Решение № 1144 от 17.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530102285 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Н. Ю. П. чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на *********** г. сключила потребителски договор за кредит № ************* е „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, за сумата от 500,00 лева. В договора било посочено, че искането за кредит щяло да бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 105,66 лева. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №*************. Ищцата погасила изцяло задълженията по процесния договор, включително и заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 9 ал. 1.

Ищцата уточнява, че платената сума по клаузата „динамично плащане“, в договора, е платена без основание, поради нищожност на процесния договор за кредит. Твърди, че срещу залегналата допълнителна такса „Динамично плащане“ ответникът не е предоставил реална услуга, като въвеждането на такава такса е пряко свързано с отпускането и усвояването на кредита. Единствената цел на тази клауза била да се заобиколят ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК, като по този начин кредиторът получи възнаграждение многократно над допустимото. Допълнителна такса „бързо разглеждане" представлявала „скрита лихва". Вноските по тази клауза били предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски по кредита, като притежавала всички белези на договорната лихва.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД да й 1 заплати сумата в размер на 74,00 лв., представляваща платена, при липса на основание, такса по клаузата, предвиждаща заплащане за Бързо разглеждане в полза на ответника по договор за заем №*************/***********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Би Енд Джи Кредит” ООД, гр.София, в депозирания писмен отговор, не оспорва, че за допълнителното действие „Бързо разглеждане“ по чл.9, ал.1 от Договор за кредит № max_*************) e заплатена сума в размер на 74 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното, от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на получена парична сума без основание. Основните елементи на фактическия състав, от който възниква вземането по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са: даване, респ. получаване на имуществена облага и липса на основание за това имуществено разместване.

По делото не е спорно, че на *********** г. страните са сключили Договор за кредит № *************, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищцата потребителски кредит под, формата на заем, в размер на 500 лв. Съгласно чл. 5 от договора, ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 540 лева, при ГПР – 26,64%, годишен лихвен процент – 26,93%, и срок за връщане на кредита - 6 месеца.

В чл. 9. 1 от Договор за кредит №*************/***********г. е уговорено задължение на ищцата да заплати парична сума за бързо разглеждане на кредита, в размер на 105.66 лв., която е дължима на равни части за периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска. С подписването на договора за потребителски кредит тази уговорка става част от същия, доколкото предметът й е неразривно свързан с предмета на заемното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за потребителя, се включва в подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се разсрочва във времето и става част от дължимите вноски по погасителния план.

Ответникът, с писмения си отговор, признава факта на получаването на платената от ищцата сума за „Бързо разглеждане“ по чл. 9, ал.1 от процесния договор, в размер на 74 лв. С оглед на това съдът намира за доказано даването от ищеца и получаването от ответника на исковата парична сума.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на 2 претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото /в този смисъл са: Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК и др./.

Съдът намира, че така постигнатото съгласие за допълнителна услуга по Договор за кредит № MAX ************* от ***********г. противоречи на императивни законови разпоредби, което обуславя неговата нищожност по чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая възнаграждението за допълнителна услуга се дължи за действия, свързани с усвояването на кредита. Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Също така, с уговарянето на възнаграждение за допълнителна услуга, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Посочената сума, несъмнено, се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което представлява нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Невключването на процесната такса в ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради това оспорената клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в който случай съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, уговорката за нейната дължимост е неравноправна, а от там и нищожна, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено е на търговеца/доставчика.

Предвид изложеното, съдът намира, че клаузата по чл. 9 ал. 1 от Договор за кредит № MAX ************* от ***********г. е нищожна, 3 поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното, и проади установената нищожност на оспорената клауза, се стига до извод, че платената от ищцата сума в размер на 74 лв., представляваща такса за „Бързо разглеждане“ по. 9 ал. 1 от Договор за кредит с № MAX *************/***********г. е недължимо платена и като такава подлежи на връщане. Предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 1 266,68 лева, съобразно представения списък на разноски.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ’ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка" 25, ет. 5, представлявано от управителите Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов, да заплати на Н. Ю. П., ЕГН ********** от гр. *************, сумата 74 лева, представляваща недължимо платена такса за „Бързо разглеждане“ по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № MAX *************/***********г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1266,68 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4