се доводи, че дори и да се приеме за законосъобразно препращането към чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Излагат се съображения, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.

1 КТ. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане на разноски. Представя правна консултация от проф. В. Мръчков.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл.

259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал.

1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея на 07.11.2019 г. чрез адвокат Ставрев – упълномощен от първата инстанция (л. 5) и с представителна власт пред настоящата инстанция на основание чл. 34, ал. 4 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С писмено становище поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адвокат Ставрев, който моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;

2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.