Решение № 7 от 29.06.2026, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Трън, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. П. при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Административно наказателно дело № 20261740200031 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано по жалба рег. № 703 от 16.04.2026 г. по описа на Районен съд – град Трън, подадена от А. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес:

*****************, срещу Заповед за задържане № 361зз-8/01.04.2026 г. на А. В. А., на длъжност инспектор при РУ Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 12.06.2026 година жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат Г. Т. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи.

Ответникът – полицейски орган при РУ Трън – А. В. А. призован не се явява, чрез процесуалният си представител юр.к. З. В. моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и излага подробни доводи в този смисъл.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2026 г. към 16:08ч. на телефона на дежурната оперативна част при ОДМВР Перник се получил сигнал от лице представящо се с имената С.

М. – водач на листа за предстоящите парламентарни избори на 19.04.2026 г., който споделил, че е получил информация за лица организиращи корпоративен вот на територията на община Трън. Споменал името на лице А.

Д., който чрез дейността на фирмата си агитира работници в нея да гласуваат за определена партия (ПП ГЕРБ). Полицейски инспектор А. К. – оперативен дежурен в ОДЧ Перник съобщил с докладна записка въпросната информация на началниците си, които организирали проверка на място в гр.Трън. Била сформирана оперативна група за обработване на сигнала в РУ Трън. В последвалите оперативно – следствени действия участвал като подпомагащ служител и ответникът А. В. А.. Служителите на полицията установили, че сигнала касае лицето А. Р. А. собственик на *****************, когото намерили. На същата дата към 22.00 ч. в условията на неотложност били извършени претърсване и изземване на адреса на офиса на фирмата. В хода на тези действия бил задържан и жалбоподателя за 24 часа. Ответникът А. В. А. съпроводил с полицейския автомобил жалбоподателя до РУ-Трън. Тъй като били налице данни за извършено престъпление ответникът А. В. А. съставил на А. Р. А. заповед за задържане на лице и обявил същата. Изготвени били необходимите документи във връзка със задържането, като ответникът А. издал атакуваната принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“ рег. № 361зз-8/01.04.2026г. с начало18:30 ч. на 01.04.2026 г., в която като фактическо основание за задържането посочил: "Има данни за извършено престъпление във връзка с чл.167 ал.2 от НК. Като правно основание цитирал разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил освободен в 00:36 ч. на 02.04.2026 г.

Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, А. Р. А. попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 14, ал. 2) на 01.04.2026 г. в 18:30 часа, в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната 2 помощ; не желае адвокат по негов избор; има здравословни проблеми високо кръвно налягане; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета. Подписал е декларацията. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при освобождаването на лицето. Тъй като имало медицински противопооказания за физическото му задържане в арестни помещения жалбоподателят сравнително скоро (около 6 часа) след задържането си в РУ Трън бил освободен.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства.

Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени източници. Посредством последните се установят действията на полицейските органи, проведени по време на задържането, а именно задържане поради данни за извършено престъпление, като е описано за какво престъление по кой текст от НК се подозира лицето.

По отношение на заеманата от ответника А. А. длъжност към момента на издаване на процесната заповед по делото не се спори.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК , доколкото липсват специални правила относно последното.

Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , 3 данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане.

Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР - поради данни за извършено престъпление от общ характер.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР : името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 01.04.2026г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

В конкретиката на казуса обаче е налице противоречие на материалноправните разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

В обжалваната заповед освен, че е записано „има данни за извършено престъпление във връзка с чл.167 ал.2 от НК“ липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане.

Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК.

Императивно предвиденото

4 изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира.

Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

Вярно е, че мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал и от тази си възможност.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК , от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан жалбоподателя, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление и какво. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на 5 административния орган и в случая това не е извършено. Т.е предпоставките за нейното налагане, в случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяно престъпление. На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.

5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.