Решение № 186 от 04.08.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. гр. Добрич, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500109 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 3637/20.02.2024 год. /подадена по електронен път чрез ЕПЕП на 19.02.2024 г./ от Й. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, чрез упълномощения адвокат П. Т. от АК – гр. В., срещу решение № 61/18.01.2024 г. на Районен съд – Добрич по гр. дело № 1649/2022 г., с което са отхвърлени предявените от Й. И. Г. срещу П. Я. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., *** обективно съединени искове, както следва: иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, представляващ нива, земеделска земя, съставляваща имот № ***, парцел № 062, масив 108, в землището на село в., общ. Добрич, в местността „Б.“ , с площ от 12,200 дка, категория на земята при неполивни условия – трета; при граници имоти с номера: 108061; 108073; 108074; 108125; 108126, с право на преминаване през имоти с номера: 108058; 108059; 108060; 108061, обективиран в нотариален акт № 17, т. I, рег. №1721, д. №112 /2017г. на нотариус с район района на Районен съд – Добрич, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. Добрич, под вх.

1 рег. № 6745 от 17.07.2017 г. с акт № 92, том XIV, дело № 2605/2017 г., сключен между ищеца Й. И. Г. и съпругата му Р. Д. Г., чрез пълномощника М. А. В., като продавачи, и ответницата П. П., като купувач, поради накърняване на добрите нрави - липса на еквивалентност на насрещните престации – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД; иск за прогласяване недействителността по реда на чл. 40 от ЗЗД на гореописания договор за покупко-продажба, поради уговорка във вреда на представлявания с оглед явно неизгодните условиссссс я, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Й. И. Г. срещу Д. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. Добрич, ***; иск на основание чл. 108 от ЗС, след като съдът установи правото на собственост на ищеца Й. И. Г., поради недействителността на първата прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт № 17, т. I, рег. № 1721, дело № 112/2017г. на нотариус с район района на Районен съд – Добрич, с рег.

№ *** на НК, вписан в СлВп – гр. Добрич, под вх.рег. №6745 от 17.07.2017 г. с акт № 92, том XIV, дело № 2605/2017 г., да осъди ответницата Д. Г. П. да предаде на ищеца владението върху имота.

Добричкият районен съд с решение № 61/18.01.2024 г., имащо в тази част характера на определение, е прекратил, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр. дело № 1649/2022 г. на ДРС в частта на предявените от Й. И. Г. срещу Р. Д. Г. с ЕГН *** от **********, искове по чл. 26, ал.1, предл. 3 и чл. 40 от ЗЗД. Извършено е отбелязване върху съдебния акт, че същият е влязъл в сила в посочената част на 13.02.2024 г.

Със същото решение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Й. И.

Г. да заплати на ответниците сторените по делото съдебни разноски, както следва: в полза на П. Я. П. сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение; в полза на Д. Г. П. сумата от 2 000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

С влязло в сила на 13.06.2024 г. определение № 1266/13.05.2024 г., постановено по същото дело, Добричкият районен съд е изменил по искане на Й. И. Г., на осн. чл. 248 от ГПК, решение № 61/18.01.2024 г. по гр. дело № 1649/2022 г. в частта за присъдените разноски в полза на Д. Г. П. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като е намалил същите от 2 000 лева /две хиляди лева/ на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, като съдът е оставил без уважение искането на Й. И. Г. в останалата му 2 част - за намаляване на възнаграждението за от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ до размера на сумата от 500 лева /петстотин лева/.

Според жалбата решението на районния съд е недопустимо, а в условията на евентуалност /ако се приеме за допустимо/ е неправилно.

Оспорват се изводите на РС - Добрич за неоснователност на предявените искове, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място районният съд не е разгледал и обсъдил в обжалваното решение гражданските последици от постановената присъда № 260017/09.05.2022 г. на Варненския районен съд по н.о.х. дело № 4564/2020 г. На следващо място съдът не е обсъдил фактите, съдържащи се в предварителния договор, относно договорения начин на плащане на цената по договора за покупко-продажба от 17.07.2017 г. Съдът не е съобразил правомощията, предоставени с подписаното пълномощното, по сила на което М. А. В., е сключил от името на Й. И. Г. и съпругата му Р. Д. Г. процесния договор за покупко-продажба, относно цената, начина на плащане и платената по договора сума.

Въззивникът настоява, че е налице общо намерение между пълномощника и третото лице – купувач по договора за неговото увреждане, със сключването на посочения договор за покупко-продажба. В тази връзка се обръща внимание на факта, че купувачът по договора е следвало да изпълни задължението си да плати цената по сметка на продавача. Според жалбата неизяснено останало по делото каква е действителната цена по договора, която е била уговорена между М. А. В. и купувача П. Я. П.. Добричкият районен съд не е дал със своето решение отговор на въпросите, свързани с изпълнението на предварителния договор, какво е действието на устните договорки, между пълномощника и купувача, както и на какво основание купувачът е платил, а пълномощникът е получил цената по сделката. В тази връзка въззивникът настоява, че действителната цена по договора е 30 740 лв., формирана от сбора на 10 000 лв. – платени по предварителния договор, и 20 740 лв. – по „договорка“ между пълномощника и купувача.

Районният съд е допуснал при разглеждане на делото съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и норми, като не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е извършил неправилна преценка относно 3 действителността на пълномощното като едностранна сделка и действителността на договора от 17.07.2017 г. за покупко-продажба.

Недопустимо е „смесването“ на страни и предмет на наказателното производство със страните и предмета на гражданското дело.

Въззивникът сочи за осъществено процесуално нарушение от страна на съда във връзка с дадените указания по конституирането на съпругата на ищеца като страна в процеса, а в последствие с постановеното прекратяване производството по делото по отношение на същата, което е довело да затруднение на процесуалната защита на ищеца. На следващо място съдът не е следвало да предоставя възможност на ответницата Д. Г. П. да дава становище по предявените срещу П. Я. П. и Р. Д. Г. искове.

Според въззивната жалба решението е постановено извън предписаното приложно поле на чл. 300 от ГПК. Отправено е и оплакване относно липсата на мотиви и подробна аргументация от страна на съда по отношение на предявения иск по чл. 108 от ЗС като не става ясно какви са съображенията и решаващите изводи, за да постанови обжалваното решение. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата П. Я. П., чрез упълномощения адвокат Н. Н. от АК – гр. В. и от въззиваемата Д. Г. П., чрез упълномощения адвокат Д. Д. от АК – гр. Добрич, в които отговори е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, 4 а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 1649/2022 г. е образувано по искова молба на Й. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ***, ***, чрез адвокат П. Т. – АК- В. /надлежно упълномощен/, уточнена с последващи молби с вх. рег. №№ 11176/29.06.2022г.,12379/19.07.2022г. и 14722/26.08.2022г., с която са предявени следните искове: срещу П. Я. П. с ЕГН ********** от гр. В., *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: нива – земеделска земя, представляваща имот № ***, парцел № 062, масив 108, в землището на село в., обл. Добрич, в местността „Б.“, с площ от 12,200 дка, категория на земята при неполивни условия – трета; при граници имоти с номера: 108061; 108073; 108074; 108125; 108126, с право на преминаване през имоти с номера: 108058; 108059; 108060; 108061, който договор е обективиран в нотариален акт № 17, т. I, рег. №1721, д. №112 /2017г. на нотариус с район PC – Добрич, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания – гр. Добрич, под вх. рег. № 6745 от 17.07.2017 г. с акт № 92, том XIV, дело № 2605/2017 г., сключен между ищеца, чрез пълномощника М. А. В., като продавач, и ответницата П. Я. П., като купувач, поради накърняване на добрите нрави, а именно липса на еквивалентност на насрещните престации – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД; срещу П. Я. П. с ЕГН ********** от гр. В., *** – евентуален иск за прогласяване недействителността на гореописания договор за покупко-продажба, поради договаряне между представителя – пълномощник и купувача във вреда на представлявания, с оглед явно неизгодните условия – иск по чл. 40 от ЗЗД; срещу Д. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, на основание чл. 108 от ЗС, след като съдът установи правото на собственост на ищеца поради недействителността на първата прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт № 17, т. I, рег. № 1721, дело № 112 /2017г. на нотариус с район PC – Добрич, с рег. № *** на НК, вписан в СлВп – гр. Добрич, под вх.рег. №6745 от 17.07.2017 г. с акт №92, том XIV, дело № 2605/2017 г., да осъди ответницата да предаде на ищеца владението върху имота.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, по наследство ищецът придобил описания по-горе недвижим имот. С пълномощно от 10.07.2017 г. Й.

5

Г. упълномощил негов близък познат – М. А. В., с правата да се разпорежда с описания имот, като го продава, дарява, заменя, прехвърля и др. В. се представял за професионалист, работещ с фирмата на сина си за посредническа дейност за недвижими имоти. Пълномощното за разпореждане с имота било изготвено от пълномощника и сина му А. В. в офиса на фирма „Вики хоум" с ЕИК 204539196, находящ се на адрес: гр. В., бул. „Владислав Варненчик“ № 57, сграда офис център Тракия. В. имал правото да получи цялата продажна цена, но според ищеца правата му били ограничени само до сключване на договор за покупко-продажба в нотариална форма. С описания нотариален акт за покупко-продажба упълномощеното лице М. В. като пълномощник на ищеца и неговата съпруга Р. Д. Г. продал гореописания имот на първата ответница П. Я. П. за сумата от 2 000 лева, като в договора било посочено, че сумата е платена в брой преди подписване на договора.

Съобразно уговореното между страните рентата за 2016/2017 г. следвала да се получи от купувача. По неясни за Й. Г. причини упълномощеното от него лице и сина му изготвили пълномощно и за неговата съпруга, която била посочена в сключения договор за покупко-продажба като съсобственик на процесния имот. В гореописания нотариален акт било вписано, че имотът е придобит от ищеца и съпругата му по наследство и делба в режим на СИО, което не отговаряло на действителността. Г. настоява, че имотът бил лична негова собственост, придобит по силата на наследствено правоприемство. Според ищеца вписаната в нотариалния акт продажната цена от 2 000 лева представлява 1/12 част от пазарната цена на имота, като реалната пазарна цена на имота била 28 962,80 лв.